Определение № 381 от 22.02.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Плевен, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500082 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. ***, представлявано от Д. М. М. – Управител срещу постановеното от ПлРС Определение № 17/02.01.2024 г. по гр. дело № 3386/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: 177492004 за изменение на Решение № 1676/29.11.2023 г., постановено по гр. дело № 3386/2023 г. по описа на Пл.РС в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционният съд е приел, че по делото са предявени три иска, предвид броя на определените от него държавни такси, като в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е посочен дължимият минимум, който, обаче, не е съобразен от съда. Посочва, че преследвайки „легитимна цел", съдът следва да има предвид, освен практиката на СЕС, и практиката на ЕСПЧ, тъй като е видно, че са събрани два броя такси, като с оглед на това Република България нееднократно е била осъждана от ЕСПЧ относно прекомерно високи такси.

Досежно съображенията на първоинстанционния съд за липсата на 1 фактическа и правна сложност на делото, жалбоподателят посочва, че в конкретния случай, целта на предявената искова претенция е прогласяване на нищожността на недействителен договор, както и втора претенция за възстановяване на неправомерно надвзети суми по недействителен договор.

Според жалбоподателя държавата е абдикирала от регулиране на тази дейност, но въпреки това счита, че не следва да се санира от съда, завоалирайки го в постулати като „легитимна цел".

Моли Окръжния съд, да постанови определение, с което да отмени атакуваното определение на Пл.РС, като присъди адвокатски хонорар в минимален размер с ДДС по двата предявени иска в общ размер на 1440,00 лева с ДДС.

Препис от частната жалба е изпратен на другата страна – Д. И. П. – ищец в първоинстанционното производство за писмен отговор.

В дадения едноседмичен срок, не е постъпил писмен отговор от Д. И.

П..

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена искова молба от Д. И. П., ЕГН **********, от гр. Плевен против „ВИВА КРЕДИТ“ООД–София,ЕИК201995287,с която са предявени два иска за обявяване нищожността на клаузи в сключения договор за кредит,обективирани в чл.1,ал.3 и чл.4,ал.2 на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, от които първият с цена от 143,90 лв. и вторият с цена от 95,95 лв., както и трети осъдителен иск с цена от 10,00 лв., като частичен иск от 240,00 лв.

С решение №1676/29.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 3386/2023 г. по описа на Пл.РС ответното дружество „ВИВА КРЕДИТ“ ООД – София е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480,00 лв.

С молба вх. № 32864/30.11.2023 г. от Еднолично адвокатско дружество 2

„Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – Управител ,е направено искане да бъде допуснато изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за два предявени и три разгледани иска в размер на по 480,00 лв. с ДДС или общо в размер на 1440,00 лв. с ДДС.

С обжалваното определение № 17/02.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3386/2023 г. по описа на Пл.РС е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: 177492004 за изменение на решение № 1676/29.11.2023 г., постановено по същото дело в частта му за разноските.

За да определи размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че същото следва да бъде намалено съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакция, действаща към 05.09.2022 г., до една трета от всяка от сумите за всеки отделен иск-или в размер на по 160,00 лв. за всеки от трите иска - за прогласяване на нищожна клаузата на чл.1 ал.3 в Договор за кредит № 5616058/15.06.2020 г., за прогласяване на нищожна клаузата на чл.4 ал.2 в Договор за кредит № 5616058/15.06.2020 г. и за осъдителния иск. Приел е,че за трите иска ответникът дължи на адвоката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. /по 160,00 лв. за всеки/. РС е приел, че не е обвързан от определените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението следва да се определи, отчитайки единствено реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за претендираното възнаграждение от по 480,00 лв. за всеки от трите предявени иска, приемайки за неоправдано да се присъждат възнаграждения в претендирания размер. Минималното възнаграждение, определено от Наредбата значително ги нахвърля като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да налага определяне на хонорара в такива размери, като е взето предвид и обстоятелството, че делото е приключило срочно с провеждане на две съдебни заседания. Несправедливо и неотчитащо положения реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано в тези високи размери, макар и в границите на минималното определено в Наредба№1/2004г. Първоинстанционният съд е изложил съображения и 3 относно посоченото в Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, че делегирането на частноправен субект, какъвто е Висшият адвокатски съвет, на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС.

Настоящата съдебна инстанция намира,че следва да бъде потвърдено обжалваното определение на Пл.РС по следните съображения:

На първо място въззивната инстанция споделя доводите на РС, че в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи като се отчете реалната фактическа и правна сложност на делото, по аналогия с разпоредбата на чл.47,ал.6 от ГПК,съгласно която съдът определя възнаграждението на особения представител съобразно фактическата и правна сложност на делото и при това положение може да определи възнаграждение и под минималния размер за съответния вид работа съгл.чл.36,ал.2 от ЗА.

При определяне размера на адв.възнаграждение обаче следва да има някакъв обективен критерий ,като съдът не би следвало да игнорира напълно посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/09.07.2004г.

В конкретния случай с ИМ са предявени три обективно съединени оценяеми иска, произтичащи от едно правоотношение и в защита на един интерес, а именно Договор за паричен заем № 5616058, сключен на 15.06.2020 г. между Д. И. П. и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с искане:

1. Да се признае за установено в отношенията между страните, че чл.1 ал.3 – клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения Договор за потребителски кредит № 5616058, е нищожна.

2. Да се признае за установено в отношенията между страните, че чл.4 ал.2 – неустоечната клауза от сключения Договор за потребителски кредит № 5616058, е нищожна.

3. Да бъде осъден на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД „ВИВА КРЕДИТ“ ООД да заплати на Д. И. П. сумата в размер на 10,00 лв., като частичен иск от 240,00 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 5616058, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

4

Окръжният съд намира,че предявените от Д. И. П. искове с една ИМ следва да се разглеждат като искове,предявени в защита на един интерес ,базираща се на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и с една и съща аргументация , произтичащи от едно и също правоотношение, а именно Договор за паричен заем № 5616058, сключен на 15.06.2020 г. между страните по делото.

В този смисъл е и практиката на ВКС /Определение №29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г. ТК/, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове /за разлика от субективно съединените искове, когато с една искова молба са предявени искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, то адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото/.

При това положение и по аргумент от разпоредбата на чл.72 ал.1 от ГПК настоящата съдебна инстанция счита, че обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес, а именно произтичат от Договор за паричен заем № 5616058, сключен на 15.06.2020 г. между Д. И. П. и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, за които се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците.

Следва размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определен въз основа на този интерес,който е до 1000лв. съобразно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения ,или 400,00лв. без ДДС.С оглед представена справка пред Пл.РС за регистрация на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по ЗДДС, то възнаграждението следва да бъде в размер на 480,00 лв. с ДДС.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено определение № 17/02.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3386/2023 г. по описа на Пл.РС, с което оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, БУЛСТАТ: 177492004 за изменение на Решение № 1676/29.11.2023 г., постановено по гр. дело № 3386/2023 г. по описа на Пл.РС в частта му за разноските.

5

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17/02.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3386/2023 г. по описа на Пл.РС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6