Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14504 от 08.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15858/2022
Вид
Определение № 14504
Подписан
08.06.2022
Състав
Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14504 гр. София, 08.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110115858 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Д. против СО.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 1725.51 лв., представляваща вземане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, за което е издаден акт № 686113-1/09.02.2021г.

Съдът намира предявените искове за процесуално недопустими по следните съображения.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, какъвто е настоящият случай. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл. 439, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл. 439, ал.2 ГПК. Фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с обжалване на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК в законоустановения срок, респективно с обжалване решението на директора на дирекция на „Общински приходи” към СО.

В настоящия случай ищцата твърди, че не е собственик на МПС-то, за което е начислен данък още от 2012г. Тоест това не е новонастъпило обстоятелство и ищцата е могла да обжалва постановения акт по чл. 107 ДОПК.

Видно от представените към отговора на исковата молба документи – известие за доставяне, актът е бил връчен на ищцата на 18.02.2021г. Едва на 21.02.2022г. ищцата е подала жалба, която е била оставена без разглеждане като просрочена, като това решение също не е било обжалвано от ищцата в посочения в решението седемдневен срок.

В т.16 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, макар и да разглежда предявен иск след развило се заповедно производство, е прието, че преценката дали в 1 исковата молба се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.

Поради изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима и по тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено С оглед на изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15858/2022г. на СРС, 35 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2