Решение № 1496 от 10.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. Плевен, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430102708 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник ***. С. С. Т. против „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** *** и „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: :

***. Ищцата твърди, че сключила с първия ответник - „***“ ЕАД, Договор за потребителски кредит № ***/***г. на стойност 4400 лева; срок на кредита - 24 месеца; при лихвен процент по кредита - 39,61 % ; и Годишен процент на разходите (ГПР) - 47,65 %, с общ размер на всички плащания - 6491,24 лева.

Сочи, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено- чрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит. Твърди, че на същата дата - ***г. сключила с втория ответник - „***“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „***“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 3938,24 лева 1 на месечни вноски. Ищцата твърди, че съгласно чл.8 ал.4 от Договора за поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по сметка на „***” ЕАД, като по този начин общата погасителна вноска се увеличава на 485,35 лева, а общата дължима сума по кредита на 10429,48 лева. Ищцата твърди, че е заплатила към „***“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № ***/***г. следните суми: на 30.06.2023 - 485,35 лв; на 31.07.2023 - 485,35 лв; на 10.11.2023 - 50 лв; на 11.01.2023 - 50 лв; на 09.02.2024 - 50 лв. Твърди, че на 09.05.2024г. била уведомена чрез имейл за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а с имейл от 10.05.2024г. била уведомена от „***” ЕООД, че дружеството е заплатило задълженията към „***“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № ***/***г. Твърди, че с договор за цесия, задължението било прехвърлено към „***” ЕАД, с ЕИК ***.

Твърди, че на 25.03.2025г. заплатила към „***” ЕАД сумата от 4925,11 лева по задължение № *** (по процесния договор за кредит), с което общата сума заплатена по Договор за потребителски кредит № ***/***г. и Договор за предоставяне на поръчителство от ***г. била в размер на 6045,81 лева.

Ищцата навежда доводи, че сключените договори между страните за недействителни. Твърди, че ответниците „***“ ЕАД, с ЕИК *** и „***“ ЕООД, с ЕИК *** представляват финансови институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи, че видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 и чл.2 ал.2 т.6 ЗКИ, воден от БНБ по реда на чл.3а ЗКИ. Сочи, че видно от справка в ТР, едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД е „***” ЕАД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес, че в случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Ищцата твърди, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, според който потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди, че според разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищцата навежда доводи, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори. Твърди, че съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения 2 от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съобразно §1 т.1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Сочи, че в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Сочи, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора - 47,65 %, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР; че в договора е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР - ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл.19 ал.4 ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Навежда доводи, че това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави, както и че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.

Ищцата твърди, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът включва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при формирането на месечните погасителни вноски. Ищцата твърди, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, а в същото време, съгласно договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Ищцата твърди, че не е имала избор за обезпечение, а за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в 3 противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски, като този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. Твърди, че при отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т. е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Твърди, че между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства сключване на договора за поръчителство с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за поръчителство по изрично посочени банкови сметки на „***“ ЕАД. Сочи, че едноличен собственик на капитала на дружеството „***” ЕООД е „***” ЕАД, както и че в договорите за предоставяне на поръчителство е изрично посочено, че „***“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че тази свързаност потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на „***“ ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Твърди, че дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго" правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 ЗПК ("Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България."). Сочи съдебна практика на СЕС по дело C-337/23, в която е прието, че чл.3 букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В процесния случай, сключването на договора за поръчителство е наложено на потребителя с клаузата на чл.4 от договора за кредит.

Неспазването на нормативните изисквания на националните правни 4 разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В тази връзка посочва, че в конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен ГПР - 47,65 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, а възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв и ако бъде включено в ГПР, то той би стигнал до 209,81 %, което многократно надхвърля законоустановения максимум, предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди, че поради това този договор се явява недействителен на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Ищцата твърди, че всеки един от договорите - за кредит и за предоставяне на поръчителство формално представляват самостоятелни договори, но следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение по чл.4, сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит- с одобрено от заемодателя лице, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита.