Решение № 223 от 16.12.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Нова Загора, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100160 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на управители, чрез процесуален представител – юрк.

Й. В. М. срещу В. КР. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес – *** с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 240 ал.1 4 ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД с цена на иска 911.08 лева, а именно за установяване на вземането в общ размер на 911.08 лв., от които: 360.83лв. – главница; 49.41 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018г. до 13.08.2019г.; 146.40лв. – неустойка; 142.58лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 195.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.85лв. – лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 14.08.2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за парично задължение. В законоустановения едномесечен срок В. КР. ИВ. бил възразил срещу същата, поради което на основание чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК ищеца депозирал настоящия установителен иск.

Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение било подписан Договор за паричен заем № 55488986 от 04.12.2018г. между „Вива Кредит“ООД като Заемодател и В. КР. ИВ. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Основанието на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищеца било сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Препис-извлечение от Приложение 1 към него от 1

01.11.2019г. между „Вива Кредит“ООД, с ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, с ЕИК202527341, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

В исковата молба се твърди, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се бил задължил да предостави на ответника сума в размер на 400.00 лева, под формата на паричен заем, който се усвоявал в брой с подписване на договора. С подписването на договора В. КР. ИВ. удостоверявал че е получил от Заемодателя заемната сума от 400.00 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Заемателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 461.52лв., ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски. Следвало да се има предвид следното – ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущия заем на ответника по Договор за паричен заем № 5470078 от 19.09.2018г. в размер на 308.30лв. Страните били направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка.След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. По договора за паричен заем В. КР. ИВ. бил извършвал плащания в общ размер на 91.70лв.

Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 360.83лв.

В исковата си молба ищецът твърди, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5488986 от 04.12.2018г. между страните, ответникът, дължал договорна лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 49.41лв. за периода от 18.12.2018г. – дата на първата вноска до 13.08.20219г. – датата на настъпване на д.падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждали, че Заемателят доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 142.58лв.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се бил задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 164.70лв.

Претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор.

Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойката не се начислявала.

Следвало да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за начисляването и.

Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда дължимата неустойка за неизпълнение договорното задължение за предоставяне на обезпечение било в размер на 146.40лв.

Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се бил запознал с Тарифа на „Вива кредит“ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на 2

Заемодателя, така и на интернет страницата – www.vivacredit.bg. Тарифата представлявала неразделна част от договора.В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължал на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочените вземания,включително ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай В. КР. ИВ. дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195.00лв.

Ищецът твърди, още че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 13 август 2019г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 16.86лв. от 14 август 2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните вземания срещу В. КР.

ИВ.: 360.83 лева – главница; 49.41лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018г. до 13.08.2019г.; 146.40лв. – неустойка, 142.58 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 195.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.86лв. – лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 14.08.2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да осъди В. КР. ИВ. да му заплати съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350.00лв.

Ищецът моли в случай, че съдът го осъди да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл.127 ал.4 от ГПК да задължи ответника и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка, като в случай, че откажат или не предоставят тази информация, ищецът моли да бъде уведомен, че дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, като институция по чл.56а ал.3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър. Ищецът заявява, че получената информация от регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

С оглед реципрочност на направеното искане ищецът предоставя банковата сметка на дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, открита при „Юробанк България“: IBAN: BG75BPBI79401083971603; BIC: BPBIBGSF, информацията, за която следва да бъде използвана от страните по делото, с оглед изрично посочените по-горе цели.

С исковата си молба ищецът и на основание чл. 238 ал.2 от ГПК моли съда, в случай че не се яви в първото по делото насрочено открито съдебно заседание, да разгледа делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното поведение на ответника и в случай, че същият не подаде отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, моли съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК, с което да уважи изцяло исковете както са предявени с исковата молба.

В условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че исковите претенции на 3 ищеца не са доказани по размер или ответникът възрази досежно размера им, ищецът моли съда на основание чл. 195 от ГПК да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза със следните задачи:1. Платени ли са сумите по претендираните вземания за главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за забава?; 2. Как са отразявани извършваните от лицето плащания, ако има такива и при отразяването на същите спазен ли е договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора?; 3. Какъв е размера на неплатените от ответника суми по договора за кредит по пера: главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за забава?