Решение № 5263 от 03.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5263 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20261100507903 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М. С.– длъжник по изпълнително дело № 1970/2026 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, против постановление от 16.06.2026 година, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до размер на сумата от 102 евро.

Излагат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за изпълнението.

Взискателят по ИД ЗД Бул Инс АД оспорва жалбата. Сочи, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за цялостното водене на делото, а не само за образуването му. не вземат становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството по изпълнителното дело № 1970 по описа на ЧСИ П. е образувано на 08.05.2026 г. по молба от ЗД Бул Инсс длъжник М. С..

На 26.05.2026 г., чрез работодател, на длъжника е връчена ПДИ, изх. № 42565/21.05.2026 г., ведно с постановление за разноски, изх. № 1

42567/21.05.2026 година.

В ПДИ е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 224,18 евро за адвокатско възнаграждение. На 29.05.2026 г. длъжникът е депозирал възражение, вх. № 53253/29.05.2026 г. по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимума от 100 евро- за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т . 2 6 от ТТРЗЧСИ.

На 16.06.2026 г. ЧСИ отказва да намали размера на приетия за събиране адвокатски хонорар в размера на сумата от 224,18 евро и на дължимата по т.

26 от ТТРЗЧСИ такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно ГПК, изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

В случая характер на такова постановление има постановление за разноските от 21.05.2026 година.

Относно производството за разноски пред съдебния изпълнител е приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК, поради което и жалбата е в срок, след изчерпване на реда по чл. 248 от ГПК.

Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Съдът намира, че същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Взискателят е представляван от адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на изпълнително производство и е предприел редица действия в защита интересите на представляваното лице, вкл. становище по исканията за изменение на постановлението за разноски.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, размерът на адвокатското възанграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Дадени са и критериите за преценка прекомерност - съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по 2 чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

За определяне на дължимите разноски за образуване на изпълнителното дело, съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).

В конкретния случай, Съдът намира, че подаденото възражение за прекомерност на първо място е бланкетно, липсва каквато и да е конкретика с оглед изпълнителното дело, размера на сумата, подлежаща на изпълнение и пр., вкл. и липсват данни за доброволно изпълнение към момента, което би обусловило извод за липса на необходимост от продължаващо активно поведение на взискателя.

По тези съображения, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя, следва да се определи до заплатеното адвокатско възнаграждение – 224,18 евро.

С оглед това становище, не подлежат на преизчисляване и дължимите такси по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, в какъвто смисъл има искане.

За пълнота, според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното производство. Под 3 употребеният в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания - това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането.

Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезанието по изпълнителния лист. (в този смисъл т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението - авансовите такси по т.

29 от Тарифата, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.

Относно искането за разноски в настоящото производство.

Доколкото се касае за производство, аналогично на производството по чл. 248 ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 ГПК. При последното, съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, III ГО на ВКС).

4

Водим от горното, СГС, Търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. С.– длъжник по изпълнително дело № 1970/2026 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, против постановление от 16.06.2026 година, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя ЗК БУЛ Инс АД до размер на сумата от 102 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис – на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ по изпълнително дело № 1970/2026 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5