Решение № 3160 от 24.07.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20658/2017
- Вид
- Решение № 3160
- Подписан
- 24.07.2019
- В сила
- 21.07.2020
- Състав
- ЛЮДМИЛА ЛЮДМИЛОВА МИТРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.326, ал.2 · Търговски закон
Р Е
Ш Е
Н И
Е № 3160 гр. Пловдив, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20658 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агрозащита“ ООД, против „Биоприм“ ЕООД и Л.В.М., с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, вр. чл. 466 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 29.02.2015 г. „Биоприм“ ЕООД, издал в полза на „Агрозащита“ ООД, запис на заповед на заповед, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на поемателя сумата от 30 000 лева. Твърди се, че записът на заповед е авалиран от Л.В.М.. Записът на заповед бил платим на падеж – на 30.08.2016 г., като до момента по менителничния ефект не била платена сумата от 13 000 лева.
В тази връзка било образувано заповедно производство за събирането й по частно гр. дело № 15623/2017 г. на ПРС, VІ гр. с-в, в рамките на което били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 9421/06.10.2017 г. и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Биоприм“
ЕООД – издател и Л.В.М. - авалист, за претендираната сума от 13 000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 04.10.2017 г. до окончателното погасяване и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците подали възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Излага, че записът на заповед е издаден като гаранция във връзка с устен договор, сключен между „Агрозащита“ ООД и „Биоприм“ ЕООД за закупуване на стоки на отложено плащане, с кредитен лимит до 30 000 лева (гаранционна сума по издадения запис на заповед). Твърди, че по повод сключеният устен договор, „Биоприм“ ЕООД е закупило от „Агрозащита“ следните стоки:
1. на 05.04.2016 г. - 50 кг. *** с ед.цена 14.583 лв./кг., 30 лт. *** 5 лт., с ед.ц. 10 лв./лт. и 30 лт. *** макс 1 лт. с ед.ц. 10 лв./лт. Стоките са предадени на представител на „Биоприм“ ЕООД на 05.04.2016 г. и са приети от последния без възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова разписка № ***г. За продажбата е издадена фактура № ***. на обща стойност 1 595 лева, с падеж: 30.08.2016 г.;
2. на **. - 60 лт. ***4 х 5 лт., с ед.ц. 60 лв./лт. Стоката е предадена на представител на „Биоприм“ ЕООД на *** и е приета от последния без възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова разписка № ***. За продажбата е издадена фактура № ***на обща стойност 4 320 лева, с падеж: **
3. на *** - 60 кг. ***20 кг., с ед.цена 8 лв./кг., 39 лт.
***3 лт., с ед.ц. 67 лв./лт.
Стоките са предадени на представител на „Биоприм“
ЕООД на *** и са приети от последния без възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова разписка № ***За продажбата е издадена фактура № ***на обща стойност 3 711 лева, с падеж: *** 4. на 27.04.2016 г. - 75 кг. *** 19:19:19 х 25 кг., с ед.цена 75 лв./кг. Стоката е предадена на представител на „Биоприм“ ЕООД на 27.04.2016 г. и е приета от последния без възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова разписка № ***За продажбата е издадена фактура ***на обща стойност 405 лева, с падеж: 30.07.2016 г.;
5. на 08.09.2016 г. – 2,093 т.сем. ***, с ед.цена 1 000 лв./т., 2, 327 т. сем.
***, с ед.ц. 1000 лв./кг. Стоките са предадени на представител на „Биоприм“ ЕООД на 08.09.2016 г. и са приети от последния без възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова разписка № ***За продажбата е издадена фактура № ***на обща стойност 4 420 лева, с падеж: 15.09.2016 г.
Твърди, че задълженията по гореописаните фактури не са заплатени, поради което и претендира и обезщетение за забавено плащане на главниците в общ размер на 1 684.60 лева, за периода от датите на падежите по всяка от фактурите, първата с начална дата, считано от 30.07.2016 г., а последната с начална дата, считано от 15.09.2016 г. до 04.10.2017 г.
Предвид изложеното, твърди, че ответникът „Биоприм“ ЕООД му дължи сумата в общ размер на 13 000 лева, от които сумата 11 315.40 лева – общ размер на главниците по гореописаните продажби, както и сумата в размер на 1 684.60 лева – общ размер на обезщетението за забава.
Предвид изложеното, искането е да се уважат предявените установителни искове.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от „Агрозащита“ ООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че посочените в разписката от 08.09.2016 г. количества *** не са доставяни на дружеството, както и приложената към исковата молба разписка не е подписана от представител на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от Л.В.М., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че в исковата молба ищецът не е посочил кои задължения са погасени от дружеството – длъжник и в каква поредност е извършено това; не е посочен начин на определянето на задължението му като авалист и в резултат на това какъв е размерът на претенцията по отношение на този ответник. Твърди, че посочените в разписката от 08.09.2016 г. количества *** не са доставяни на дружеството, както и приложената към исковата молба разписка не е подписана от представител на дружеството, нито от него в качеството му на у..
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15623/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ и чл. 485 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед от 29.02.2016 г., издаден в полза на „Агрозащита“ ООД, по който запис на заповед издател е ответникът „Биоприм“ ЕООД, а авалист ответникът Л.В.М., следва да установи и, че записът на заповед е издаден като обезпечение на устен договор за закупуване на стоки с кредитен лимит до 30 000 лева, изпълнение на задължението си по договора, че е доставил посочените в представените по делото фактури количества стоки и размера на претенцията. Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и при положително доказване от страна на ищеца да докажат, че са погасили претендирания остатък от задълженията по процесния запис на заповед, респ. вземанията по договора, който е обезпечавал.
Ответниците „Биоприм“ ЕООД и Л.В.М. с молби на л.92 и л.93 признават, че между ищецът „Агрозащита“ ООД и „Биоприм“ ЕООД е сключен устен договор за покупко-продажба на стоки при условията на отложено плащане с кредитен лимит 30 000 лева, като за обезпечаване на договора е издадена запис на заповед Предвид, което съдът приема, че представения по делото запис на заповед от 29.02.2016 г. е издаден от „Биоприм“ ЕООД в полза на „Агрозащита“ ООД, авалиран от Л.В.М. и издаден като обезпечение на устен договор за покупко-продажба на стоки при условията на отложено плащане с кредитен лимит 30 000 лева.
Съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна страна, в него се съдържат всички реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ. Посочена е датата на издаване, място на издаване, място на плащане, означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя, размер на задължението, както и че същият е авалиран от ответника Л.В.М..
С исковата молба ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, а именно устен договор за продажба на стоки при условията на отложено плащане и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване.
С молби на л.92 и л.93 от делото ответниците признават, че по сключения между „Агрозащита“ ООД, в качеството на продавач и „Биоприм“ ЕООД, в качеството на купувач договор за продажба, обезпечен с процесния запис на заповед, на ответника „Биоприм“ ЕООД са доставени стоките, описани по фактура ***на обща стойност 1595 лева с падеж за плащане ***., по фактура ***от *** на обща стойност 4320 лева с падеж ***, по фактура ***на обща стойност 574.40 лева с падеж за плащане *** и по фактура № *** от *** на обща стойност 405 лева с падеж за плащане ***
Видно от приетата по делото ССчЕ
/л.101/, която съдът кредитира, се установява, че посочените фактури са осчетоводени в ответното дружество, за тях е ползван данъчен кредит и вземанията по тях фигурират като задължения към ищцовото дружество в общ размер на 6 896 лева.
По отношение на вземанията по фактура № *** от *** г. /л.16/ на стойност 4420 лева, ответното дружество оспорва да е получавал посочената в нея стока. Оспорва да е подписвал и стокова разписка № ***от ***. /л.9 и оригинал на л.55/, въз основа на която е издадена фактурата.
Видно от цитираната стокова разписка, въз основа на която е издадена фактура № *** от ***. същата не носи подпис на получател, има единствено подпис на предал, като в преписа има един подпис на предал, а в оригинала на л.55 се появяват два подписа от страната на „предал“. Предвид което съдът счита, че с тази разписка не се установява предаване на стоката, посочена в нея, на ответното дружество.
От ССчЕ се установява, че фактура
*** от *** /л.16/ на стойност 4420 лева не е осчетоводена в ответното дружество, не е ползван данъчен кредит за нея. Посочената фактура е осчетоводена при ищеца за месец септември 2016 г., както и за нея е внесен дължимия ДДС по сметка на Републиканския бюджет.
В тази връзка по делото е разпитан свидетел, доведен от ищцовото дружество – Р.Х.К.., служител при ищеца /протокол от о.с.з. 04.04.2019 г. л.112/, който заявява, че е запознат с отношенията между ищцовото и ответното дружество във връзка с доставка на стоки. Свидетелят установява, че през 2016 г. е доставена на ответното дружество около 4.5 тона ***, на предаването на които свидетелят е присъствал. ***та била предадена лично на г-н М., който взел стоката с негово превозно средство.
От показанията на така разпита свидетел не става ясно как е установил, че на ответното дружество са предадени именно около 4.5 тона ***. Същият заявява, че именно такова количество е предадено без да се посочва дали той лично е измерил ***та и как е възприел, че именно това количество се предава. Липсват и писмени данни, че именно този свидетел е измерил предаденото количество ***, както и от показанията му не се установява конкретно какво количество е доставено. По делото липсват и данни за уговорено възнаграждение за доставка на ***, както и каква е обичайната цена, която се плаща за доставка на такава стока по арг. от чл.326, ал.2 ТЗ.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се установи по един категоричен начин какво количество ***, от какъв тип и вид е доставено от ответното дружество, както и стойността на ***та, което прави и недоказано вземането в размер на ***по фактура № ***от *** По отношение на вземането за обезщетение за забава в размер на 1684.60 лева, което е включено в претенцията на ищеца от 13 000 лева, съдът приема, че същото не е обезпечено с издадената запис на заповед и не може да се търси по нея. От това съдът съди от твърденията на ищеца, за какво е издаден записа на заповед, доколкото договорът, който същият обезпечава е устен. В исковата молба ищецът твърди, че записът на заповед, издаден за сумата в размер на 30 000 лева, обезпечава договор за покупко-продажба с кредитен лимит до 30 000 лева. Така както е посочено договора с кредитен лимит 30 000 лева, съдът приема, че се касае за вземанията за доставените стоки, като кредитния лимит за тях е 30 000 лева, именно и за тази сума е издаден записа на заповед. Липсва уговорка и твърдение в тази насока, че записът на заповед освен вземанията за доставените стоки, обезпечава и вземанията за обезщетение за забава, което следва да бъде уговорено изрично в договора или да се подразбира от клаузите му. В случая съдът приема, че такава уговорка липсва и че записът на заповед обезпечава единствено вземанията за доставените и неплатени стоки. В този смисъл Решение № 81/12.08.2016 г. по т.д. № 3675/2014 г. по описа на ВКС, I ТО.
Разпечатката съдържа 47 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcf5821e-4022-48c1-b1e9-3446773d2ac0