Решение № 139 от 21.04.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Несебър, 21.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20242150100913 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Ц.В.М. против Ф. Т. Ф., гражданин на Ирландия, роден на **********г. и Д. К. Ф., гражданка на Ирландия, родена на **********г., двамата с адрес в РБългария: гр.

************

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Несебър, *******, със заведена партида в базата данни с аб. № ******. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба *** от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба ***, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и 1 разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба ***, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 0042630451 от 25.10.2021г. на стойност 107.03 лева, фактура № 0043450716 от 26.04.2022г. на стойност 22.09 лева, фактура № 0043740837 от 24.06.2022г. на стойност 74.09 лева, фактура № 0044224631 от 26.09.2022г. на стойност 206.81 лева, фактура № 0044380468 от 25.10.2022г. на стойност 7.02 лева и фактура № 0045858309 от 25.08.2023г. на стойност 63.84 лева, върху които ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 113.39 лева, считано от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба - 02.08.2024г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Т. Ф. и Д. К. Ф. да заплатят на „ВиК” ЕАД разделно сумата от 487.05 лева, в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците в размер на по 243.52 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до 24.11.2023г., с отчетен период по фактури 02.06.2021г. - 24.10.2023г., сумата в размер на по 56.69 лева, представляваща 1/2 от дълга, съответстваща на притежаваните от ответниците 2 вещни права върху имота, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответниците особен представител, с който исковете се оспорват, като неоснователни. Развиват се съображения за липсата на подведомственост на българския съд да разгледа спора, като следва да се приложи Регламент (ЕС) № 1215/2012, а връчването на съдебните книжа до ответниците да се осъществи по реда на Регламент (ЕС) № 2020/1784. Цитира се практика на СЕС и съдебна практика. На следващо място се изтъкват доводи относно нередовност на исковата молба, като моли същата да бъде оставена без движение, а на ищеца бъдат дадени указания за нейното конкретизиране. Наред с горното се излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че към исковата молба не са представени цитираните клаузи от общите условия на ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца за дължимост на претендираната сума в посочения размер и верността на приложените два броя справки - извлечения от показанията на водомера, монтиран в имота на ответниците и тези на централния водомер, както и издадените данъчни фактури за потреблението за процесния период. Акцентира се, че отчитането с мобилно устройство не е сред изброените в Наредба *** начини за отчитане на средствата за измерване. Обръща се внимание, че клаузата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на ищеца противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика или търговеца и тези на потребителя, като се цитира разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли се съдът да се произнесе по неравноправните клаузи в общите условия. Цитира се съдебна практика и практика на СЕС. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на част от вземането по давност. Предвид изложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Представя писмени доказателства.

За ищцовото дружество в първото по делото съдебно заседание представител не се явява. Изпращат писмени становище, с което поддържат изцяло заявените претенции против ответника. Оспорват отговора на исковата молба. Излагат доводи относно качеството на ответниците, като потребители на ВиК услуги и относно механизма за отчитане и начисляване на количеството вода. Представят ниви писмени доказателства и ангажират гласни такива, както и съдебно-техническа експертиза. В хода по същество, молят исковите претенции да бъдат уважени и да им се присъдят заплатените по делото разноски.

Назначеният на ответните страни особен представител в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана по размер.

Съдът не споделя доводите на особения представител на ответните страни, че спорът не му е подведомствен. Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е уредена обща, специална и изключителна компетентност за спорове 3 с различен предмет. В него е посочено, че правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника (15). С чл. 4 - чл. 6 е уредена общата компетентност, като според чл. 4.1 искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка, а лица, които не са граждани на държавата членка, в която имат местоживеене, се подчиняват на правилата за компетентност, които са приложими по отношение на гражданите на тази държава членка (чл. 4.2).

Разпоредбата на чл. 5 предвижда, че срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2 - 7 от глава II. Установява се, че ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2, член 24 и член 25 (чл. 6.1), като спрямо такъв ответник всяко лице с местоживеене в държава членка може независимо от гражданството си да се възползва в тази държава членка от действащите там правила за компетентност, и по-специално от правилата, за които държавите членки трябва да нотифицират Комисията съгласно член 76, параграф 1, буква а), по същия начин като гражданите на тази държава членка (чл. 6.2). От своя страна чл. 7 чл. 9 уреждат видовете специална компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 1, б. „а“ по дела, свързани с договор исковете срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Втората хипотеза в б. „б“ предвижда, че в случая на продажба на стоки мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Ето защо, и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „а“ вр. с б. „б“, втора хипотеза от Регламент (Е)/ № 1215/2012, настоящата инстанция намира, че е компетентна да се произнесе по предявените искове.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по 4 доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Несебър, *******, със заведена партида в базата данни с абонатен № ******. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството на потребители по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 1271 от 03.12.2024г., постановено по настоящото дело /л.80-82 вкл./.