Решение № 3 от 19.01.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 316/2023
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 19.01.2024
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, ал.1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Габрово, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234200600316 по описа за 2023 година въз основа данните по него и закона, прие за установено следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Р. В., чрез неговия защитник адв. В. Ф. от Великотърновска адвокатска колегия против Присъда от 06.10.2023 г., постановена по НЧХД № 79 по описа за 2023 г. на Районен съд - Севлиево.
С горната присъда, Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия И. Р. В. за виновен в това, че на 05.08.2021 г., в ресторант „**“, в гр.Севлиево, нанесъл на Г. Х. А. от гр.
Севлиево удари с бутилка и юмруци по главата и лицето и с това си деяние му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 200,00 лв.
Със същата присъда, подсъдимия В. е осъден да заплати направените от него разноски по делото в размер на 3 272,00 лв.
Подсъдимият и неговия защитник адв. В. Ф., поддържат жалбата и правят искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдана поради липса на доказателства в подкрепа на обвинението.
Частния тъжител не се явява, явява се неговия повереник адв. И. И.ов от ГАК.
Оспорва жалбата и молят първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваната присъда на Районен съд - Севлиево е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред въззивната инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият И. В. и тъжителят Г. А., вечерта на *** г. са посетили ресторант „**“ в гр. **. На масата на В. и срещу него седнал А. с прякор „***“. На масата били седнали и други техни приятели и познати, сред които св. Д. С.. На съседната маса в заведението били седнали св. К. К. и св. Г. С.. Около 21,30 ч.-21,50 ч. подсъдимия В. и частния тъжител А. се скарали. На масата имало бутилки с вино. Подсъдимият В. грабнал една от бутилките и нанесъл удар по главата на частния тъжител, който в този момент бил седнал. Последният с опитал да се изправи и в този момент подсъдимият В. му нанесъл два-три удара с юмрук в лицето. А. паднал и от главата му започнала да тече кръв. Подсъдимият В. през това време напуснал заведението. Подаден бил сигнал да РУ на МВР - Севлиево и ЦСМП- Габрово, филиал Севлиево. На местопроизшествието се отзовал намиращия се наблизо автопатрулен екип, съставен от св. И. М. и св. С. Д., които установили самоличността на пострадалия и на част от очевидците. Пристигналия екип на ЦСМП откарали частния тъжител А. в МБАЛ „Др Тота Венкова“ АД, след като му оказали първа помощ. Приет бил в отделението по „Хирургия“, от където бил изписан на 08.08.2021 г. Издадена му била епикриза с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Комоцио церебри.“.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза от Районен съд – Севлиево е установено, че Г. Х. А. е получил следните травматични увреждания: 1. Линейна разкъсно–контузна рана с косо-хоризонтален ход и дължина 4 см, разположена в лявата челно-слепоочна окосмена част на главата /косата е била обръсната около раната/. Раната е била обработена хирургически и зашита във филиал на Спешна медицинска помощ в гр. Севлиево. В предната част на раната на около 0,5 см от нея имало малка раничка с дъговидна форма и тъмночервена коричка с размери 0,8/0,1 см. Травмата на меките тъкани на главата е причинила значително нарушение на анатомичната цялост на кожата, нуждаещо се от хирургична обработка, което следва да се преценява като временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около две седмици, при благоприятно протичане на оздравителния процес; 2. Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение. В показанията на св. Д. С. не се споменава пострадалият да е бил в състояние на безсъзнание. Липсата на спомен за събития след инцидента не означава, че пострадалият е бил в безсъзнание, но е типичен белег за претърпяно мозъчно сътресение. Освен това след инцидента тъжителя имал главоболие и световъртеж.
Мозъчното сътресение, протекло без загуба на съзнание е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1-1,5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. По повод на претърпяната черепно- мозъчно сътресение, тъжителят е лекуван медикаментозно в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД - Габрово в периода от 06.08.21 г. до 08.08.21 г.; 3. Тъжителят получил травма в лявата половина на устата, изразяваща се в бледомораво до виолетово кръвонасядане и оток, разположен в лявата част на долната устна и разпростиращо се към брадичката. От вътрешната /лигавична повърхност/ на устната имало също кръвонасядане. Трети долен ляв зъб бил с частично счупена коронка. Фрактурата на зъба не можела да бъде добре огледана и съответно описана. Липсват медицински документи за последващи прегледи и лечение от специалист по дентална медицина. Травмата в областта на устната кухина е била свързана с нарушения /затруднения/ на функцията дъвчене и говорене и следва да се преценява като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизъм на причиняване на уврежданията: разкъсно - контузната рана в лявата челно-слепоочна област на главата може да се причини при един удар с твърд тъп предмет и в частност при удар с бутилка от вино по 2 главата, съобщен от тъжителя и в свидетелските показания. Мозъчното сътресение е в пряка причинно-следствена връзка с получената травма на главата. Най-вероятно травмата в лявата половина на долната челюст /лява половина на долна устна и меки тъкани към брадичката/ е причинена при отдръпване на главата на пострадалия назад, при което е била засегната от бутилката лявата половина на долната челюст и лявата устна.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че евентуален механизъм за травмата в областта на лявата половина на устата и фрактурата на трети долен ляв зъб може да бъде причинена при удар с юмрук един, като не е изключен и механизмът, който е описан в заключението, както и не е изключен и друг механизъм при падане в прилежащ терен в предмет да се удари.
Подсъдимият не е дал обяснения.
Защитната теза на подсъдимия се опровергава от събраните по делото доказателства писмени и гласни. Не се спори, че на 05.08.2021 г., вечерта в ресторант „**“ в гр. **, подсъдимия и тъжителят са били на една маса. След възникнало пререкание между тях, което е установено от св. К. и св. С., подсъдимия извадил бутилка с вино от купата с лед и с нея нанесъл удар по главата на тъжителя А.. Свидетелите К. и С. са очевидци на възникналия спор и на нанесения в последствие удар с бутилка. От показанията им се установява и че след удара с бутилка, на частния тъжител са му били нанесени още два-три удара с юмрук в лицето. Показанията им са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Показанията им се подкрепят и от показанията на св. С., както и от тези на разпитаните полицейски служители.
В показанията си св. Д. С. заявява, че чул и с периферното си зрение видял подсъдимия да вади бутилката вино от шампаниерата, а в следващия момент частният тъжител бил до него с разбита глава и кръв по нея. Двамата полицейски служители са заявили, са се отзовали на сигнал за сбиване в ресторант „**“ и когато са пристигнали са установили, че тъжителят е имал видими телесни увреждания, както и че е бил откаран от екип на ЦСМП, за да му се окаже медицинска помощ. Св. Д. е посочил, че са установили и самоличността на другото лице и това е И. Р. В.. Оказаната медицинска помощ е била регистрирана както в Спешна помощ, така и в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. А. е бил приет в отделението по „Хирургия“ в 00,10 ч. на 06.08.2021 г. и изписан на 08.08.2021 г.
Телесните увреждания, описан в тъжбата, молбата – уточнение към нея, съдебномедицинското удостоверение, епикризата и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се доказа да са били причинени от подсъдимия В. на частния тъжител А. на 05.08.2021 г. Механизмът на причиняване на разкъсно - контузната рана, разположена в лявата челно-слепоочна част на главата, която е причинила мозъчно сътресение се установи от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Като е приел описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт.
Правните му изводи за съставомерност на поведението на подсъдимия по чл. 130, ал. 1 от НК са законосъобразни. От обективна страна са налице безспорни доказателства, че подсъдимия е нанесъл удари с бутилка и юмруци по главата и лицето на Г. А. и с това му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: травма на меките тъкани на главата, нуждаеща се от хирургическа обработка, която е довела до мозъчно сътресение без загуба на съзнание; травма на лявата половина на устата с кръвонасядане и оток; счупване частично на коронката на трети долен ляв зъб.
Твърденията в жалбата на адв. В. Ф. от ВтАК за направени уточнения в тъжбата извън шест месечния преклузивен срок поради наведени нови факти и обстоятелства от обективна страна на деянието са несъстоятелни.
С решение № 18 от 28.02.2023 г. постановено по ВНЧХД № 201/2022 г. по описа на 3
Габровски окръжен съд е отменена присъда № 38 от 16.08.2022 г. по НЧХД № 402/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Севлиево от стадия на съдебното заседание. В мотивната част на решението е отразено, че тъжбата на Г. Х. А. не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като няма данни за обстоятелствата на престъплението и по-конкретно, кои от изброените увреждания в обстоятелствената част тъжителя счита, че представляват телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Посочено е, че частната тъжба е следвало да се остави без движение, като се даде подходящ срок да се конкретизират кои телесни увреждания обхваща обвинението, за да може подсъдимия да научи за какви обстоятелства е предаден на съд и да организира защитата си. В изпълнение на горното, на частния тъжител са дадени указания, който с молба-уточнение от 21.03.2023 г. е конкретизирал телесните си увреждания. Изпълнението на указанията на горния съд с подаването на молбата-уточнение са продължение на действията по депозиране на тъжбата. Процесуалните действия са започнали от стадия на изправяне на нередовността на тъжбата, за да може съдът да очертае предмета на спора повдигнат пред него и да се осигури възможността за адекватна защита на подсъдимия В..
По наведеното твърдение, че производството по делото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 5, предл. 2-ро от НПК, поради неявяване на частния тъжител в открито съдебно заседание на 20.06.2023 г., настоящият състав намира същото за неоснователно. С протоколно определение от 18.08.2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по така направеното възражение, като е приел, че не е налице дезинтересуваност от страна на частния тъжител от развитието на процеса, представляващо предпоставка за приложението на чл. 24, ал. 5, т. 5, предл. 2-ро от НПК. Позовал се е на представените пред него доказателства за невъзможност за явяване тъжителя А., поради заболяване – „Нарушение на вестибуларната функция“, за което му е било предписано следена на РР и покой в къщи, видно от амбулаторен лист от 19.06.2023 г. Упълномощеният му повереник също е представил болничен лист с режим на лечение „домашно-амбулаторен“ за два дена от 22.06.2023 г. до 23.06.2023 г. Отделно от това, вещото лице е депозирало молба за отлагане на делото, което е индиция за отлагане на делото. Делото е било отложено поради заболяване както на частния тъжител, което е довело до невъзможността му да се яви пред съда, така и на неговия процесуален представител да го представлява на насроченото съдебно заседание. Молбата е била депозирана по електронна поща от неговия процесуален представител, а не е лично в деловодството на съда. Обективната невъзможност за явяване на тъжителя в съдебно заседание не е основание за прекратяване на делото по реда на чл. чл.