Определение № 85 от 21.05.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 90/2026
- Вид
- Определение № 85
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Светла Миткова Цолова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Цитирани разпоредби
- чл.109, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.20, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.252, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.308, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.340, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85 гр. Бургас, 21.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Светла М. Цолова
Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20262000600090 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от лишения от свобода А. Ю. Р., чрез защитника адв. Н. Д., против Определение № 421/20.04.2026 г., постановено по ЧНД № 267/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил молбата на последния за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
С така подадената жалба се излагат доводи за настъпила положителна промяна на осъдения Р.. Сочи се като безспорно установено, че по време на престоя му в затвора той е спазвал режимните изисквания, отнасял се уважително към затворническата администрация и е бил трудово ангажиран през по-голямата част от престоя си. Подчертава се липсата на извършени нарушения, както и многократното му награждаване. Счита, че проблемните зони, въз основа на които ОС-Бургас е постановил решението си, няма как да бъдат проверени в условията на лишаване от свобода. Твърди се, че първоинстанционният съд не е направил необходимия анализ на наличните доказателства, събрани по делото. Иска се отмяна на атакуваното определение и условно предсрочно освобождаване на осъдения Р..
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне на осъдения Дечев, в степен, предпоставяща условното му предсрочно освобождаване, в каквато насока напълно се споделят аргументите на съда, изложени в атакувания акт. С горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Бургас като обосновано и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.
440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишения от свобода А. Ю. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 9 (девет) години, наложено по ЧНД № 774/2021 г. по описа на ОС-Бургас.
Данните по делото сочат, че с присъда № 245 от 23.09.2020г., постановена по НОХД № 1091/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, влязла в сила на 26.07.2021г., лишеният от свобода Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален строг режим. Също така с определение № 478 от 01.10.2019г., постановено по НОХД № 4262/2019г. на Бургаския районен съд, влязло в сила на 01.10.2019г., е одобрено споразумение, с което осъденият Р. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 и чл.343в, ал.2 от НК, за което по реда на чл.23, ал.1 от НК му е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и е присъединено наказанието глоба в размер 400 лева.
С определение № 513/21.09.2021г. по ч.н.д.№774/2021г. по описа на ОСБургас, влязло в законна сила на 07.10.2021г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения Р. е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъденият Р. формално е придобил правото на условно предсрочно освобождаване. До датата на съдебното заседание пред ОС-Бургас – 20.04.2026г. фактически изтърпяното наказание е с продължителност 7 години и 3 дни, а от работа са изтърпени 1 година и 9 дни. Общо Р. е изтърпял 8 години и 13 дни, поради което от наложеното му общо наказание му остават още 11 месеца и 17 дни.
От изложеното следва, че е изпълнена първата формална предпоставка на чл.70 ал.1 т.1 НК, за условно предсрочно освобождаване.
Лишеният от свобода А. Ю. Р. е роден на 17.09.1975г. в гр.Бургас.
Същият живеел в гр.Бургас, кв.“Рудник“, ул.“Стара планина“ №9, като е завършил основно образование, грамотен. След отбиване на военната си служба, работил в мина „Черно море“ около две години. В периодите, когато не бил в затвора, се занимавал с животновъдство.
Р. търпи ефективно наказание лишаване от свобода за четвърти път, като първото му осъждане било през 1992г. за престъпление по чл.252, ал.1 от НК.
Последното му изтърпяно наказание преди настоящото, било в периода от 2006г. - 2012г., като по отношение на него бил приложен института на условно 2 предсрочно освобождаване и Р. бил освободен с изпитателен срок от осем месеца и три дни за престъпление по чл.340, ал.1 от НК.
Осъденият А. Ю. Р. постъпил в Затвора в Бургас на 11.10.2019г. Скоро след постъпването му допуснал едно дисциплинарно нарушение, свързано с притежание на непозволена вещ, за което му било наложено дисциплинарно наказание, като на основание чл.109, ал.1 от ЗИНЗС той се счита за ненаказан.
След влизане в сила на присъдата по н.о.х.д.№1091/2019г. на БОС, в периода м.август 2021г.- м.октомври 2021г. Р. бил включен в курс за строители и работил в бригада „Хамути“, но се отказал поради здравословен проблем.
От м.02.2022г. до м.04.2022г. бил трудово ангажиран в затворническата кухня.
От 21.04.2022г. до средата на м.02.2024г. полагал труд като строителен работник по домакинския щат на затвора.
Със заповед на Началника на Затвора-гр.Бургас № БС № 17/23.01.2023г. постановеният „строг“ режим на осъдения е заменен с „общ“.
От 15.02.2024г. Р. изтърпявал наказанието си в ЗО“Дебелт“, където не бил трудово ангажиран, като от 18.02.2025г. със заповед БС №5/31.01.2025г. бил преместен в затворническо общежитие от открит тип “Строител“.
От 12.05.2025г. бил назначен на платен труд във ВРО “Глобал металс“, където работел до края на месец юли 2025г.
Липсата на трудова ангажираност довела до трудности в изпълнението на плана на присъдата, поради което на 16.10.2025г. осъденият Р. бил преместен в ЗО “Житарово“, като веднага бил ангажиран на доброволен труд в РО “Район“, а понастоящем полагал платен труд към ВРО “Дени лайтинг“.
Осъденият не се включвал в другите пенитенциарни дейности в ЗО “Житарово“, бил награждаван три пъти, като нямал наказания.
Лишеният от свобода Р. нямал трудности с адаптацията в мястото за лишаване от свобода. Заемал средна позиция в затворническата общност. Към администрацията се отнасял съобразно правилата, като проявявал социалножелателно поведение, а към другите лишени от свобода бил дистанциран, но не проявявал дискриминационни нагласи.
Към датата на откритото съдебно заседание пред Окръжен съд - Бургас, осъденият Р. е изтърпял фактически седем години и три дни, от работа - една година и девет дни и от арест 1 ден. При което му оставало да изтърпи още единадесет месеца и седемнадесет дни.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на осъдения Р. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка на риска от рецидив била във високи стойности - 85 точки, като са констатирани следните проблемни зони - отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото бил определен като среден, а за администрацията на затвора,към лишените от свобода и него самия - на нисък.
3
При повторната оценка на риска от рецидив и вреди е отчетено намаление - от 85 на 77 точки, като е било налице занижаване на стойностите по отношение на някои от проблемните зони - трудова заетост, междуличностни проблеми и умения за мислене. Последвали са още две оценки на риска, като е отчетено понижение на стойностите до 66 точки в зоните начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене.
По повод подадена предходна молба за УПО била извършена оценка на риска от рецидив, която била 61 точки, като отново било отчетено понижение на стойностите в зоните - отношение към правонарушението, трудова заетост, управление на финанси и доходи. Впоследствие е констатирано и понижение на риска до 57 точки, което дало повод лишеният от свобода да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, но рискът от вреди не претърпял промяна.
Актуалната оценка на риска от рецидив във връзка с настоящата молба за УПО била в средни стойности - 54 точки, като била отчетена известна положителна промяна в следната проблемна зона - отношение към правонарушението, като осъденият отчасти разбирал факторите допринесли за извършените деяния и приемал отговорността за тях. Р. обаче продължавал да счита размера на наказанието си за завишен, като се оправдавал с криминогенното си обкръжение. Що се касаело до уменията за мислене, според представеното становище на затворническата администрация, Р. действал прибързано и поради това не намирал ефективни и адекватни решения за проблемите си.
Според оценката, корекционното въздействие спрямо осъдения следвало да продължи, с цел постигане на устойчива мотивация за водене на законосъобразен начин на живот и подобряване уменията за мислене.
Необходимо било да се продължи работата върху уменията му да решава възникналите проблеми, както и върху това да не действа прибързано, без да отчита последствията от взетите решения.
Мнение, че корекционно-възпитателната работа с лишения от свобода Р. трябва да продължи в рамките на пенитенциарно заведение с цел да се постигне категорична устойчива позитивна промяна се съдържа във всички депозирани пред първоинстанционния съд документи, изготвени от затворническата администрация по повод настоящото искане за УПО: становище на началник на Затвор – Бургас, становище на началник сектор СДВР, становище на началник сектор ЗО „Житарово“, доклад на инспектор СДВР при ЗО „Житарово към Затвор – Бургас, като и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода.
Застъпеното становище в изброените документи се подкрепя от показанията на свидетеля С. Д. - инспектор СДВР, дадени в съдебно заседание пред Окръжен съд – Бургас. Той отчита доброто поведение на Р., но по негово мнение, същият е прибързал с поредната молба за УПО, тъй като 4 следвало да продължи превъзпитателната му дейност и в частност да бъде поощрен за поведението си, което щяло да даде основание на затворническата администрация за изразяване на положително становище във връзка с молбата му. Същият споделя впечатления, че няма оплаквания по отношение на полагания труд от страна на осъдения на външен обект.
Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние, се установява по-скоро позитивна нагласа на Р. към криминалното поведение и правонарушенията. Отчетено е, че социалните връзки на лицето свидетелстват за по-скоро маргинална социална адаптация и поради тази причина могат да се определят като допълнителен рисков фактор.
Връзките с криминално проявени лица пречат на корекционните дейности и биха затруднили процеса на реинтеграция в обществото.
Настоящият съд намира, че ОС-Бургас правилно е извел правнорелевантните факти от наличните по делото доказателствени материали, въз основа на които е достигнал до обоснован извод, че не е налице втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Обективно по делото са налице данни , че за периода на изтърпяване на наказанието до момента, е настъпила положителна промяна промяна в оценката на степента от риск от рецидив и вреди от 85 точки на 54 точки.
Настоящият съд отбелязва, че рискът от вреди остава в средни стойности за обществото, поради което не може да бъде отчетена значителна положителна промяна в нагласите и поведението на осъдения, която да обоснове извод, че корекционната работа е завършена и целите на наказанието са изпълнени. Във високи стойности остават проблемните зони: криминално минало, отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умение за мислене, което е безспорен показател, че не е настъпила съзнателна, трайна и необратима промяна в поведението на осъдения, налагаща предсрочното му освобождаване.
Разпечатката съдържа 49 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcf2231b-43df-4794-a226-babed8b6f137