Определение № 24753 от 05.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24753 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513511 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по Частна жалба вх. № 134091/11.11.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу Определение № 44733/27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2853/2025 г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ и е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск.

Оплакванията са, че АСНС го е задържал без да разгледа има ли обосновано подозрение за извършено престъпление, както и че съдът е надлежен ответник по иска, защото той е постановил задържането му. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС, както и да му бъде назначен служебен адвокат.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 2853/2025 г. по описа на СРС, 31 състав, е образувано по искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№ 16413/17.01.2025 г. от Е. Д. М. срещу Апелативен съд – София, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.10.2017-13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане поради противозаконно лишаване от свобода, тъй като по в.н.ч.д. № 297/2017 г. на АСНС (закрит) незаконно е бил задържан в нарушение на правото на ЕС. С исковата молба е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство.

В исковата молба ищецът изброява множество норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, МПГПП на ООН, ДФЕС и ДЕС, които твърди да са нарушени с това противоправно поведение, и претендира да е претърпял вреди, изразяващи се в тормоз, безпокойство, отчаяние, развил хипертония, паник атаки и депресия.

Направил е искания за освобождаване от държавна такса и за допускане на правна помощ.

1

С обжалваното Определение № 44733/27.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като предявен срещу ненадлежен ответник.

Районният съд е изложил мотиви, че предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за вреди от постановяване на мярка за неотклонение задържане под стража, по какъвто съгласно трайната практика на ВКС съдът не е легитимиран да представлява държавата, а неин процесуален субституент е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователното обвинение.

Приел е, че с оглед недопустимостта на иска е необосновано предоставянето на правна помощ по аргумент от чл. 24, т. 2 ЗПП.

Настоящият състав на СГС намира крайния извод на районния съд за недопустимост на предявения иск за правилен, макар и не по изложените в обжалваното определение съображения.

В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвиден специален процесуален ред за ангажиране отговорността на държавата, уреждащ обективната отговорност на държавата за вреди от увреждащи действия на правозащитните органи, целта на която отговорност е да поправи вредите от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна. В случаите, които не попадат в специалните състави на ЗОДОВ, отговорността на държавата/нейните органи, предвидена общо в чл. 7 от Конституцията на РБ, е по общия граждански деликтен състав по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, където отговорността винаги е основана на виновно, противоправно поведение. С приемане на разпоредбата на чл. 2в. (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обективната отговорност на държавата по ЗОДОВ /изведена от чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ/ и този процесуален ред е предвиден и за вредите, причинени от държавните органи и длъжностни лица при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В случаи като настоящия, когато искът за вреди се основава на нарушение на правото на Европейския съюз в хипотезата на чл. 2в от ЗОДОВ, в исковата молба следва да е налице ясно посочване на конкретни актове/действия, с които съществено са нарушени конкретни норми от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти.

Видно от пространното изложение на обстоятелствата в исковата молба, ищецът не излага твърдения, обосноваващи съществено нарушена/и норми от правото на Европейския съюз, а излага оплаквания относно законосъобразността на влязла в сла присъде. В исковата молба се съдържат оплаквания за вреди от привеждане в изпълнение (процесуално законосъобразна дейност) на окончателния съдебен акт по наказателно от общ характер дело, по което ищецът е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода, и с който съдебен акт ищецът не е съгласен. При тези твърдения, в т.ч. и за претърпените от ищеца вреди, съдът намира, че позоваването от ищеца на съществено нарушение на правото на ЕС е формално и цели злоупотреба с процесуални права, чрез използване на сравнително широкия обхват на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ, а твърденията за неправилност на съдебния акт, който прокуратурата поради така твърдяната неправилност не е следвало да привежда в изпълнение, сами по себе не са надлежни твърдения на иск за вреди от противоправно поведение на този държавен орган. В този смисъл, с оглед приетото в мотивите на т. 16 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, е въпрос по допустимостта на иска. При липса на надлежни твърдения, които да сочат на основателност на иска би се допуснало образуването на съдебни производства, в които извършването на процесуални действия е лишено от смисъл.

В този случай даването на указания за поправяне нередовностите на исковата молба не би могло да доведе до промяна на крайния извод за недопустимост на иска, поради което 2 е ненужно, в какъвто смисъл е напр. Определение № 46/26.02.2015 г. по ч.т.д. № 70/2015 г. на ВКС.

Следва да се отбележи за пълнота, че на настоящия съдебен състав е служебно известно, че от страна на ищеца и частен жалбоподател е налице трайна злоупотреба с процесуални права. Е. М. многократно е сезирал и продължава да сезира Софийски районен съд и Софийски градски съд с искови молби, в които се сочи, че е налице нарушение на редица норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, ДФЕС и др. от органи на съдебната власт с оплакване за несъгласие с краен съдебен/прокурорски акт, без да се посочват конкретни норми, предвиждащи права на частноправни субекти, които са нарушени съществено и без да се посочват конкретни вреди (Определение № 2222/26.08.2022 г. на Апелативен съд гр. София, ГО, 8-ми състав и Определение № 3142/29.11.2021 г. по гр.д. № 2994/2021 г. на Софийски апелативен съд, недопуснати до касационно обжалване).

В този смисъл е последователната практика на настоящия състав, обективирана в постановените актове напр. по в.ч.гр.д. № 1599/2023 г., в.ч.гр.д. № 5277/2023 г., недопуснати до касационно обжалване, както и много други.

Налице е и друго основание за недопустимост на предявения иск.

Служебно известно е на настоящия състав, а някои от фактите – и установими посредством служебни справки в ЕИСС, че ищецът Е. М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. София по силата на решение № 242/16.04.2020 г., по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., с което е оставена в сила присъда от 09.01.2018 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. на СНС, като от привеждане на присъдата в изпълнение до настоящия момент той инициира хиляди съдебни производства пред СРС и СГС със сходен предмет – претендира обезщетения за неимуществени вреди във връзка с разследването и осъждането му за извършеното тежко умишлено престъпление от общ характер, при твърдения за незаконност на повдигнатото и поддържано обвинение, на взетата мярка за неотклонение, на осъждането му в това същото наказателно производство, на привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда, срещу органите на държавна власт, ангажирани в съответната му фаза – ГДБОП, ГДНП, Прокуратура на РБ, СГС, САС, ВКС и т.н., включително срещу магистрати, работили по това производство. В общия случай поддържа незаконно повдигане и поддържане на обвинението, непълно разследване, кредитиране на лъжливи показания на свидетел, липса на доказателства за приети за установени факти, осъждане по непредявено обвинение, незаконосъобразно привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда и т.н.

Служебно известно е на настоящия състав, че само от привеждане на присъдата му в изпълнение до края на 2024 г. Е. М. е подал над 1000 искови молби в СРС и СГС. В периода 01.01.2025 г. – 27.01.2025 г. – за по-малко от един месец - е подал 269 броя искови молби, описани като страни и основание и номера на делата в приложени от СРС справки, което е служебно известно на съда напр. от разгледаното от същия състав в.ч.гр.д. № 3236/2025 г. В Софийски градски съд инициираните от Е. М. граждански дела за периода 15.09.2020 – 22.04.2025 г. са над 400. Всички негови фактически твърдения в крайна сметка съставляват оплаквания за незаконосъобразност на влязлата в сила присъда, с която е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода. Във всички искови молби се сочи, че е налице нарушение на редица норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, ДФЕС и др., без да се посочват конкретни норми, предвиждащи права на частноправни субекти, които са нарушени съществено, и без да се посочват конкретни вреди. Същевременно, от приобщена например по в.ч.гр.д. № 2728/2025 г. справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се установява, че в периода 01.01.2024 г. – 18.11.2024 г. (в който период работните дни са 223) Е. М. е бил конвоиран, т.е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода над 120 дни, с цел да му се осигури възможност за лично участие в производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО, чийто инициатор е. Видно е, че повече от 60 % от работните дни в посочения период ищецът е бил конвоиран за участие в съдебни производства, с което се компрометира фактическото изтърпяване на наложеното наказание.

Всички тези обстоятелства налагат извод, че исковата молба е подадена в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, установен в 3 чл. 3 ГПК, поради което съдът няма задължение да я разгледа и реши. На установеното в чл.

2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Такова разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по чл. 35, § 3, „а“ ЕКЗПЧОН (Mirolubovs and Others vs. Latvia, M. vs. the United Kingdomq Philis vs. Greece, Bekauri vs. Gefrgia и др.), съгласно която всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. Установеният огромен брой на инициираните в относително кратък период от време от Е. М. съдебни производства само пред СРС и СГС, исковите молби по които са идентични като твърдения и петитум, като разликата в повечето случаи е само в ответника или в посочения от него период на претърпяване на вредите, и с които по същество се цели преразглеждане правилността на произнасянето по същество на наказателния съд по посоченото наказателно дело, което е недопустимо, следва да се определи като поведение, с което се злоупотребява с правото да се търси и получи защита от съд, респективно – с правото на иск.