Решение № 254 от 19.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Перник, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500347 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 409/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5515/2023 г. Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на П. Й. Г. с ЕГН: ********** /в качеството му на съсобственик/ от ***, че дължи на "Топлофикация - Перник" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата в размер на 178,20 лв. /сто седемдесет и осем лева и 20 ст./ - представляваща 1/4 ид.ч. от общото задължение в размер на 712,78 лв./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 158,31 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително /представляваща 1/4 ид.ч. от общата главница в размер на 633,22 лв./; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 19,89 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. /представляваща 1/4 ид.ч. от общата законна лихва за забава в размер на 79,56 лв./; както и законната лихва върху главницата от 158,31 лв. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 28.11.2023 г., до окончателното изплащане на главницата. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се съдебни разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от П. Й. Г., чрез адв. М. К., назначена за особен представител, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се твърдения, че в производството пред първата инстанция ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между страните. Изразява се несъгласие със заключенията дадени от вещите лица по назначените експертизи и намира, че кредитирайки ги първоинстанционният съд е нарушил основните принципи в гражданския процес. В продължение се навеждат твърдения, че решаващия съд при постановяване на решението си не е взел предвид направените от особения представител възражения по същество на спора. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна – "Топлофикация - Перник" ЕАД, чрез юрк. Ч.С., е депозирала отговор, с който оспорва изцяло направените с въззивната жалба възражения. Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи, че по делото безспорно е доказано наличието на облигационна връзка между страните, както и, че ответникът притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. На следващо място с отговора се твърди, че въз основа на приетите заключения по назначените експертизи се потвърждава размера на претендираните с исковата молба суми, както и че начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени и че разпределената топлинна енергия е на база реални отчети от общия топломер в сградата. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като се потвърди атакуваното решение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението, което те действително имат. Обжалваното решение е постановено от решаващия съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. При приобщаване на 2 доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това. Фактите са следните:

От приложеното ч.гр.д. № 3208 по описа за 2023 г. на РС - Перник е видно, че по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 1820/12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Г. Г. за сумата от 474,92 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 92 ст./, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. от общо дължимата сума за главница в размер на 633,22 лв., за топлофициран имот, находящ се в ***, сумата 59,67 лв. /петдесет и девет лева и 67 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., от общо дължимата сума за лихва в размер на 79,56 лв., ведно със законната лихва върху главницата 474,92 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените разноски за производството.

Заповед № 1820/12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е насочена и срещу П. Й. Г. с ЕГН: ********** /в качеството му на съсобственик/ за сумата в размер на 178,20 лв. /сто седемдесет и осем лева н 20 ст./ - /представляваща 1/4 ид.ч. от общото задължение в размер на 712,78 лв./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 158,31 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително /представляваща 1/4 ид.ч. от общата главница в размер на 633,22 лв./; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 19,89 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. /представляваща 1/4 ид.ч. от общата законна лихва за забава в размер на 79,56лв./; както и законната лихва върху главницата от 158,31 лв. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 28.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника П. Й. Г. в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило подаване на процесната искова молба.

В производството пред районния съд от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 470/2007 г., Удостоверение за наследници на Й.Д. Г. – наследодател на ответника, Декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, както и Нотариален акт № ***том ***, дело № 1467/1974 г. на нотариуса при Районен съд - Перник е видно, че жилището е било придобито по време на брака на бащата на ответника с неговата майка, като след смъртта на Й.Д. Г., ответника П. Й. Г. се явява наследник и съсобственик на процесния апартамент. Установено е и че последния е топлоснабден, от което следва извода, че през процесния период - от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ответникът е бил съсобственик, респективно ползвател на процесния апартамент, находящ се в *** и същият е бил топлоснабден.

По делото е назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза изготвена от вещото лице Б.Й.. Видно от заключението на същата се установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в ***, с абонатен № ***. От посоченото заключение се установява, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба. Срещу изравнителните сметки не са постъпвали жалби и възражения от съсобствениците на топлоснабдения имот.

3

Съгласно заключението уредът за търговско измерване е топломера, монтиран в абонатната станция, който подлежи на контрол от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Последната задължава притежателите им топлопреносното предприятие, да извършва периодична проверка на уредите за търговско измерване в съответствие със законовите разпоредби. В случая, видно от експертизата е, че ищцовото дружество е предоставило свидетелства относно извършен метрологичен контрол на монтирания в АС на СЕС на адрес ***, „***“ и вх.

„***“ общ топломер, който по – късно е заменен с друг, като и двата са преминали задължителния метрологичен контрол съобразно разпоредбите на Закона за измерванията и Заповед на Председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор. При тези обстоятелства вещото лице е дало заключение, че през процесният период, в абонатната станция е монтиран топломер, съответстващ на одобрения тип, който е годен да се използва за търговско измерване, и показанията му могат да се считат за достоверни.

В първоинстанционното производство е била назначена и съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.П.. Видно от същата се установява, че задължението на ответника към ищцовото дружество за доставена, ползвана, но не заплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, с абонатен № *** за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е както следва: главница – 158.31 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. в размер на 19.89 лв. По мнение на експерта падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. От извършената проверка в електронната система на дружеството, специалистът е констатирал, че липсват данни за извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия. Относно изравнителните сметки, експертът заключава, че същите са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.

Районният съд е обсъдил всестранно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени правни изводи за основателност на исковите претенции.

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора от фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т. ч. обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При условие, 4 че тези обстоятелства са доказани, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

На първо място спорен е въпросът дали между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според ал. 3 на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В конкретния случай са ангажирани писмени доказателства - заверени копия от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 470/2007 г., Удостоверение за наследници на Й.Д. Г. – наследодател на ответника, Декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, както и Нотариален акт № ***том ***, дело №1467/1974 г. на нотариуса при Районен съд – Перник, от които е видно, че жилището е било придобито по време на брака на бащата на ответника с неговата майка, като след смъртта на Й.Д. Г., ответника П. Й. Г. се явява наследник и съсобственик на процесния недвижим имот. От писмените доказателства и заключението на СТЕ се установява и обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна собственост, която е топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна енергия. Няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 150, ал.