Решение № 6170 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6170 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100511442 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 15196/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 37893/2024г. по описа на СРС, 64 състав, е допусната на основание чл.34 от ЗС съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 39, находящ се в с. ****, обл. София, Столична община - район „****“ при съседи по скица:

ПИ - 38, ПИ - 35, който имот по одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 2578 кв.м., номер по предходен план: 000039, при съседи: ***, ***, ***,

*** и ***, между следните съделители и при следните квоти:

1/ за „ВДК - 1“ ЕООД, ЕИК 130048646, със седалище и адрес на управление: обл.

София, с. Яна, район „****“, *** – 1/2 ид.част и

2/ за Сдружение „Туристическо дружество - ****“, ЕИК 000691016, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „****“, кв. „Ботунец“, ***А – 1/2 ид.ч.

Подадена е въззивна жалба „Туристическо дружество - ****“, ЕИК 000691016 срещу решението на СРС, в частта, с която е допусната съдебната делба между страните при посочените в него квоти от по ½ ид.ч., без да зачита уговорките, постигнати в сключения Договор за доброволна делба от 23.05.2023 г., в който страните се съгласили, при подялбата на построените в поземлени имот сгради, да променят и притежаваните от тях идеални части в поземления имот, като за „ВДК-1“ ЕООД остане 1/3 ид.ч. от същия, а за ответника Сдружение „Туристическо дружество-****“ – съответно 2/3 ид.ч., с което променили по взаимно съгласие определените квоти в съсобствеността на поземления имот, възникнала по 1 силата на сключения между тях договор от 2009 г., обективиран в нотариален акт № 186, том III, рег. № 7937, дело № 548/2009 г. от 15.10.2009 г. на нотариус С.Т., възприети и от решаващия СРС.

Въззивникът излага оплаквания за немотивираност и необоснованост на решението, както и за допуснати процесуални нарушения от СРС при разпределяне на доказателствената тежест по отношение на фактите, които е счел за релевантни и нуждаещи се от доказване. Излага оплаквания, че делото е останала неизяснено, като съдът е приел безусловно, че поетите от преобретателя „ВДК-1“ ЕООД с нотариален акт № 186/15.10.2009 г. задължения за извършване на пристрояване, надстрояване на съществуващата в процесния поземлен имот туристическа хижа и за извършване на дейности по подобряване инфраструктурата около нея, са изпълнени съобразно уговореното. Жалбоподателят излага твърдения, че именно поради неизпълнение на тези задължения от страна на „ВДК-1“ ЕООД при сключването на Договора за доброволна делба, страните са постигнали справедлива уговорка за промяна на квотите в съсобствеността върху поземления имот, като жалбоподателя придобивал по-голямата част от него – 2/3 ид.ч., а насрещната страна /ищец в първоинстанционното производство/ - 1/3 ид.ч. Страните постигнали взаимно съгласие и във връзка с уравнението на дяловете на съделителите, като в замяна на дела, който получавал жалбоподателя – включващ Триетажна сграда с едноетажна надстройка цялата, с РЗП по данъчна оценка 679,05 квадратни метра, заснета като самостоятелен обект сграда с идентификатор *** в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с 2/3 ид. части от дворното място с идентификатор:***, върху която е построена сградата, находящ се в с. ****, СО-р-н ****, област София град, местност хижа „Мургаш" с площ от 2578 кв.м., същия се задължил да извърши следните строителни дейности: да положи топлоизолация и мазилка на външните стени на сградата, която се придава в дял на „ВДК-1-ЕООД, а именно:

Четириетажна пристройка към ТУРИСТИЧЕСКА ХИЖА «МУРГАШ», цялата с РЗП по данъчна оценка от 264,35 /двеста шестдесет и четири цяло и тридесет и пет стотни кв.м./, заснета като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (двадесет и девет хиляди двеста и четири точка седем хиляди шестстотин седемдесет и седем точка пет точка едно точка две) в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** (двадесет и девет хиляди двеста и четири точка седем хиляди шестстотин седемдесет и седем точка пет), с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 4 (четири), стар идентификатор: няма, изградена от: първи етаж на кота ± 0,00 (плюс минус нула цяло и нула стотни) метра, състоящ се от стълбищна клетка, стая с кухненски бокс, тоалетна, втори етаж на кота + 2,96 (плюс две цяло и деветдесет и шест стотни) метра, състоящ се от стълбищна клетка, входно предверие, дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, трети етаж на кота + 5,99 (плюс пет цяло и деветдесет и девет стотни) метра, състоящ се стълбищна клетка, коридор, предверие, две стаи, баня с тоалетна, четвърти етаж на кота + 9,00 (плюс девет) метра, състоящ се от стълбищна клетка, коридор, предверие, дневна, стая, баня с тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата по скица: ниво 1 - на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: няма, ниво 2 - на същия стаж:

***, под обекта: няма, над обекта: няма, ниво 3 - на същия етаж:

29204,7677.5.1.1. под обекта: няма, над обекта: ***; ниво 4 - на същия етаж:

***, под обекта ***, над обекта, както и се задължил да не претендира от съделителя „ВДК-1"-ЕООД заплащане на вече поставената дограма в сградата, която се придава в дял на „ВДК-1" –ЕООД. Като допълнителен аргумент в жалбата, въззивника изтъква още, че страните в първоинстанционното производство са нямали спор по квотите, като ищеца в исковата молба е поискал да се допусне делба при квотите, посочени в Договора за доброволна делба от 23.05.2019 г., а ответника в ОИМ е признал основателността на иска за съдебна делба, наличието на съсобственост върху 2 процесния поземлен имот при квотите, посочени от ищеца. Страните от 2019 г. спазвали уговорките си относно възприетите дялове на съсобственост в общия поземлен имот, като в отношенията си са се позовавали на валидността и действието на сключения между тях ДДД от 2019 г., с който доброволно изменили квотите си в собствеността, определени с нотариалния акт от 2009 г. Едва след постановяване на обжалваното решение на СРС, между страните възникнали спорове относно притежаваните от тях дялове в собствеността на процесния поземлен имот, в който са построени поставените им в дял самостоятелни сгради, описани по-горе. Жалбоподателят излага още, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между собствениците за доброволна подялба на съсобственото имущество с ДДД или съдебна делба-спогодба, независимо, че в разп. на чл.69, ал.2 от ЗН се сочело, че уравнението е с имот или пари. При това, не съществувало пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците компенсира другия с поемането на задължения за извършвана например на СМР, както в случая. От друга страна, договорът за доброволно делба като изпълнен в предвидената по закон форма /съгл. чл.35, ал.1 от ЗС/ е породил предвиденото в закона и целено от страните вещно – правно действие и постигнатите с него договорености между страните следва да се зачетат от съда /съобразно мотивите по т.2 от ТР №3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС/. Моли за отмяна на решението на СРС и допускане на делбата при посочените от страните и в ДДД квоти. В писмена защита по делото, въззивникът застъпва отново становището, че между страните не е налице спор относно квотите в съсобствеността, като пред първата инстанция ищеца е посочил, а ответника е признал именно квоти от 1/3 ид.ч. за „ВДК-1“ ЕООД и 2/3 ид.ч. за Сдружение „Туристическо дружество ****“. С процесния Договор за доброволна делба, сключен в предвидената по закон форма, страните изрично са заявили, че с подписването му прекратяват окончателно съсобствеността във връзка със сградите, построени в поземления имот и уреждат изцяло взаимоотношенията си, като нямат никакви материални или морални претенции едни към други, произтичащи от договора, обективиран в н.а. № 186/2009 г., че считат дяловете си за равностойни и не си дължат друго парично уравнение, извън посоченото в договора. Тези клаузи разкривали общата и действителна воля на страните, поради което договорът следвало да бъде приет за действителен и да бъде зачетен неговия вещно прехвърлителен ефект по отношение на съсобствеността върху поземления имот. Изтъква се също, че СРС не е обявил договора за доброволна делба за нищожен, но въпреки това е отказал да зачете частта от същия, уреждаща квотите на страните в съсобствеността на поземления имот.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ВДК1“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Д. П. от САК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържат, че СРС правилно е възприел фактическата обстановка и е анализирал събраните доказателства, като е постановил едно правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон решение. Излага също така твърдения, че ответника в първоинстанционното производство не е оспорил представените от ищеца като доказателства – нотариален акт № 186/15.10.2009 г. и договора за доброволна делба от 29.05.2019 г., като изрично е заявил, че ще се ползва от тях. Признал е, че съсобствеността между страните произтича от приложения нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и за учредяване право на пристрояване и надстрояване на съществуваща туристическа хижа срещу задължение за извършване на подобрения и ремонт на съществуваща туристическа хижа и за подобряване на инфраструктурата около нея, а с подписването на Договора за доброволна делба страните се съгласили, че всички поети от „ВДК-1“ ЕООД по цитирания нотариален акт № 186/2009 г. задължения са изпълнени и никоя от страните не може да има претенции към другата страна за неизпълнение на задълженията, уговорени в него.

Счита изложените във въззивната жалба оплаквания във връзка с неразпределената от съда доказателствена тежест за бланкетни и неоснователни, а възприетия от съда извод, че с 3 договора за доброволна делба не може да бъде изменян обема на съсобственическите права върху недвижимия имот (касателно размера на притежаваните идеални част от съсобствения имот), а квотите в съсобствеността са останали такива, каквито съответстват на придобитите им права по силата на договора, обективиран в нот. акт № 186/15.10.2009 г., за правилен.

Счита соченото от въззивника Тълкувателно решение по т.д. № 3/2019 г. за неотносимо в случая и превратно тълкувано във въззивната жалба, поради което не следва да обвързва съда. Моли за потвърждаване на решението на СРС. В писмената защита, депозирана след проведеното открито съдебно заседание, въззиваемата страна за пръв път въвежда в производството възражения за нищожност на договора за доброволна делба, които не следва да се обсъждат от настоящия съд.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.