Решение № 79 от 19.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20245300503191 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора ВСВ – Речиклинг ЕООД, ЕИК 203476394 Решение № 3 846 от 30.09.2024 г., пост. по гр.д. № 18 729/2023 г. на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден на основание чл. 233 ал. 1 от ЗЗД да предаде на въззиваемия – ищец „ ИМС Напредък „ АД, ЕИК 115010713 държането на недвижим имот, находящ се в гр.

Пловдив, с адм. адрес ***, съставляващ част от ПИ с идентификатор по КККР на града *** с площ от 380 кв.м..

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с допускането и събирането на доказателства. Поддържа, че неправилно съдът отказал да отложи делото в насроченото съд. заседание от 20.09.2024 г. поради заболяване на управителя на дружеството - ответник, въпреки представения за това болничен лист. В това съдебно заседание от ищцовата страна било представено геодезическо заснемане досежно процесната отдадена под наем част от имота с площ 380 кв.м.. Като така въззивникът бил лишен от възможността да оспори истинността на така представеното доказателство. Неправилно съдът отказал и искането му за допускане до разпит на трима свидетели. Поддържат се оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и във вр. с анализа на събраните по делото доказателства, което довело до неправилно установена фактическа обстановка, съответно и до неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че ищецът – при лежаща върху него доказателствена тежест и дадени от съда конкретни указания, не е установил точното местоположение на отдадените под наем 380 кв.м., чието връщане претендира на основание прекратяването на наемния договор. Настоява, че наемният договор като сключен за определен срок не може да бъде едностранно прекратен от ищеца – наемодател посредством предизвестие и конкретно посредством представеното такова с даден 3 – месечен срок.

1

Настоява, че договорът е недействителен, т.к. е сключен от представляващия дружеството – наемодател негов изпълнителен директор без обаче последният да е овластен за това от Общото събрание на акционерите – съгласно Устава на дружеството. Настоява, че наемодателят е неизправната страна по договора, т.к. не е изпълнил задължението си да предаде наетия имот във вид, годен за ползването му по предназначение - площадка за събиране, третиране и съхранение на излезли от употреба катализатори, както и поради това, че предприел предсрочното едностранно прекратяване на договора по причина, че още преди неговото сключване обявил имота за продажба, а впоследствие многократно оказвал натиск върху наемателят ВСВ – Речиклин ЕООД да го купи на 100 % завишена цена.

Настоява, че и след изтичане срока на предизвестието наемодателят продължил да получава престраните му наеми за последващите месеци октомври, ноември и декември 2023 г., без да предприеме в рамките на тези три месеца действия по съдебен ред за връщане на имота си.

Същевременно поддържа и възражението си за неоснователност на иска, т.к. е освободил имота още на 01.08.2023 г. – в подкрепа на което твърдение се позовава на приетия по първоинстанционното дело Констативен протокол № 0012889/28.09.2023 г. от РИОСВ – Пловдив, от който се установявало да са декларирали да нямат вече площадка, на която да осъществяват дейността си и лицензът им за нея е прекратен. Поддържа още да е извършил в имота подобрения на стойност 40 000 лв., които не са му платени и за които има право на задържане до плащането им.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в тази част. Претендира разноски.

В хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК заявява пред въззивния съд искане за събиране на отказаните му гласни доказателства – трима свидетели, както и искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК на представеното гоедезическо заснемане, задължаване на насрещната страна да го представи в оригинал и назначаване на съдебно почеркова експертиза, чиято задача да формулира в допълнителна молба в даден му от съда срок.

Въззиваемото „ ИМС Напредък „ АД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че делото правилно не е било отложено в с.з. на 20.09.2024 г. на основание представения болничен лист, т.к. същият не е отговарял на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза – че заболяването на лицето не позволява явяването му пред орган на съдебната власт. Освен това делото е неколкократно отлагано преди това / на 13.05.2024 г. и на 10.07.2024 г. / поради представени болнични листове, които също не са отговаряли на горните изисквания. Счита, че действията по снабдяване на управителя на въззивника – ответник по спора, с казаните болнични листове са единствено с цел шиканиране на процеса, т.к. видно от същите те са издавани непосредствено преди датите на насрочените съд. заседания и касаят дните непосредствено преди, по време и до няколко дни след заседанията. Настоява, че е налице валидно сключен наемен договор от изпълн. директор – управляващ и представляващ дружеството - наемодател, т.к. сключването му е действие по управление на имуществото на дружеството и като така напълно в правомощията на изпълнителния директор, съответно санкция на общото събрание не се изисква. Настоява, че макар и сключен за определен срок, наемният договор е валидно едностранно прекратен преди срока на основание разп. на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същия предвиждаща в съответствие със свободата на договаряне, възможност за всяка от страните да го прекрати едностранно преди изтичане на срока чрез 3 – месечно предизвестие до другата. Настоява, че наетият имот е предаден на наемателя, както и че същият не го е върнал и понастоящем, като факта дали след 01.08.2023 г. продължава да осъществява в имота дейността, за която го е наел е без значение относно задължението му да го върне на наемодателя на основание прекратяването на наемния договор. Относно правото на задържане за извършени подобрения счита искът да е такъв по чл. 310 т. 2 от ГПК, разглеждащ се по реда на бързото производство, поради което възражения за извършени 2 подобрение не се допускат – чл. 314 ал. 3 от ГПК. Освен това поддържа това възражение да е неоснователно, т.к. предпоставките на чл. 90 от ЗЗД не са налице.

Относно доказателствените искания заявява, че исканите от въззивника - ответника свидетели правилно са отказани от районния съд, т.к. същият не е посочил конкретни факти и обстоятелства, които ще установява чрез тях, вкл. и след дадени му от съда указания в тази насока – които не се сочат и в жалбата. Относно представеното геодезическо заснемане поддържа, че истинността му е следвало да се оспори от насрещната страна до края на съдебното заседание, в което е представено - което не е сторено предвид неявяването на представител ответника в това с.з. без уважителни причини. Освен това поддържа, че то е неясно – не се сочи какво точно се оспорва, съответно какво ще се обследва чрез исканата графологична експертиза.

С Определение от 09.12.2024 г. въззивният съд е оставил без движение ИМ – до привеждане на обстоятелствената част и петитума й в съответствие с представеното пред първоинстанционния съд геодезическо заснемане – за реалното местоположение на процесната площ от 380 кв.м. – предмет на наемния договор, съставляваща част от ПИ ***, целия с площ от 714 кв.м..

Указанията са изпълнени, като с молба ищецът е уточнил, че искът му по чл. 233 ал. 1 от ЗЗД е за площ в размер на 358 кв.м., съставляващи реална част от имот, попадаща в ПИ с идентификатор *** - съгласно скицата и обяснителната записка към нея на геодезическото заснемане, според които процесните 358 кв.м. заемат изцяло южната половина на поземления имот, показана на Скицата към геодезичестото заснемане.

В срок е депозиран отговор от въззивника – ответник по спора. Възразява по така направената индивидуализация, като поддържа същата да е неясна и неточна, а представената скица на ПИ ***, издадена от СГКК – Пловдив да не е актуална. По тази причина заявява искане за оставяне на исковата молба без разглеждане, евентуално – ищецът да бъде задължен да направи ясна и точна индивидуализация на процесната площ, както и да представи актуална скица на казания ПИ. Поддържа възражението си за допуснато съществено процесуално нарушение, лишаващо го от възможността да оспори казаното геодезическо заснемане на процесната част от поземления имот, предмет на наемния договор.

Съдът установи следното:

С оглед направените пред настоящата инстанция уточнения на ИМ – след без движение, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 233 ал. 1 от ЗЗД с предмет реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, която част с площ от 358 кв.м., обозначена на скицата на представеното геодезическо заснемане от инж. М.Д.Н., съставляващо неразделна част от ИМ.

Ответникът оспорва така твърдяната индивидуализация на процесната отдадена му под наем площ. Възразява, че подписалото договора за наемодателя физическото лице Д.Д., макар и изпълнителен директор на ищцовото дружество, не разполага с правомощия да сключва от името на дружеството договори за наем, без изрично овластяване за това от общото събрание на акционерите – за което си възражение се позовава на устава на „ ИМС Напредък „ АД. Поддържа, че срочен договор за наем не може да се прекратява едностранно от страна по него – в случая от наемодателя, чрез писмено предизвестие до наемателя преди изтичането на срока на договора. Възразява, че имотът не е предаден на наемателя във вид, годен за ползването му по предназначение, а именно за площадка за събиране, третиране, съхранение и обработване на излезли от употреба катализатори. Затова ответникът – наемател, направил множество подобрения в имота / изчистване и изравняване на терена, ограждането му, направа на бетонна площадка, монтиране на три броя халета, електро и В и К снабдяването му / на обща стойност 40 000 лв., поради което има право да задържи имота 3 до заплащането на тези му подобрения. Същевременно възразява да е освободил имота още на 01.08.2023 г. – за което си твърдение се позовава на Констативен протокол № 0012889/28.09.2023 г. от РИОСВ – Пловдив, в който е декларирал да няма вече площадка, на която да осъществяват дейността си и лицензът им за нея е прекратен. Развива доводи за оказван от наемодателя довод да купи имота на многократно по висока от пазарната цена, т.к. последният го обявил за продажба още преди сключването на процесния договора за наем. Поддържа, че договорът не е прекратен, т.к. след изтичането на дадения от ищеца краен срок за неговото връщане – 10.10.2023 г., той не му е върнат ответника, като последният продължил да плаща, а ищецът да приеме договорената наемна цена до 01.12.2023 г., като счита че това поведение на страните означава, че договорът е продължил да действа – по взаимно съгласие на страните, до последното посочената дата 01.12.2023 г., когато ищецът е отправил покана за освобождаването му.

От ищеца са представени:

Н.а. № 126/26.02.2013 г. , том I, рег. № 1066, дело № 116/2013 г. на нотариус С.на Запрянова / вписан в АВ – СВ – Пловдив под акт № 95, том 12, дело № 1962/2013 г., вх. Рег.

№ 4544/26.02.2013 г. /, от който се установява, че ищецът „ ИМС Напредък „ АД е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив;

Договор за наем от 04.02.2022 г. между ищеца – наемодател и ответното „ ВВС – Речиклинг „ ЕООД с предмет реална част от собствения на наемодателя ПИ с идентификатор *** с площ от 380 кв.м., която ще се ползва от наемателя като площадка за събиране, третиране и съхранение на отработени, излезли от употреба катализатори. Посочено е, че договорът е в сила от 07.02.2022 г. и е със срок на действие до 07.02.2032 г.. Въпреки, че е срочен, в чл. 25 ал. 1 от същия е уговорено, че може да се прекратява в срока на действие чрез тримесечно писмено предизвестие от всяка от договорящите страни до насрещната. В чл. 3 е договорено, че имотът се предава от наемодателя на наемателя в състоянието, в което се намира към датата на подписване на договора / което не е описано /, като за предаването се съставя приемо-предавателен протокол - не е представен по делото. В чл. 16 е договорено, че наемателят – за своя сметка, ще захрани наетия имот с електричество, питейна вода и обходна вода от съществуващите инсталации, както и че има право да огради наетата част от имота чрез поставяне на плътна ограда, а също и да постави в нея преносими постройки, необходими за осъществяване на дейността му, които постройки е длъжен да премахне при прекратяване на наемното правоотношение. В чл. 17 е договорено, че при прекратяване на договора наемателят е длъжен да върне имота в добро състояние / като се отчетат извършените СМР и обичайното му изхабяване при нормална употреба / и свободен от вещите му. В чл. 18 е уговорено, че в случай че не освободи и върне имота на датата на прекратяване на договора, наемателят дължи на наемодателя ежемесечно сума в размер на договорената месечна наемна цена. В чл. 21 – че наемателят има право да извършва ремонтни дейности и подобрения в наетия имот, необходими за осъществяване на дейността му, като след прекратяване на договора е длъжен да освободи същия от всички движими вещи и подобрения, които не са трайно прикрепени към терена;