Решение № 70 от 22.04.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бяла Слатина, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Таня Мл. Т.а като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20231410100227 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба с Вх. № 956/24.02.2023 г. от Национално движение „Б. СИ ТИ“, с ЕИК 176296072, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ангел Кънчев“ № 34, представлявано от председателя Д.Д.К., с ЕГН ********** против К. Т. Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, С. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, Н. К. Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, К. К. Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, Г. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх.

А, ет. 4, ап. 14, Б. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх.

А, ет. 4, ап. 14, И. С. Д., с ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх.

А, ет. 4, ап. 14, с искане съдът да установи погасяването на учреденото вещно право на ползване за срок от 15 години в полза на ответниците върху следния собствен на сдружението недвижим имот, находящ се в с. М., обл. В., представляващ дворно място с площ 1000 кв.м., което е УПИ VII, пл. № 1087 в кв.110 по действащият ЗРП на селото одобрен със заповед № 492/1974 г. с граници и съседи: от североизток улица, от изток УПИ VIII -1088 и от северозапад УПИ VI -1086, ведно с намиращите в него масивна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м., построена 1951 г. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 78 кв.м. построена 1949 г., както и всички подобрения намиращи се в имота, тъй като ползвателите не го упражняват в продължение на повече от 5 години.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ 1000 кв.м., което е УПИ VII, пл. № 1087 в кв.110 по действащият ЗРП на селото одобрен със заповед № 492/1974 г. с граници и съседи: от североизток улица, от изток 1

УПИ VIII -1088 и от северозапад УПИ VI -1086, ведно с намиращите в него масивна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м., построена 1951 г. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 78 кв.м. построена 1949 г., както и всички подобрения намиращи се в имота. С Нотариален акт от 11.09.2012 г. е учредил вещно право на ползване върху имота за срок от 15 години в полза на ответниците по делото. Сочи се, че е установено напускането на семейството от посочения имот преди повече от 5 години, като същият е започнал да се руши. Именно затова желае съдът да установи погасяването на така учреденото право на ползване в полза на ответниците, поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от страна на ответниците, но в хода на производството същите са депозирали молби, в които заявяват, че са напуснали имота, никой не живее в него и нямат претенции във връзка с имота, вкл. в съдебно заседание всички ответници заявиха искането си, съдът да признае, че учреденото право на ползване в тяхна полза е погасено.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените от ищеца писмени доказателства – в частност Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване от 11.09.2012 г. безспорно се установява, че в полза на ответниците е усредено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот за срок от 15 години. Също така са представени доказателства с констатации за извършени проверки, съгласно които имотът от повече от пет години е необитаем и напуснат от ответниците. От страна на последните този факт изрично е признат и потвърден лично от всеки един от тях пред съда в открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.

Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик /съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.

Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбата на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв, като правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не 2 се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик.

По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Също така ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго.

В настоящия случай между страните не се спори по всички правнорелевантни за спора факти, а именно че е било учредено от страна на ищеца в полза на ответниците вещно право на ползване, което обаче се явява погасено, поради неупражняването му от страна на ползвателите за период повече от 5 години. Последните признават тези факти, а също и че са се дезинтересирали от имота, установили са се да живеят на друго място и нямат претенции нито към учреденото в тяхна полза право на ползване, нито към самия имот.

Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като по делото не се претендират разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС в отношенията между страните, че учреденото вещно право на ползване, съгласно Нотариален акт № 113, том 5, рег. № 4767, дело № 842/11.09.2012 г. от страна на Сдружение „Национално движение Б. СИ ТИ“, с ЕИК 176296072, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ангел Кънчев“ № 34, представлявано от председателя Д.Д.К. в полза на ответниците К. Т.

Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, С. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, Н. К. Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, К. К. Ц., с ЕГН ********** от с.

М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, Г. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, Б. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, И. С. Д., с ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14 върху собствения на сдружението недвижим имот, находящ се в с. М., обл. В., представляващ дворно място с площ 1000 кв.м., което е УПИ VII, пл. № 1087 в кв.110 по действащия ЗРП на селото одобрен със заповед № 492/1974 г. с граници и съседи: от североизток улица, от изток УПИ VIII -1088 и от северозапад УПИ VI -1086, ведно с намиращите в него масивна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м., построена 1951 г. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 78 кв.м. построена 1949 г., както и всички подобрения намиращи се в имота, е погасено, поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години, респ.

3 действието на сключения между страните договор е прекратено.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________ 4