Решение № 404 от 27.11.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Петрич, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100937 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 5915/02.07.2025 година, подадена от М. К. К., ЕГН ********** с адрес с. М., общ. П., действаща чрез пълномощник - адв. Д. Г., Адвокатска колегия гр. Л., служебен адрес гр. Тр. ул. „З. Ст.", ет. *, офис № *0, обективираща субективно кумулативно съединени искове срещу "КР." ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я. и "А. ТР." ЕООД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В." *** (сграда *), ет. *, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш..

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2888002/18.12.2023 г., сключен с "КР." ЕАД, съгласно който е получил под формата на кредит сумата в размер на 6 000 лева, при ГПР от 21.94%, при ГЛП от 20%, при срок на кредита от 24 месеца. В чл.4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит № 2888002, страните договорили сключване на Договор за предоставяне на поръчителство, с дружеството „А. ТР." ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за потребителски кредит, поради което на 18.12.2023 г. е сключил с „А. ТР." ЕООД Договор за предоставяне на 1 поръчителство, съгласно който К. се задължила да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 4 769,08 лева.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2888002 сключен с „Кр." ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Релевира подробни правни аргументи: Твърди, че кредитополучателят не е имал обективната възможност да сключи договора без да се съгласи с уговорката за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл.4 от договора.

Твърди, че кредитополучателят не е имал възможност да избере поръчител по кредита, тъй като кредиторът едностранно е елиминирал физическите лица.

Твърди, че клаузата не отчита интереса на потребителя, което има за последица неравноправност на страните по сделката. Твърди, че в случая потребителят не е имал възможност за индивидуално договаряне. Твърди, че поръчителят е свързано лице с кредитодателя, доколкото първият е предварително избран от втория, което води до извод за "скрито възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения с цел заобикаляне на ограниченията в чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че последното обстоятелство има за последица оскъпяване на кредита над законоустановения максимум.

Ищецът твърди, че договорът за поръчителство е сключен без да се отчита дали кредитополучателят би изпълнявал добросъвестно или не договорните си задължения по договора за заем. В тази връзка релевира довод за сключване на договора в нарушение на добрите нрави. Твърди, че с уговорката кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя реално се достига до заплащане от страна на първия на огромна възнаградителна лихва.

В подкрепа на горното въвежда допълнителни прави съображения.

Ищецът обосновава тезата за нищожност на процесния договор за поръчителство с подробни аргументи, позовавайки се на чл.26, ал.1, пр.3ЗД.

Твърди, че уговореното с договора възнаграждение за поръчителя се дължи без насрещна престация. Сочи, че страните са уговорили възнаграждението в полза на заемодателя, а не на поръчителя, което води единствено до увеличаване размера на дължимата от кредитополучателя сума по заема.

Твърди се, че дружеството -заемодател е собственик на капитала на дружеството-гарант. Сочи, че двата договора са сключени на една и съща дата, 2 че страните по сделките са уговорили един и същи период на дължимост на сумите, а възнаграждението по договора за поръчителство и за кредитора са в едно и също Приложение № 1 към договора за заем. С посоченото обосновава извод, че сключването на договора за поръчителство е било задължително условие за сключването на договора за заем, което съставлява неравноправно третиране на потребителя.

Твърди, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството -поръчител, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на договорните си задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. Сочи, че в случая увеличението на общо дължимата по договора за заем сума е 1 941,59 лева, при главница 3000 лева, отделно от договорната лихва по заема.

С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Иска се от съда да постанови решение, с което: да се признае за установено, че Договор за потребитеслки кредит № 2888002 от 18.12.2023 г., сключен между М. К. К., ЕГН ********** и „Кр." ЕАД, ЕИК ******* е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР; да се признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между М. К. К., ЕГН ********** и „А. Тр." ЕООД, ЕИК ****** е нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Ищецът претендира сторените по делото разноски. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците, които в законоустановения срок депозират писмени отговори, ведно с преписи за ищеца. Представят писмени доказателства. Претендират съдебни разноски. Признават за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството на сключване на двата процесни договора със съдържанието, релевирано в молбата.

В законоустановения срок ответникът „Кр." ЕАД, действащ чрез 3 процесуален представител, депозира писмен отговор, с който обосновава искане за отхвърляне на предявената спрямо него претенция като недоказана и неоснователна. Релевира следните съображения:

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2888002/18.12.2023 г. между „Кр." ЕАД /кредитодател/ и М. К.

К./кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2023 г. с поръчител „А. ТР." ЕООД и потребител М. К.

К.. Сочи, че Договор за потребителски кредит № 2888002/18.12.2023 г. е с предмет заем в размер на 6 000.00 лева, с краен падеж - 24 месеца от сключването му, при фиксиран ГЛП от 20 % и ГПР от 21.94 %. Твърди, че кредитополучателят е усвоил цялата предоставения му заем. Сочи, че съгласно постигнатите договорености общият размер на дължимите от кредитополучателя суми е 7364.71 лева (главница от 6000.00 лева и 1364,71 лева - договорна възнаградителна лихва).

Твърди се, че към датата на депозирането на отговора, кредитополучателят ищец не е изпълнил в цялост задълженията си спрямо дружеството по кредитното правоотношение.

Във връзка с горното прави искане да бъде обявено за безспорно между страните сключването на процесните облигационни обвързаности между страните, със съдържание, описаното в исковата молба.

Ответникът заявява, че:

Оспорва ищцовата теза за нищожност на договора за кредит поради заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.

Не оспорва ищцовото твърдение, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник, не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Единственият разход, включен в ГПР, в случая е уговорената възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и че предоставянето на кредита не е резултат на търговски клаузи и условия между "КР." ЕАД и "А. Тр." ЕООД. Твърди, че размерът на възнаграждението на поръчител не е известен на заемодателя към момента на сключването на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е имал 4 възможност да не предостави обезпечение. Твърди, че обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, не са свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Позовава се на чл.4, ал.1 и чл.4, ал.3 от Договора за кредит.

На следващо място сочи, че съгласно ОУ, първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранни променени от кредитополучателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и потребителят заявява желаните условия в телефонен разговор.

В подкрепа на тезата, че към момента на сключване на договора за кредит кредитодателят не е знаел размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство сочи, че договорът за поръчителство е сключен след сключването на договора за кредит. Сочи механизма на сключване на договора за кредит. Признава, че е едноличен собственик на капитала на другия ответника. Сочи, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В тази връзка кредитополучателят не е имал знание за размера на възнаграждението на поръчителя към момента на сключване на договора за кредит.

Ответникът обосновава теза, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, поради което възнаграждението на поръчителя не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Твърди, че вземането за възнаграждение е уговорено в полза на поръчителя, а не на заемодателя.

Счита, в случай че съдът сподели съображенията за свързаност на ответниците и съответно за скрито обогатяване на кредитодателя, то това обстоятелство не води до недействителност на целия договор за кредит, а до недействителност единствено на клаузата за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че дори да се приеме за недействителен договора за поръчителство, това обстоятелство не води до недействителност на договора за кредит. Ответникът претендира съдебни разходи. Представя писмени доказателства. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна възнаграждение за договорен процесуален представител.

Ответникът „А. ТР." ЕООД депозира в законоустановения срок писмен 5 отговор, с който обосновава становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и прави искане за отхвърлянето му като такъв. Претендира съдебни разноски, не представя доказателства, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатски хонорар.

Ответникът признава сключването и съдържанието на описаното в исковата молба облигационно правоотношение с ищеца, както и между ищеца и първия ответник. Сочи, че при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното погасяване на кредита. Сочи, че вноските за заплащане на възнаграждението са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Описва механизма на сключване на двата договора. Обосновава теза, че възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР по процесния договор за кредит. Счита, че това възнаграждение не отговаря на дефиницията на §1, т.1 ДР на ЗПК, както и на чл.3, б."ж" от Директива 2008/48/ЕО, съгласно които в случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че в казуса сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, поради което възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.

Заявява теза, че кредитодателят не е знаел към момента на сключване на договора за кредит размера на възнаграждението на поръчителя. Обосновава теза, че сключването на договора за поръчителство не представлява "заблуждаваща търговска практика". Релевира конкретни аргументи.