Решение № 719 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000758 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 13.06.2023 г. на ищеца „Вентус България“ ЕООД срещу решението от 31.05.2023 г. по т. д. № 473/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав, с което:

1) са отхвърлени предявените срещу ответника „Алпик Енергия България“ ЕООД /преименовано от 27.06.2023 г. на „А29 Енергия България“ ЕООД/ искове за заплащане на сумата 358 211,60 лв., представляваща неиздължен остатък от цена за продадена активна електрическа енергия за периода 1.01.2022 г. – 31.01.2022 г. по фактури № 918/31.01.2022 г., № 919/31.01.2022 г., № 920/31.01.2022 г. и № 921/31.01.2022 г., на сумата 2 985,34 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 14.03.2022 г., както и на сумата 967,98 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 21.02.2022 г.; 2) ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 10 504,80 лв.; частна жалба от 30.08.2023 г. на ответника „А29 Енергия България“ ЕООД срещу определението от 14.08.2023 г. по същото дело, с което на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК е изменено решението от 31.05.2023 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 50 лв. – за държавна такса и 360 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не е 1 настъпил на 14.01.2022 г. ефекта на прекратяване на индивидуалната сделка по потвърждение № 3/15.01.2021 г. и изменение № 1/19.01.2021 г. Неправилно била изтълкувана клаузата на чл. 17.3 от рамковия договор в противоречие на действителния й смисъл, като не било съобразено изменението от допълнително споразумение № 1/8.02.2021 г., въвеждащо клаузата на чл. 17.5, предвиждаща възможност за прекратяване на индивидуалните сделки с незабавно действие. Неоснователно било обвързването на момента на прекратяване с момента на смяна на балансиращата група, като не било съобразено, че поради възражението на ответника по реда на ПТЕЕ срещу заявената от ищеца смяна на балансиращата група, такава смяна не е извършена и към настоящия момент, а е безспорно, че след 15.01.2022 г. произведената от ищеца ел. енергия е била реализирана на БНЕБ чрез ответника като координатор на балансиращата група. Неправилно не бил уважен доводът на ищеца за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 17.3, изр. 2 от рамковия договор в приетия от съда смисъл. Съдът допуснал грешка и при преценката за характера на сключения рамков договор и индивидуалната сделка, като не било съобразено, че той представлявал договор за поръчка съгласно чл. 11, т. 17 и чл. 26а от ПТЕЕ и чл. 100, ал. 6 ЗЕ, тъй като не било допустимо да се сключи договор за продажба на ел. енергия извън борсовия пазар, а и страна по борсови сделки винаги била БНЕБ на пазарен сегмент „ден напред“. Неправилно било прието, че процесният договор е по чл. 11, т. 4 ПТЕЕ, както и, че не били налице предпоставките на чл. 292, ал. 1 ТЗ спрямо отправеното от ищеца изявление с писмо с изх. № 10/14.12.2021 г. Не било отчетено и обстоятелството, че процесните фактури били осчетоводени при ответника, което обосновавало договорното задължение за заплащане на сумите по тях. Неправилно било тълкуването и на императивните разпоредби на чл. 100, ал. 4 и 6 ЗЕ, като не били съобразени мотивите на вносителите на законодателното изменение. Неправилно бил отхвърлен и доводът за нищожност на клаузата за цената поради противоречие с добрите нрави, тъй като била значително по-ниска от среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред“ на БНЕБ, а и предвид отпадналото от 1.01.2022 г. премийно плащане за ищеца от ФСЕС. Съдът не изяснил фактическата страна на спора – дали ответникът се явявал търговец или координатор на балансираща група, като вътрешнопротиворечиво приел и двете качества. За тези обстоятелства съдът не разпределил доказателствената тежест, като неправилно отхвърлил в съдебното заседание на 28.02.2023 г. доказателствените искания на ищеца, от които щяло да се установи, че ответникът действал като агент /посредник/ по сключените договори за покупка на енергия от ВЕИ, като предоставя достъп до пазара на тези производители и нямал лицензия за търговец на енергия за същите, което водело до нищожност на договора и на това основание. Не били обсъдени и представените решение № И1-Л-246/15.12.2015 г. и решение № Л-492/5.09.2017 г. на КВЕР, от които било видно, че ответникът нямал права по издадената лицензия да извършва сделки, по които да бъде купувач или да действа като търговец на ел. енергия, доставена от ищеца като производител на ВЕИ. Съдът не зачел и доводът, че ако ответникът е имал право да сключва сделки с ищеца като търговец на ел. енергия, то съобразно чл. 92, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е следвало да получи изрично разрешение от КВЕР за сключване на сделки с 2 ел. енергия, чиято стойност надвишава 10 % от активите на лицензианта съгласно последния одитиран ГФО, липсата на което разрешение е основание за нищожност на сделката. В тази насока съдът допуснал процесуално нарушение, като не допуснал събиране на поискани доказателства. Процесуално нарушение било допуснато и с отказа да се допусне изменение на исковата молба чрез предявяването на евентуални искове по чл. 307 ТЗ за изменение или прекратяване на процесния договор. В жалбата са направени доказателствени искания.

В частната жалба на ответника се твърди, че определението по чл. 248 ГПК било недопустимо, тъй като в представения списък по чл. 80 ГПК липсвала претенция за адвокат за акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, а общо била посочена сумата 10 535,12 лв. за адв. възнаграждение. Не било налице отделно уговорено възнаграждение за защита по иска по чл. 86 ЗЗД. Не била заплащана и държавна такса от 50 лв. само за иска за сумата 967,98 лв., а и тя не била отделно заявена в списъка по чл. 80 ГПК.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата и претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Вентус България“ ЕООД с искова молба от 14.03.2022 г., уточнена с молби от 4.04.2022 г. и 28.09.2022 г., с която срещу „Алпик Енергия България“ ЕООД, преименовано от 27.06.2023 г. на „А29 Енергия България“ ЕООД, са били предявени: 1) искове за заплащане на сумата 358 211,60 лв., представляваща неиздължен остатък от цена за продадена активна електрическа енергия за периода 1.01.2022 г. – 31.01.2022 г. по фактури № 918/31.01.2022 г., № 919/31.01.2022 г., № 920/31.01.2022 г. и № 921/31.01.2022 г., 2) искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 985,34 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 14.03.2022 г. върху главницата 358 211,60 лв., и 3) искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 967,98 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 21.02.2022 г. върху заплатената със забава сума по фактурите от 290 371,40 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от две вятърни електроцентрали централи, находящи се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, въведени в експлоатация през 2010 г. и 2013 г., а ответникът бил лицензиран търговец на електрическа енергия и регистриран координатор на стандартна балансираща група. В това им качество между страните бил сключен рамков договор за покупко-продажбата на електрическа енергия от 2.07.2019 г. и договор за участие в стандартна балансираща група от 2.07.2019 г. Въз основа на рамковия договор била сключена индивидуална сделка под формата на потвърждение № 3/15.01.2021 г., с която ищецът се задължил да доставя ел. енергия на ответника за периода 1.07.2021 г. – 31.12.2021 г. при единична цена 94 лв./МВч., като условията били променени с изменение № 1/19.09.2021 г., с което било уговорено, че срокът за доставка се продължава до 30.06.2022 г. при цена за периода 1.10.2021 г. – 30.06.2022 г. в размер на 132,15 лв./МВч. Твърди се, че с оглед настъпили промени в пазарната среда, нормативна регулация и решения на КЕВР ищецът изпаднал в 3 невъзможност да продължи изпълнението по договорените цени в изменение № 1 към потвърждение № 3, за което уведомил ответника с изпратено на 14.12.2021 г. писмо. Със същото писмо предложил споразумение за актуализация на цената, считано от 1.01.2022 г. до изтичане на срока за доставка по изменение № 1, като отправил и алтернативно 30дневено предизвестие за прекратяване на индивидуалната сделка, в случай че ответникът не приеме отправеното предложение за актуализация на цените. С писмо от 30.12.2021 г. ответникът отхвърлил предложението за актуализация на цените, както и отправеното предложение за прекратяване. Ищецът направил неколкократно опити за среща с ответника, но същият не отговорил на поканите. Поради това ищецът заявил, че след изтичане на срока на предизвестието, ще продава доставената ел. енергия по почасовата цена на пазара „ден напред“ на организирания борсов пазар. Ищецът твърди, че на 31.01.2022 г. е получил от ответника сетълмент за продадени количества ел. енергия за периода 1.01.2022 г. – 31.01.2022 г., в който е приложена цена съгласно изменение № 1 към потвърждение № 3, а именно 132,15 лв./МВч, а не борсовата цена на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ за периода от 15.01.2022 г. до края на м. януари, съобразно отправеното писмо с изх. № 10/14.12.2021 г. изявление. Ищецът твърди, че, приемайки за прекратено изменение № 1 към потвърждение № 3 и липсата на постигнато споразумение на страните, е издал четири фактури въз основа на количества ел. енергия по регистриран график, съобразно изискването на чл. 69, ал. 4 от ПТЕЕ, идентични по размер и в предоставения от ответника сетълмент за продадените количества за м. януари 2022 г., а именно – фактура № 918/31.01.2022 г., фактура № 920/31.01.2022 г., фактура № 919/31.01.2022 г. и фактура № 921/31.01.2022 г. на обща стойност 648 583 лв. с ДДС, които били изпратени и получени от ответника на 3.02.2022 г. На 21.02.2022 г. ответникът извършил със забава частично плащане по издадените фактури в размер на 290 371,40 лв., като неизплатеният остатък по фактурите бил в размер на 358 211,60 лв.

С допълнителната искова молба от 3.06.2022 г. ищецът е направил искане за изменение на исковата претенция, като се счита за предявен и евентуален иск по чл. 307 ТЗ за изменение, съответно прекратяване на сделката по потвърждение № 3 и изменение № 1 поради стопанска непоносимост. С определение от 14.09.2022 г. на СГС това искане е оставено без уважение, т.е. изменение на исковата претенция не е допуснато.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162/27.12.2010 г., издадено от началника на РДНСК „Североизточен район“, е разрешено ползването на следния строеж: „Малка ветрова централа – първи етап“ с един вятърен генератор тип VESTAS V90 с номинална мощност 2 MW и кабелна линия 20 KV, находяща се в поземлен имот № *** в землището на с. Храброво, община Балчик, област Добрич, с възложител „Вентус България“ ЕООД.

С разрешение за ползване № СТ-05-247/8.02.2013 г., издадено от зам. началника на ДНСК, е разрешено ползването на следния строеж: „Малка вятърна електроцентрала – един вятърен генератор тип VESTAS V90 с номинална мощност 2 MW и кабелна линия 20 KV“, находяща се в поземлен имот № *** в землището на с. Храброво, община Балчик, 4 област Добрич, с възложител „Вентус България“ ЕООД.

С решение № Л-492/5.09.2017 г. на КЕВР е била издадена на ответника „Алпик Енергия България“ ЕООД лицензия за извършване на дейността „търговия с електрическа енергия“ с включени права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група“ и „координатор на комбинирана балансираща група“ за срок от 10 години. Със същото решение е била прекратена считано от 13.09.2017 г. поради изтичане на срока предходната лицензия № Л-246-15/12.09.2007 г. за дейността „търговия с ел. енергия“, която е била допълнена с решение № И1-Л-246/15.12.2015 г. на КЕВР и с права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група“ и „координатор на комбинирана балансираща група“.