Определение № 768 от 19.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Пловдив, 19.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно частно наказателно дело № 20215300600897 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

С Определение № 260377 от 29.03.2021 г., постановено по ЧНД № 5917/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с. , първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 08.09.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, наблюдаващ разследването по досъдебно производство 232/2018 г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР – Пловдив (пр. пр. 5189/2018 г.), с което е прекратено, образувано по реда на чл.

212, ал. 2 от НПК, наказателно производство за извършено на 03.06.2018 г. в гр. Пловдив престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Срещу този съдебен акт, в предвидения 7-дневен срок в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК, е постъпила жалба от пострадалия П.Ч., депозирана чрез упълномощения му повереник – адв. Г.С., с искане за отмяна както на определението на съда, така и на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В жалбата са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за наличие на основания за приложение на общата норма на чл. 12, ал. 1 от НК, с които е мотивирана липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление.

Сочат се нарушения при анализа на конкретни доказателствени източници, довели до неправилно и превратно интерпретиране на факти от съществено значение за установяване на съставомерните елементи на деянието, за което е 1 водено разследването. В подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, повереникът на пострадалия се позовава и на предходно произнасяне на същия съдебен състав, по реда на чл.243, ал. 5 – 6 от НПК, при което при идентичен обем на доказателствата и доказателствените средства съдът е направил различни правни изводи относно приложението на материалния, а и на процесуалния закон, с които е обосновал необходимостта от провеждане на допълнителни процесуално следствени действия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия състав, след като обсъди приложените към досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, в контекста на изложените доводи в жалбата, проверявайки изцяло обосноваността и законосъобразността на постановения съдебен акт, счете жалбата за процесуално допустима, подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд след като е извършил самостоятелен анализ на събраните в хода на проведеното разследване по досъдебно производство № 232/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив доказателства и доказателствени средства, е приел, че включените в предмета на доказване фактически обстоятелства са установени обективно, всестранно и пълно и позволяват да бъде възприета, изложената от наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура – Пловдив фактическа обстановка в Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 08.09.2020 г. В съдебния акт значимите за правилното прилагане на материалния закон фактически обстоятелства относно :

- броя, вида и механизма на причиняване на телесните повреди на пострадалия свид. П.Ч.,

- причините за възникване на физическото съприкосновение между пострадалия и свид. Р.С. в нощта на 03.06.2018 г.

- хронологичната последователност на действията на свид. П.Ч. и свид.

С. след момента на първия им контакт са възпроизведени, по следния начин :

Вечерта на 02 срещу 03 юни 2018 г. свид. Р.С. придружил 2 непълнолетната си дъщеря свид. Р.С. до кв. „Капана“ в гр. Пловдив, за да се срещне с приятелката си свид. В.Г.. По същото време в района се провеждали различни мероприятия на „Капана фест“. Свид. Р.С. останала при приятелката си и родителите й, които вечеряли в заведение, а баща й – свид. С. отишъл при приятеля си – свид. Г.П., който стопанисвал денонощен магазин в близост до Римския стадион. Час по – късно, свид.С. получил телефонно обаждане от дъщеря си, че тя ще го чака на гърба на Джумая джамия. При срещата им, свид. С.а помолила баща си да изпрати приятелката си свид. В.Г. и да отиде да види и други свои познати, които по това време гледали прожекция на филм на площада зад Джумая джамия. Свид. С. не се противопоставил на искането на дъщеря си. Заявил, че ще върви бавно по ул. „Железарска“ в посока към тунела и ще я очаква да го настигне, за да се прибират заедно.

По същото време в района на Джумая джамия се намирали и пострадалият свид. П.Ч., брат му – свид. Г.Ч. и братовчед му – свид. Б.Д.. По – рано вечерта, те вечеряли с родителите на братята Ч. в ресторант „Виктория“, в МОЛ „Марково тепе“, а след това решили да отидат и на „Капана фест“. По пътя се отбили при свои познати, които срещнали до денонощен магазин срещу Джумая джамия. По - късно посетили и бар „Бали“, находящ се в непосредствена близост до обществените тоалетни на ул. „Железарска“. До този момент пострадалият П.Ч. бил изпил две бири, а в бара консумирал и още 150 гр. мента.

Около час след полунощ, по времето, в което свид. С. се разделил с дъщеря си и тръгнал пеш по ул. „Железарска“ в посока към тунела, свидетелите Ч. и братовчед им Д. излезли от бар „Бали“. Почти непосредствено след това, свид. Г.Ч. заявил на останалите, че ще се върне за малко в бара. Брат му – пострадалият П.Ч. и братовчед му – свид. Д. тръгнали пеш в посока към Джумая джамия, движейки се по улица „Железарска“.

Напред вървял пострадалият, а след него, макар и по - бавно, кореспондирайки си чрез мобилния си телефон, вървял и свид. Б.Д..

Малко след това, свидетелят Р.С. и свид. П.Ч. се разминали по ул.

„Железарска“. Въпреки, че не се познавали „...си разменили реплики с неустановено съдържание, в резултат на което С. решил да продължи по пътя си и да остави зад гърба си П.Ч.. Последният обаче го последвал. В резултат на всичко между тях възникнал физически конфликт.“ (стр. 2 от 3 съдебния акт - л. 12-гръб).

Последвало и физическо съприкосновение, което се развило на пътното платно. Неколкократно свид. П.Ч. приближавал свид.Р.С., а при един от тези опити свид. Ч. паднал между два от паркиралите на улицата автомобили.

Успял да се изправи сам и застанал на тротоара. Към този момент свид. С. продължавал да стои и да го наблюдава от мястото, на което се намирал на пътното платно. В така създадената конфликтна ситуация, възприемайки част от случилото се между братовчед му и свид. С., свид. Б.Д. решил да се намеси и приближил свид. С.. Не предприел никакви други действия, дори малко след това се оттеглил в противоположна посока. Междувременно, свид. П.Ч. се изправил и отново приближил свид. С.. Застанал със свити в лактите ръце непосредствено срещу него. Двамата започнали да размахват ръце един срещу друг и да си нанасят хаотични удари в областта на ръцете, без да засягат други части на тялото или главата. При нанасяне на един от тези удари в областта на ръцете на свид. П.Ч., той загубил равновесие, залитнал назад и при падането ударил главата си в намиращ се в непосредствена близост зад него контейнер за боклук. Действията на свид. С. и падането на брат му, били възприети от свид. Г.Ч., който по това време вече бил напуснал бар „Бали“ и се намирал на ул. „Железарска“ в непосредствена близост до мястото на конфликтната ситуация. Свид. Г.Ч. се насочил бързо към мястото, на което паднал брат му. В този момент свид.С. побързал да се отдалечи, ускорявайки крачка в посока към тунела, а в края на улица „Железарска“ продължил да се движи в пресечката откъм задната част на Халите.

Свидетели на случилото се между свид. Р.С. и свид. П.Ч. станали Я.П. и А.Г., които независимо една от друга подали сигнал на спешен номер 112, съобщавайки за наранено лице. Свид. П. дори се приближила в непосредствена близост до пострадалия П.Ч. и видяла, че не дава признаци на живот и под главата му има локва кръв.

Съдът е възприел и възпроизвел в съдебния си акт информацията от приобщените в хода на разследването видеозаписи от камера за видеонаблюдение, монтирана на денонощен магазин, находящ се в непосредствена близост до мястото на инцидента, така както е сторил и наблюдаващият прокурор в постановлението, предмет на съдебен контрол.

Кредитирани с доверие са и резултатите от извършения оглед на 4 възпроизведените записи върху приложения като веществено доказателство технически носител на информация от подадените сигнали на спешен номер 112 от свидетелките П. и Г., и свид. Д..

В заключението на назначената съдебно – техническа експертиза са изследвани, приобщените към доказателствата по делото, записи от камерата за видеонаблюдение на хранителния магазин, по които не са установени следи от манипулация или намеса във възпроизведената информация.

Експертът е посочил, че заради отдалечеността на обектите и частичното им заснемане се забелязват движенията на лица, без да може да се конкретизира какви конкретни действия извършват и в какво точно се изразява конкретното движение.

Съдът, както и наблюдаващият прокурор са приели за обективни, компетентно изготвени и обстойни, съответстващи на данните и в останалите доказателствени източници, заключенията и на другите назначени в хода на разследването експертизи:

1) Съдебно медицинската експертиза, възложена непосредствено след започване на разследването (л.76 – 77, том 1 от ДП ), изготвена от вещото лице З.Н., в което е отразено, че на пострадалия П.Ч. е причинена черепно – мозъчна травма с две линии на счупване на черепа, започващи от покрива на черепа и продължаващи до основата му, при което се е получила комуникация между външната среда и черепната кухина с навлизане на въздух в кухината /пневмоцефалия/ и съмнение за излив на кръв около твърдата мозъчна обвивка по основата на черепа. Уточнено е, че уврежданията са протекли с изпадане в безсъзнание. Като механизъм на причиняването им е посочен – удар с или върху твърд тъп предмет. Според експерта, този механизъм съответства на данните по делото за падане от собствен ръст и удар в ръба на металния кош с последващо падане на пътното платно. Вещото лице е изразило становище, че не може да се определи с категоричност момента на получаване на уврежданията.

Установените травматични увреждания са преценени като две отделни средни телесни повреди - разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия и нараняване, проникващото в черепната кухина.

2) Комплексната съдебно медицинска експертиза, възложена на вещите лица З.Н. и Д.К. – специалист УНГ (л.92 - 93, том 2 от ДП ), 5 възпроизвежда констатираните и в първоначалната експертиза травматични увреждания на пострадалия П.Ч. и механизма на причиняването им. Уточнено е, че към момента на изготвяне на експертизата – малко повече от 2 месеца след инцидента - счупването на покрива и основата на черепа се е консолидирало, а представените резултати от медицински изследвания са оценени като съответни на оздравителния ход при подобно травматично увреждане. Установено е леко намаление на слуха, с близки до нормата резултати и лек дискоординационен синдром . Експертите са изразили становище, че предстои подобрение в състоянието на пострадалия.

3) Съдебно психиатричната експертиза (л.16 – 35, том 2 от ДП ), изготвена от вещото лице д-р Д.С., според което към момента на причиняване на травматичните увреждания, пострадалият П.Ч. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – в неговата лека степен. Поведението му се е определяло главно от взаимодействието на ситуационни социални фактори и личностни особености с присъщите – емоционална лабилност и преувеличеност в изразяването на емоционалните състояния, оценени от експерта като създаващи впечатление за несъразмерност и провокация в част от реакциите му в създадената конфликтна ситуация. Направен е категоричен извод, че в това си състояние пострадалият е могъл да разбира смисъла и значението на извършеното, и е бил със запазени способности да ръководи постъпките си, включително и да противодейства адекватно на неблагоприятните за него фактори до момента на получаване на черепно мозъчната травма и загубата на съзнание. След този момент, в заключението е посочено, че пострадалият П.Ч. е изпаднал в безпопомощно състояние, със значително ограничени адаптивни възможности, в резултат и от въздействието на употребения алкохол. Вещото лице е констатирало количествени нарушения на съзнанието (сомнолентност и др.) на пострадалия, настъпили в резултат на травматичното увреждане, които е оценило като преходна ретроградна амнезия за периода до получаване на черепно мозъчната травма и конградна амнезия за периодите след увреждането, без да е изключило възможността за поява на лакунарна амнезия за събития, свързани с неудовлетоворяващи преживявания. По време на проведеното психиатрично изследване на пострадалия в хода на разследването, не са установени клинично значими нарушения на познавателните процеси, поради което експертът е направил категоричен 6 извод, че пострадалият е със запазени възможности правилно да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.