Определение № 191 от 20.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Благоевград, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20231200501126 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, гр.София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, против определение №429/24.08.2023г на РС-Гоце Делчев по гр.д.№316/23г, подадена чрез проц.представител, с пр. осн. чл.274 и сл. от ГПК.

С атакувания акт е прекратено производството по делото, а исковата молба е върната, поради недопустимост на предявения иск.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От материалите по делото се установи, че РС-Гоце Делчев е сезиран от жалбоподателя с иск по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че длъжникът В. С. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1133/21г на РС-Г.Делчев, а именно: 15 871, 80лв непогасена главница по договора за кредит №FL1057307/10.03.2020г, 787, 1

91лв - възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021г до 02.08.2021г, 92, 59лв - мораторна лихва за периода от 15.05.2021г до 10.08.2021г и 104, 50лв такси и разноски за периода от 19.04.2021г до 10.08.2021г. Основал се е на представения договор за потребителски кредит и допълнителното споразумение към него, по силата на които ответникът е използвал банков кредит в размер на 15 871,80лв. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита на 15.04.2021г и банката е направила кредита предсрочно изискуем с покана, връчена на длъжника на 02.08.2021г.

От материалите по заповедното производство се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника В.С. за подробно описаните суми.

Не се спори, че издадената заповед е връчена на длъжника на 01.03.2023г(вж. ПДИ на л.26 от заповедното производство), като длъжникът е подал две възражения против заповедта. На 01.03.2023г е депозирал възражение по чл.414 ГПК, с което е заявил, че не дължи изпълнение на издадената заповед за изпълнение. На 02.03.2023г е депозирал възражение по чл.414а ГПК, в което сочи, че е изпълнил изцяло задължението си по издадената заповед за изпълнение още преди същата да му бъде връчена, както и че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски.

Към второто възражение са приложени единадесет вносни бележки за извършени плащания в полза на банката на следните суми: на 24.03.2022г – 240лв; на 21.04.2022г – 240лв; на 17.05.2022г – 240лв; на 15.06.2022г – 240лв; на 13.07.2022г – 240лв; на 16.09.2022г – 240лв; на 17.10.2022г – 240лв;

15.11.2022г – 240лв; на 13.12.2022г – 240 лв; на 30.12.2021г – 1200лв; и на 30.01.2023г – 350лв.

С разпореждане от 10.03.2023г заповедният съд, предвид подаденото възражение от длъжника, е указал на кредитора възможността да предяви иск за установяване съществуването на вземанията в едномесечен срок, като довнесе и дължимата държавна такса, каквито са представени от кредитора на 05.04.2023г.

При тези данни настоящият състав счита, че РС e постановил незаконосъобразно определение, прекратявайки производството по делото като недопустимо.

2

Действително съдът, разглеждащ иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на абсолютната процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – наличието на подадено възражение от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и дали същото е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК, като исковият съд не е обвързан от констатациите на заповедния съд(вж. т.10а от ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС).

Неправилно обаче в случая е преценено от исковия съд, че подаденото от длъжника възражение от 01.03.2023г и допълнение към него от 02.03.2023г имат характер на възражение по чл.414а ГПК. За разлика от възражението по чл.414 ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта (по основание или размер), възражението по чл.414а ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Посредством уредената в чл.414а ГПК процедура се проверява дали претендираното от заявителя вземане е спорно, т.е. постига се основната цел на заповедното производство. По арг. от чл.414а, ал.1 вр. с чл.412, т.8 ГПК релевантно за производството по чл.414а ГПК е само плащането, извършено от длъжника в срока за доброволно изпълнение, т.е. в едномесечен срок от връчване на заповедта. Ето защо следва да се приеме, че възражение по чл.414а, ал.1 ГПК е налице само тогава, когато длъжникът твърди, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл.412, т.8 ГПК, т.е. в срока за доброволно изпълнение (така Опр.№1752/06.07.2022г по в.ч.гр.д.

№1774/22г на САС, недопуснато до касационно обжалване с Опр.

№4133/13.10.2022г по гр.д.№3722/22г на ВКС, IV г.о.). В случая срокът за доброволно изпълнение е започнал да тече на 01.03.2023г, когато на длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение (вж. л.25-26 от заповедното производство), а той навежда твърдения (вж.възражението от 02.03.2023г), че е изпълнил задълженията си по кредита още преди връчване на ПДИ, като съответно и прилага доказателства за извършени плащания от 2021г, 2022г и едно плащане от 31.01.2023г, т.е. преди да започне да тече срокът за доброволно изпълнение. Следователно както възражението от 01.03.2023г, така и допълнението от 02.03.2023г, имат характер на възражение по чл.414, ал.1 ГПК и доколкото същите са в срока по чл.414, ал.2 ГПК правилно заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземанията. Още повече, че заявителят оспорва получаването на визираните в исковата молба парични суми.

3

Като не е съобразил горното РС е постановил атакувания акт в разрез с процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение

№429/24.08.2023г на РС-Гоце Делчев по гр.д.№316/23г и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4