Определение № 540 от 27.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. София, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000489 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 12.06.2026 г. на ищеца „Солар Рейнбоу“ ЕООД срещу определение № 2426/29.05.2026 г. по т. д. № 1466/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за недопустим поради липса на правен интерес предявения отрицателен установителен иск, че към 30.04.2025 г. кредиторът не е имал право да пристъпи към изпълнение върху заложеното по реда на ЗОЗ търговско предприятие, както и за установяване, че вписването на пристъпването към неизпълнение е на несъществуващо обстоятелство. Поддържа се, че този интерес произтичал от това, че предприетите незаконни действия по принудително изпълнение могат да причинят имуществени вреди на ищеца – чрез загуба на активи и преустановяване на стопанската дейност, предотвратяването на които последици била целта на предявения иск. Не било релевантно обстоятелството, че към настоящия момент вземането на кредитора е станало изискуемо, а било от значение дали към момента на подаване на заявлението за вписване от 30.04.2025 г. е имало право на принудително изпълнение. Не лишавало от правен интерес това, че в бъдеще кредиторът би могъл да пристъпи към ново изпълнение въз основа на нови факти.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Солар Рейнбоу“ ЕООД с искова молба от 23.07.2025 г. срещу „Инвестбанк“ АД.

В исковата молба се твърди, че на 8.02.2023 г. е бил сключен договор за банков кредит под формата на кредитна линия от 10 000 000 лв., предоставен от кредитора „Инвестбанк“ АД на кредитополучателя „Риск Инженеринг“ АД /със сегашно наименование „Абилико“ АД/, при солидарната отговорност на ищеца „Солар Рейнбоу“ ЕООД, „Риск Билдинг“ ЕАД, „Дебър Солар“ ЕАД, „България 2009“ ЕООД и Н. С. Б.. Договорът е бил изменен с анекси от 24.02.2023 г., 26.05.2023 г. и 25.01.2024 г. В обезпечение на задълженията по този кредит е 1 бил учреден особен залог върху търговското предприятие на ищеца с договор от 8.02.2023 г., сключен между „Инвестбанк“ АД и ищеца, обезпечаващ вземания до размера от 6 500 000 лв. Твърди се, че впоследствие банката е започнала да демонстрира обезпокоително и тенденциозно поведение – неоснователно отказвала предоставянето на справки за актуалния размер на задълженията по кредита; в продължение на месеци не разпределяла постъпили по свои сметки парични суми, предназначени за погасяване на падежирали вноски; отклонявала опитите на кредитополучателя за комуникация; отказвала да заличи обезпечения по погасени кредитни задължения, вкл. предоставени от ищеца, което мотивирало кредитополучателя „Абилико“ АД на 29.04.2025 г. да подаде жалба до БНБ.

Банката изпратила до кредитополучателя и покана за плащане, в която не било уточнено колко се дължи, за какъв период и по коя сметка да се плати, с което изпаднала в забава на кредитора, тъй като не дала нужното съдействие на длъжника, за да изпълни задълженията си. На 30.04.2025 г. банката подала и заявление № 20250430175325, по която е извършено вписване № 20250508171939 по партидата на ищеца в ТР, като е вписано пристъпване към изпълнение на заложеното търговско предприятие на ищеца, при избран начин на изпълнение – върху предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, при определен управител – Р. В. П.. Подобни вписвания били извършени и спрямо други солидарни длъжници по процесния кредит. Твърди се, че ищецът, като солидарен и заложен длъжник, не дължал на банката сумата 6 500 000 лв., за която е учреден особеният залог, банката изпаднала в забава на кредитора и за нея не било възникнало правото да пристъпи към изпълнение на заложеното имущество, а вписаното в ТР пристъпване към изпълнение било несъществуващо обстоятелство. Поради това са предявени следните искове: 1) главен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 500 000 лв. по посочения договор за кредитна линия от 8.02.2023 г., което задължение е обезпечено с посочения особен залог на търговското предприятие на ищеца; 2) евентуален иск за установяване, че към момента на вписването на пристъпването към изпълнение /8.05.2025 г./ не е възникнало правото на пристъпване към изпълнение; 3) кумулативно с предходните искове – иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство, а именно – пристъпването към изпълнение върху заложеното търговско предприятие на ищеца и назначаването на управител на предприятието.

Във връзка с указания по разпореждане от 2.09.2025 г. ищецът е подал уточнителна молба от 6.11.2025 г., с която подробно описва развилите се отношения по кредита. Посочено е, че според първоначалния договор за кредит от 8.02.2023 г. крайният срок за усвояване на кредитната линия е 25.01.2024 г., а крайният срок за погасяване на задълженията е 26.01.2024 г., които срокове са промени с анекс № 3/25.01.2024 г. – съответно на 25.07.2024 г. и 26.07.2024 г. Посочено е, че кредитополучателят „Абилико“ АД с искане от 29.11.2024 г. е поискал разсрочване на остатъчното задължение по кредита с една година, считано от 1.12.2024 г., по повод на което с решение от 14.01.2025 г. на УС на банката е дадено съгласие за продължаване на крайния срок за погасяване на кредита до 31.08.2025 г. и за заличаване на особения залог върху предприятието на ищеца при определени условия, които кредитополучателят изпълнил с плащания от 29.11.2024 г. и 4.12.2024 г. Въпреки това не бил подписан анекс, а от банката било подадено процесното заявление № 20250430175325 за пристъпване към изпълнение върху предприятието на ищеца. Освен това с изявление от 13.08.2025 г. от кредитополучателя „Абилико“ АД било извършено прихващане между негови вземания към банката и задължения по процесния кредитен договор. Заявено е оттегляне на предявения главен иск, като е отправено искане да бъдат разгледани останалите искове в условията на кумулативност: 1) за установяване, че не са налице основания за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ поради ненастъпили предпоставки за това – предсрочна изискуемост на задълженията по кредитния договор, и 2) за установяване, че вписването под № 20250508171939 е такова на несъществуващи обстоятелства.

2

С разпореждане от 10.11.2025 г. съдът е констатирал, че ищецът не е изпълнил в цялост указанията по разпореждането от 2.09.2025 г., поради което му е указано: 1) да уточни дали оттегля или се отказва от предявения главен иск, за което да представи пълномощно с правата по чл. 34 ГПК; 2) в 1-седмичен срок от съобщението да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 259 990 лв. – доколкото е прието, че искът е оценяем /за отричане на заложното право, като право да се пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество поради твърдяна липса на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на ЗОЗ/, като неговата цена е правото, предмет на удовлетворяване от заложения кредитор до размера, до който отговаря ищеца като залогодател, т.е. 6 500 000 лв.

В частта относно цената на иска и определената държавна такса разпореждането от 10.11.2025 г. е отменено с определение № 2314/20.07.2026 г. по ч.гр.д. № 2070/2026 г. на САС, с което е прието, че искът е неоценяем и имащ за предмет отричане на правото на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ към определена дата поради ненастъпили предпоставки за това – предсрочна изискуемост /съобразно аналогичен казус по определение № 641/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 1991/2017 г. на ВКС, І т.о./.

С молба от 20.01.2026 г. ищецът е уточнил, че с молбата от 6.11.2025 г. е оттеглил главния иск, на което основание и в която част исковото производство е прекратено с определение от 22.01.2026 г.

С определение от 22.01.2026 г. съдът е прекратил исковото производство по предявения главен иск, поради неговото оттегляне.

С разпореждане от 22.01.2026 г. съдът е констатирал, че с молбата от 20.01.2026 г. ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, като излага противоречиви твърдения – твърдяната липса на предсрочна изискуемост противоречи на твърденията, че кредитополучателят е заплатил сумата 1 225 742,33 лв. за погасяване на всички задължения за лихви по договора, както и, че вземането на банката е погасено чрез прихващане до размера от 3 946 407 лв. с насрещно вземане на кредитополучателя. Поради това е указано на ищеца да уточни дали отрича правото на пристъпване към изпълнение поради погасяване на вземането на банката чрез плащане или прихващане или се отрича същото право поради липса на основания за предсрочна изискуемост. Указано е и да се уточни какъв е размерът на дължимата сума по договора за кредит, за който се сочи, че в полза на ответника не е възникнало право да пристъпи към изпълнение.

С молба от 30.01.2026 г. ищецът е заявил, че твърди, че към датата на вписване на пристъпването към изпълнение кредиторът не е имал право да пристъпи към изпълнение поради ненастъпил падеж на обезпеченото задължение – същото било разсрочено до 31.08.2025 г. Посочено е, че към 30.04.2025 г. размерът на дълга по договора за кредит бил 3 274 257,67 лв. Заявено е, че прихващането е извършено на 13.08.2025 г. в периода на продължения срок за плащане, поради което прихващането са явява ново обстоятелство, което няма отношение към момента на пристъпване към изпълнение, който е релевантният момент за настоящото производство. Посочил е и, че банката е прехвърлила вземането си по договора за кредит на трето лице – „Колектив Инвест Мениджмънт“ ЕООД.

С разпореждане от 13.02.2026 г. съдът е указал на ищеца да посочи защо ответник по иска е банката, а не цесионерът „Колектив Инвест Мениджмънт“ ЕООД, като уточни и кога е извършена цесията. Указал е и да се уточни правния интерес предвид твърдението, че падежът по договора 31.08.2025 г. вече е настъпил към настоящия момент, а освен това – предвид твърдението, че на 13.08.2025 г. целият размер на дълга е погасен чрез прихващане.

Във връзка с указанията ищецът е подал нова уточнителна молба от 19.02.2026 г., с която отново е повторил същите твърдения, както по предходните молби. Заявил е, че на 20.06.2025 г. е вписана замяната на заложния кредитор „Инвестбанк“ АД с „Дебитум Инвест“ АДСИЦ по договор за цесия от 25.04.2025 г., а на 11.08.2025 г. е вписан нов заложен 3 кредитор – „Колектив Инвест Мениджмънт“ ЕООД по договор за цесия от 2.05.2025 г.

Заявено е, че и за двете цесии ищецът не бил уведомен към момента на подаване на исковата молба. Направено е искане за конституиране като ответници на двамата посочени цесионери.

За да постанови обжалваното определение от 29.05.2026 г., с което е прекратил производството, СГС е приел недопустимост на двата иска. Приел е, че липсва правен интерес от първия иск, тъй като установяването, че към 30.04.2025 г. заложният кредитор не е имал право да пристъпи към изпълнение, не би могло да защити правата на ищеца като солидарен и заложен длъжник, след като се твърди, че задължението по този договор за кредит вече е погасено с плащане и прихващане, след като вече е настъпил предоговорения падеж. Приел е, че наличието на такова погасяване на дълга по-ефективна би била защитата чрез иск за отричане на заложното право, какъвто не е предявен. Приел е, че дори и при положително за ищеца решение по предявения иск, за кредиторът остава възможността отново да пристъпи към изпълнение. Приел е, че при порочно извършена продажба по ЗОЗ правата на залогодателя са защитени по реда на чл. 35, чл. 37 и чл. 38 ЗОЗ.

От вписванията в ТРРЮЛНЦ, които въззивният съд служебно провери, се установява, че процесният особен залог на търговското предприятие на ищеца „Солар Рейнбоу“ ЕООД е вписан по неговата партида на 15.02.2023 г. на основание договор за особен залог от 8.02.2023 г., като на 8.05.2025 г. с вписване № 20250508171939 е вписано пристъпване на изпълнение, като: 1) в поле 315 „Част от вземането, което се търси“ е вписано: 6 500 000 лв. – дължимите и изискуеми вземания за главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и други, представляващо част от общия размер на задължението по кредитната експозиция, които към 29.04.2025 г. са в общ размер на 10 606 761,56 лв., от които 8 574 261,66 лв. – главница, 1 715 433,06 лв. – лихви, 317 066,84 лв. – такси и разноски; 2) в поле 316 „Имущество, върху което се насочва изпълнението“ е вписано – предприятието като съвкупност; 3) в поле 317 „Депозитар“ – В. Ц. Б.; 4) в поле 319 „Управител на търговското предприятие“ – Р. В. П.. Вписването на пристъпването към изпълнение е извършено по заявление № 20250430175325, подадено от законните представители на заложения кредитор „Инвестбанк“ АД.

Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcf302a1-cedc-4fc7-b8f9-f60426765151