Акт № 159 от 04.11.2026, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- 520/2025
- Подписан
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 и 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 и 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Дулово, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20253410100520 по описа за 2025 година
Производството е по общия исков ред. Образувано е по искова молба вх. № *** г. на Софийския районен съд, подадена от Д. С. Й. чрез адв. Л. К. Б.. С Определение № *** г. по гр. д. № *** г. Софийският районен съд е изпратил делото по местна подсъдност на Районен съд – Дулово на основание чл. 113 ГПК.
Ищецът иска да се установи спрямо „***“ АД недействителността на Договор за паричен заем № *** г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а спрямо „***“ ЕООД – нищожността на Договор за предоставяне на гаранция със същите номер и дата по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Срещу заемодателя е предявен и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платеното над чистата стойност на кредита. В исковата молба е посочена главница на осъдителния иск от 1 056,00 лв., равностойна на 539,92 евро. С молба вх. № ** г. ищецът е поискал искът да се разгледа за 529,38 евро, със законна лихва от предявяването му до плащането, и е заявил частично оттегляне за разликата. С определението по Протокол № *** г. съдът е допуснал изменение на размера до 529,38 евро. Тази сума очертава разглеждания по същество размер на осъдителната претенция. Посочването на 1 056 евро в доклада по делото е неточно възпроизвеждане на валутата от първоначалния петитум.
Ищецът твърди, че гаранционното възнаграждение е част от цената на кредита, укрита от годишния процент на разходите (ГПР) и от общата дължима сума, и че отделният договор служи за заобикаляне на законовия таван на ГПР. Поддържа доводи за неравноправност, накърняване на добрите нрави и липса на основание за възнаграждението.
Иска присъждане на възнаграждение на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
1
„***“ АД възразява срещу допустимостта и основателността на исковете. Поддържа, че обезпечението е избрано от заемателя, че възнаграждението на гаранта е извън разходите по кредита и че посоченият ГПР е изчислен правилно. По осъдителния иск твърди, че при предсрочното погасяване е заплатена само част от договорната лихва и че е събирало възнаграждението за гаранцията от името на гаранта. „***“ ЕООД оспорва редовността на исковата молба и правния интерес от установителната защита. Позовава се на самостоятелността на гаранционната услуга, договорната свобода, възможността да се представи друго обезпечение и риска, който поема по гаранцията. Двамата ответници претендират разноски.
В исковата молба са индивидуализирани сделките и са изложени конкретни факти за връзката между тях, за размера и начина на събиране на възнаграждението и за изключването му от ГПР. Исканията са ясни. В приложенията към исковата молба се намират подписани договор за правна защита и съдействие и пълномощно, което включва правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Ищецът е освободен от такси и разноски с Определение № *** г. по чл. 83, ал. 2 ГПК. Възраженията за нередовност са неоснователни.
Ищецът е страна по двете сделки, по тях са извършени плащания, а ответниците поддържат, че договорите са действителни и получените престации са дължими. С решението по всеки установителен иск се разрешава спорът за действителността на съответния договор със сила на пресъдено нещо между страните по него. Погасяването на отчетените задължения оставя открит въпроса за основанието на плащанията. Осъдителният иск срещу кредитора има по-тесен предмет и не обвързва гаранта по действителността на договора, по който той е страна. Правният интерес по чл. 124, ал. 1 ГПК е налице. В същия смисъл относно правния интерес на страна от установяване на нищожността на сключен от нея договор са общите съображения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Позоваването на давност за евентуална реституция спрямо гаранта не засяга допустимостта на установителния иск. Самото упражняване на правото на иск при този спор не съставлява злоупотреба с процесуално право по чл. 3 ГПК.
Ищецът изрично е поискал разглеждане на делото в свое отсъствие и е взел писмено становище по отговорите, поради което липсват предпоставките по чл. 238, ал. 2 ГПК.
На *** г. „***“ АД предоставя на Д. С. Й. потребителски заем от 2 200,00 лв.
Съгласно чл. 3 от договора 1 152,66 лв. от новата заемна сума са употребени по уговорка на страните за погасяване на задължение по предходен договор № ***, а остатъкът от 1 047,34 лв. е изплатен на заемателя. Договорът има сила на разписка. По делото няма спор за усвояването на 2 200,00 лв. и няма основание при определяне на чистата стойност да се изключи частта от отпуснатата сума, използвана за уговореното рефинансиране.
В чл. 2 от договора са уговорени фиксиран годишен лихвен процент 40%, 22 2 седмични вноски по 109,08 лв. с падежи от *** г. до *** г., обща дължима сума 2 399,76 лв. и ГПР 46,92%. Разликата от 199,76 лв. е уговорената възнаградителна лихва за целия договорен срок. Член 2, т. 8 препраща към формулата по чл. 19 и приложение № 1 към ЗПК и излага допускания за срока и за точното изпълнение на задълженията.
Член 4 задължава заемателя в срок до три дни от сключването на договора да осигури едно от три обезпечения. Първата възможност е да представи двама поръчители – физически лица, всеки с нетно трудово възнаграждение над 1 000 лв., безсрочен трудов договор и съответствие с допълнителни условия за осигурителни задължения, кредитна история и отношения със заемодателя. Втората е банкова гаранция за общата сума по чл. 2, т. 7, валидна до 30 дни след крайния срок за плащане. Третата е гаранция от дружество, одобрено от заемодателя.
Същия ден и в същия офис е сключен договорът за предоставяне на гаранция. „***“ ЕООД е действало чрез самия заемодател „***“ АД. Договорът носи номера на заема и обезпечава задълженията само по него. По чл. 1, ал. 2 и чл. 2 гаранцията и договорът за нея пораждат действие, ако заемателят не предостави в тридневния срок поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Член 3, ал. 1 определя възнаграждение от 856,24 лв., разпределено в 22 вноски по 38,92 лв. на падежите на заема. По чл. 3, ал. 3 кредиторът е изрично овластен да получава плащанията от името на гаранта. При недостиг на внесената сума задълженията към гаранта се погасяват с предимство. Единният погасителен план, издаден от заемодателя, посочва за всеки падеж сборна вноска от 148,00 лв. и общо 3 256,00 лв. за двете правоотношения.
По Протокол № *** г. е назначена съдебно-счетоводна експертиза и по чл. 190 ГПК е изискано извлечение от заемодателя. С Протокол № *** г. са приети справката, представена с молба вх. № *** г., и заключението на вещото лице С. Г. П., депозирано на *** г. Вещото лице е проверило книжата по делото и счетоводните данни на заемодателя. Таблицата му показва погасени 2 200,00 лв. главница, 179,13 лв. лихва и 856,24 лв. възнаграждение за гаранцията, или общо 3 235,37 лв. Сумата 20,63 лв. е разликата между договорената лихва за целия срок и действително платената лихва.
Съдът обсъди заключението по чл. 202 ГПК заедно с останалите доказателства.
Сборът на сумите в колоната за платена лихва в левове е 179,13 лв. Посочените в представената от заемодателя справка 91,79 евро и техническият остатък от 0,06 евро по главницата са получени от таблица с отделни стойности по вноски в евро. Дружеството също излага, че е налице предсрочно погасяване и редуциране на лихвата. При разликата между посочените общи суми съдът възприема проверената разбивка по пера в първоначалната валута. Тя съвпада с аритметичния сбор на платените лихвени компоненти и с общия сбор по трите пера. В списъка по дати сборът на изписаните единични плащания се различава с една стотинка от общия сбор, а за плащането от 592,00 лв. годината е изписана различно в две части на заключението. Тези несъответствия в преписа на хронологията не променят проверимия сбор по пера и не установяват отделно доплащане. Предвид уговорената възможност за предсрочно погасяване, разликата от 20,63 лв. не установява 3 неизплатена главница. Член 8 от договора за гаранция урежда пропорционално възнаграждение при предсрочно погасяване, но счетоводната проверка показва, че гаранционното възнаграждение фактически е събрано в пълния договорен размер. Спорът е за връщане на извършени плащания, поради което е меродавен установеният размер на плащанията по всяко перо.
Приложим е ЗПК в редакцията към *** г. Ищецът е потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК, а заемодателят предоставя кредити в рамките на професионалната си дейност. По чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към сключването при посочени допускания. Член 19, ал. 1 и 2 и § 1, т. 1 и 2 ДР на ЗПК изискват включване на известните на кредитора преки и косвени разходи, включително за допълнителна услуга, когато тя е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. По чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК извън ГПР остават разходите, които се заплащат при неизпълнение на кредитните задължения. Тук вноските за гаранция се дължат още по редовния погасителен план, независимо дали гарантът впоследствие ще плати на кредитора.
При преценката за характера на разхода решаващо е как са били предложени и изпълнявани условията на конкретния заем. Договорът предвижда три форми на обезпечение. За първите две заемателят разполага с три дни, като следва или да осигури двама поръчители, отговарящи едновременно на всички предварително поставени изисквания, или да получи банкова гаранция. Третата е подготвена и подписана още при отпускането на кредита, чрез заемодателя и с точно същите падежи. Погасителният план от самото начало включва възнаграждението за нея. Позоваването на поредността на подписите в рамките на същия ден не опровергава предварителната организация на сделките, установена от съвпадащите документи, представителството и общия план. Отлагателното условие определя кога подготвената гаранция поражда действие. При редовно изпълнение по избраната и влязла в сила схема разходът е определен от самото начало. Няма данни заемателят да е представил друго обезпечение, да е получил конкретна оферта при същите условия без платената гаранция или да е договарял размера на възнаграждението.
Декларациите в договорните образци и изборът между предварително подготвени варианти не доказват индивидуално договаряне по смисъла на чл. 146, ал. 2 и 4 ЗЗП. Възможността за друго обезпечение е отчетена, но при съвкупната преценка на доказателствата тя не променя характера на вече подготвената, приета и изпълнена схема.
По дело C‑337/23, „АПС бета България“ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“, решение от 13.03.2025 г., ECLI:EU:C:2025:183, Съдът на ЕС приема, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено с клауза на кредитния договор и увеличава общия дълг, се включват в общия разход и в ГПР. При едновременно сключване с избран от кредитора гарант и съвпадащи падежи отделният договор не препятства контрола за неравноправност при установена обусловеност между сделките. По дело C‑714/22, „Профи Кредит България“, решение от 21.03.2024 г., ECLI:EU:C:2024:263, т.
4
42–46, Съдът на ЕС изисква националният съд да провери дали услугата е условие за договорените параметри, или конструкцията прикрива действителни кредитни разходи.
Посочването на разхода на отделен ред в погасителния план само по себе си не решава този въпрос. В настоящия случай кредиторът е подписал гаранционния договор от името на гаранта, изготвил е общия план и събира възнаграждението. Изводът за включване на сумата в ГПР се основава на тези факти и връзката на разхода с кредита. Размерът и падежите на разхода са му известни от сключването. Възнаграждението от 856,24 лв. е част от общия разход за конкретния кредит.
Общата сума в договора е занижена с 856,24 лв., или с около 35,68% спрямо обявените 2 399,76 лв. При посочен ГПР от 46,92% се създава съществено неточна представа за годишната цена и се препятства съпоставянето с други кредитни предложения.
Разпечатката съдържа 30 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcf50c7c-8b6d-46dd-8b31-a29372327d0c