Решение № 504 от 28.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Стара Загора, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530105493 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество Агенция „Пътна инфраструктура”, ОПУСтара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 23.12.2021г. при движение по път 1-5, км. 223+000, на територията на община Стара Загора, водачът П. Х. Д., с ЕГН **********, управляващ собствения си лек автомобил марка „Ш.“, модел М., peг. № **********, причинил ПТП, при което е нанесъл имуществени вреди по ограничителна система на пътища /стоманена предпазна ограда /СПО/ с дължина 24 м.л. /двадесет и четири метра линейни/ на път 1-5 от км. 223+000 до км. 223+024, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, които били остойностени на 3 474,04 лв., с включен ДДС. Видно от Протокол за ПТП № 1805593 от 23.12.2023г., към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със застрахователна полица № *************. Видно от съставения протокол за ПТП, обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП се състояли в следното: Участник 1 се движил с несъобразена скорост с релефа на пътя и на десен завой изгубил контрол над МПС, излязъл в дясно по посока 1 на движение и се блъснал в предпазна еластична ограда, от удара се отклонява в ляво и отново се блъснал в предпазна еластична ограда.

Увреденото имущество, в резултат на настъпилото ПТП, представлявало „пътни принадлежности”, по смисъла на & 1, т. 4 от ДР на Закона за пътищата и било един от основните елементи на пътя. Касаело се за републикански път, който представлява изключителна държавна собственост, съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата. Твърди, че Републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура”, като Агенцията осъществява своята дейност чрез централната администрация и чрез специализираните звена, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за пътищата. Областно пътно управление-Стара Загора, е специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура”.

С уведомление за щета изх. № 53-00-324/14.03.2022г. ищецът отправил писмена застрахователна претенция пред ответника и представил необходимите документи във връзка с причинени имуществени вреди по пътни принадлежности, като по претенцията застрахователят е образувал щета № 0000-5000-22-000245. Приложена била количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените на ищцовото дружество действителни щети, изразяващи се в увреждането на ограничителна система на пътища /стоманена предпазна ограда /СПО/ с дължина 24 м., като общата стойност на щетата била в размер на 3 474,04 лв., с включен ДДС.

Като застраховател по задължителната застраховка, ответникът признал и възстановил сума в размер на 949,11 лв., която сума в АПИ-ОПУ-Стара Загора, постъпила на 25.05.2022г. Поради това, че постъпилото обезщетение покривало само частично ищцовата претенция, с писмо изх. № 53-001128/24.08.2023г. поканили ответника да изплати остатъка от претендираното застрахователно обезщетение до пълния му размер от 3 474,04 лв., с включен ДДС. С писмо изх. №7729/08.09.2023г., отправено до АПИ-ОПУ-Стара Загора, ответното дружество ги уведомило, че в резултат от извършена от тях калкулация, правилно определеното обезщетение било в размер на 949,11 лв., като в сумата не било включено ДДС.

Според ищеца, посочената и заплатена от застрахователя сума не кореспондирала по размер с размера на претърпяната от ищеца вреда. Не била заплатена цялата дължина на увредената ограда, неправилно била 2 приспадната сума за метални отпадъци за вторични суровини и не е бил включен ДДС.

Агенция „Пътна инфраструктура” възложила изпълнението на дейностите по доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на ОПУ Стара Загора с договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, като в представената пред застрахователя количествено-стойностна сметка е бил посочен изпълнителят по договора, а именно „Юпитер 05“ ООД, гр. Пловдив. В същата били посочени количествата и дейностите по възстановяване на щетите, шифъра на всяка дейност, единичните цени и общата стойност. По отношение на дължимостта на данък добавена стойност, информацията за регистрираните по ЗДДС лица била публична и общодостъпна на сайта на информационната система за обмен на ДДС информация между държавите членки на ЕС – VIES. Чрез извършване на служебна справка можело да се установи, че фирмата изпълнител е регистрирано лице, като номерът му по ДДС е валиден. Следователно, при заплащане стойността на ремонта на увредените съоръжения, Агенция "Пътна инфраструктура" дължи и ДДС върху сумата.

От друга страна, ищецът не бил данъчно задължено лице, поради което за него нямало да възникне право на приспадане на данъчен кредит и този разход за Агенция "Пътна инфраструктура" би останал невъзстановим.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати сумата 2594,02 лв. - главница, представляваща остатък от дължимо обезщетение за действително причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.12.2021г., и сумата 824,05 лв., представляваща мораторна лихва върху остатъка от дължимото обезщетение, считано от датата на частичното плащане /25.05.2022г./ до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника си, в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор. Прави възражение за неподсъдност на делото пред настоящия РС, което съдът намира за неоснователно.

3

Оспорва изцяло предявените искове - по основание и по размер.

Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията - предмет на настоящето исково производство била удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.

Не оспорва, че по претенция на ищцовото дружество в ЗК „Лев Инс” АД е образувана застрахователна преписка - щета № 0000-5000-22-000245, във връзка с процесното ПТП от 23.12.2021г. настъпило на път I-5, км. 223-000 на територията на община Стара Загора, констатирано с Протокол N 1805593 от 23.12.2021г. Претенцията, по повод на която е била образувана щета № 00005000-22-000245 била одобрена и изплатена в размер на 949,11 лева, която сума, според ответника, съответства на действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяване механизма на произшествие от 23.12.2021г. по стоманена предпазна ограда - мантинела 8 м.Сумата била определена от експертно заключение на назначеното вещо лице - В. В., като в сумата не било включено ДДС. В обезщетението бил включен Демонтаж, стара СПО 8,00 м. х 11.90 лева - 95,20 лева; Доставка и монтаж нова СПО H1W3 - 8,00м. х 107,62 лева - 860,96 лева; Транспортни разходи 9.00 км. х 2,95 лева - 26.55 лева; Спадат се метални отпадъци за вторични суровини - 96,00 кг. х 0.35 лева - 33,60лв.

Ответното дружество поддържа, че размерът на вредите по стоманена предпазна ограда - мантинела 8 м., възникнали в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествие от 23.12.2021г., бил определен правилно по щета № 0000-5000-22-000245 и техният действителен размер възлизал на 949,11 лева. Размерът на обезщетението, определен от ответното дружество по извънсъдебно предявената от ищцовото дружество претенция бил равен на действителния размер на вредите, съобразен с процента овехтяване на ограничителните системи в района. Отчетена била масата на стоманения отпадък, чрез който отпадък ищцовото дружество би могло да реализира приход чрез продажбата му за вторични суровини.

Заплащане на друго обезщетение, освен определеното, би било недължимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество.

По аргумент на изложеното заявява, че ЗК ”Лев Инс” АД не е дала повод 4 за завеждане на настоящото дело.

Твърди, че на ищцовото дружество не се дължи ДДС, начислено и претендирано от него по горепосочените претенции, както и че не били представени доказателства относно претенциите в частта, отнасяща се до формирането и изчисляването на количествено стойностната сметка за възстановяване на нанесените, вследствие на произшествията, щети.

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди, дължимо от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се определяло в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от КЗ и клаузите на съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, настъпила при конкретно застрахователно събитие.

Плащане на обезщетение в размер, по-голям от определения от ЗК „Лев Инс“ АД, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, вкл. и поради недължимост на застрахователно обезщетение за всички претендирани вреди.

Отделно, произшествие. оспорва твърденията за механизма на настъпилото

Оспорва обстоятелствата, отразени в Протоколите за ПТП в частта, в която е отразен механизмът на настъпилото ПТП. В тази връзка оспорва доказателствената стойност на същия протокол, като излага подробно доводи.

Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите имуществени вреди, поради извършено нарушение на чл. 8, ал.

2 от Закона за пътищата. Участъкът от пътя, където било осъществено процесното ПТП било част от републиканската пътна мрежа, поради което същият бил изключителна държавна собственост по арг. на чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата. Следвало да се има предвид, че с оглед чл. 8, ал. 5 от ЗП, вр. с чл. 5, ал.1 от ЗП, собствеността се разпростирала и върху всички основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

Съобразно дефинитивната норма на §1 т.4 от ДР на ЗП, определяща понятието "пътна принадлежност", предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението съставляват "пътна принадлежност". Управлението на републиканските пътища с оглед нормата на чл. 19, ал.1, т. 1 от ЗП било възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“ 5

- Областно пътно управление - Ямбол. Съобразно разпоредбата на чл. 48, т. 1, б. "а" от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии отново било възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление - Ямбол.

Аналогична била и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба РД-02-2019/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ, издадена на основание чл. 50 от ППЗП, която възлага поддържането и текущия ремонт на републиканските пътища на АПИ. В чл. 2, ал. 2 от цитираната Наредба били посочени видовете поддържане на пътя с оглед целите, които следвало да бъдат постигнати: превантивно, текущо и зимно.

Съобразно чл. 10, ал. 1 от същата Наредба текущото поддържане на пътищата включвало комплекс от всекидневни дейности, които имали за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти, а в ал. 4 на същата разпоредба било посочено, че основните дейности по текущо поддържане и текущ ремонт били посочени в Приложение 2 към наредбата. В това приложение в т.1.1.1, т. 1.4.1, т.1.4.2, т.

1.4.4. като основен вид работи за текущо поддържане и ремонт на пътните настилки и текущо поддържане на видовете пътни принадлежности ограничителните системи за пътища от стоманени елементи били посочени: почистване и измиване, подмяна на повредени елементи с нови с аналогични характеристики, подмяна на повредени и възстановяване на липсващи светлоотразителни елементи, възстановяване на височината на оградата от 0,75 m от пътното платно, зануляване на начало и край на ограничителната система, възстановяване на антикорозионното покритие. Като стопанин на пътя, по силата на чл. 3, ал. 1 от Закон за движението по пътищата, АПИ била длъжна да поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.