Определение № 493 от 30.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Ловеч, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600447 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.249,ал.3 във вр. с чл.341 и сл. от НПК.

По описа на Ловешкия Окръжен съд/ЛОС/ е образувано ВЧНД № 447/2025 г. въз основа на частен протест от Петя Маринова Грънчарова ПРОКУРОР при Районна Прокуратура Ловеч - ТО Луковит на осн.чл. 342 ал.1 вр. чл.249 ал.З вр.ал.1 от НПК против Определение от 29.08.2025г. по НОХД № 113/25г. на Районен съд **** с посочено основание-чл.249 ал.1 от НПК В него се сочи,че в срок подава настоящия Частен Протест против Определението на PC **** по НОХД № 113/25г., с което Съда е прекратил съдебното производство и върнал внесения OA по пр.№3295/24г. - ДП № 267/24г. на РУ ****, за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, ограничило правото на защита на обвиняемия , тъй като счита същото за неправилно и необосновано.

Сочи,че първото нарушение според съда е, че не е посочен точния адрес на триетажната жилищна сграда в гр. **** ул." Ф.К. „ № 10 - обитавана от различни ползватели.

Това няма практическо и правно значение, и не е съществено, доколкото в самия OA са посочени достатъчно данни и обстоятелства за обективните признаци от състава на престъплението , които следва да бъдат посочени на обвиняемия и подлежат на доказване и оценка - мястото на извършване 1

/относимо към преценката за подсъдност и отправена закана с послание за убийство , адресата на тази закана -К.М. , начина и отношението на обвиняемия при отправянето й , възможността да се породи основателен страх за осъществяване на намерението / реално такъв не се изисква,като сочи цитати от OA :" станал агресивен към нея , като започнал да й крещи и обижда. Детето чуло виковете му от съседната стая, влязло и му казало да не се кара с майка й. М. бързо отпратила детето за да не го дразни.

М. си мълчала и не му отвръщала.Излязла на терасата да пуши цигара, той вървял след нея , заявил й че ще я хвърли през терасата, ще убие нея и детето, излял чашата бира върху нея, а отвътре се чувал силен детски плач.

По същото това време св. Д.Б., П.И., В.З. и С.Н. се намирали отвън на масите на кафе „ Ами „ и чули виковете на мъж, които идвали от блока в уличката до кафето. Те станали от масата и приближили към блока, където видели на терасата малко момче, което си държало устата. Приближили по близко и момчето им направило знак с ръка „не". От апартамента се чували крясъците на мъжа, заплахите към жената с убийство. Б. не за първи път ставала свидетел на тези сцени от същия този апартамент.

В един момент М. се показала на терасата, а мъжа я замерял отвътре с предмети.

Момичетата се върнали на масата, докато в един момент чули страшно громолене, сякаш нещо паднало. Те отново приближили същата тераса на блока, продължавали да се чуват крясъците на мъжа, плача на детето. Св. М. пак се показала на терасата и направила жест с ръка към тях, сякаш искала да каже „ оле майко ".

Второто нарушение посочено на стр.8 , че OA не е съставен според императивните правила на чл.246 от НПК - съставлява сламка на правни съждения от TP № 2/02г. на ОСНК на ВКС , без да съдържа конкретика точно коя част на OA страда от порок и в какво се изразява той. Още повече цитираното TP не е актуално спрямо нормата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК , където са формулирани точно нарушенията , които са съществени и дават основание за връщане / дв.бр.7/19г./ Сочи,че не може да изрази становище в протеста си за тази част на Определението , поради липса на формулировка какъв порок следва да бъде отстраняван.

Смята, че обстоятелствената част на OA съдържа достатъчно и пълно описание на отношенията между обвиняем и пострадала , обстановката в 2 която двамата са съжителствали и средата, която е била типична за това семейство и в която е отглеждано детето : „ След раждането на дъщеря им, обвиняемият започнал да употребява алкохол , в които периоди започвал да тормози св. М. - да вика по нея, да я псува, да я нарича „некадърница", „ малоумница „ , карал се и разплаквал детето ,ако тичала из жилището, или направела беля отворила вратата на полицаите , без видими следи от насилие, но тя помолила да говорят пред блока за да не чуе мъжа й. Там им обяснила , че се е напил , вдигнал е поредния скандал , заплашил я с убийство и саморазправа, но не е посягал физически. Свидетел на случилото се било детето.... Св.Б. подала и втори сигнал на спешния телефон на 01.09.2024г. в 19.28ч./ л.52/ отново за скандал в дома на обвиняемия , като заявила , че чува страшни крясъци , удряне , детски рев , страшна работа". Прокурорският акт е последователен и изчерпателен и съдържа факти и обстоятелства за всеки един от елементите от състава - време, място и начин на извършване на деянието , обекта на това престъпление , резултата от него , квалификацията на деянието, доказателствените източници. Ясно са разграничени обстоятелствена част, заключителна част и списък на доказателствените източници.

Доколкото в определението се съдържат съждения от защитата за квалификация по чл.26 ал.1 от НК и основание за изготвяне на постановление за частично прекратяване ,заявява,че ще спомене , че в OA подробно и изчерпателно е описано едно деяние , за което са очертани рамките на съдебното производство и за което именно е повдигнато обвинение на ДП и с OA - това е деянието на дата 16.06.24г. За маркиране средата в семейството независимо , че ЗЗДН вече признава и еднократен акт на насилие , са посочени данни за поведението на обвиняемия в това семейство - цитирани по горе и съдържащи се в показанията на Б. и факта на друг подаден сигнал : „на г.

01.09.24г.. за скандал в дома на обвиняемия, като заявила, че чува страшни крясъци , удряне , детски рев , страшна работа" . Именно тази пълнота на данните за поведението на обвиняемия, без конкретика за елемент от състава , очертава понятието домашно насилие по чл.93 от НК. От съдържанието на този сигнал и липсата на конкретика от страна на пострадалата за този ден , не е направен извод за наличието на второ деяние осъществяващо състава на престъплението за което е повдигнато обвинение или за друго такова / напр. телесна повреда /, доколкото в така съобщените данни не се съдържа елемент 3 от който и да е състав на престъпление.

Трето нарушение - няма изискване,според нея, - нормативно и в съдебната практика, в диспозитивите на обвиненията да се цитират легалните дефиниции по чл.93 НК.Дали е сторено или не , то не попада в кръга нарушения по чл. 249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК. Елемент от състава на конкретното престъпление е понятието „ домашно насилие „ , което е посочено в случая в диспозитива на обвинението и са формулирани действията на обвиняемия, които е извършил на процесната дата съставляващи именно домашно насилие, съгласно легалното определение.С описанието на действията му спрямо пострадалата и посочване , че това е в условията на домашно насилие , напълно са изпълнени изискванията да може да разбере в какво е обвинен.

Посоченото за нарушение на стр.9 от определението: „намерение„ за осъществяване на закана, което не било елемент от състава, в диспозитива: „ На 16.0б.2024г. около 20.00 ч. в гр.****, Ловешка обл., жилище на ул. "Ф.К."№ 10 , отправил закана за убийство към К. М.а М. като и заявил, че ще я хвърли през терасата, ще убие нея и детето, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението, и деянието е извършено в условията на домашно насилие " е абсурдно и правно необосновано.

Заканите реално и фактически са били изречени от обвиняемия към М. и то с тон и поведение , даващо основание за изпитване на страх и именно това е вписано в дистозитива.

Поради горните съображения ,смята определението за необосновано и неправилно и моли ЛОС да го отмени изцяло .

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства,възраженията в частния протест и мотивите на РС- **** /РС/,приема същия за подаден в законно установения срок,разгледан по същество въззивната инстанция приема за неоснователен, поради което и следва да бъде потвърдено определението на РС като обосновано и законосъобразно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С определение с рег.№275/29.08.2025г.по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК РС****/РС/ счел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на 4 процесуалните права подсъдимия и намира за основателно възражението на защитника на подсъдимия досежно липсата на индивидуализиране на мястото на извършване на престъплението, тъй като мястото е съществен елемент от състава на престъплението с оглед на обстоятелството, че на адреса, посочен в обвинителни акт - гр. ****, ул. „Ф.К." № 10, се намира триетажна жилищна сграда, която се обитава от различни ползватели.

Приел,че обвинителният акт не е съставен според императивните правила на чл. 246 от НПК. Съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да е посочено престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

Счел,че в обстоятелствената част на акта, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.

(Тълкувателно решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС).

Прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства определят, от една страна, предмета на доказване, а от друга - дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора факти. Затова правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението, касаещи описание на съществените обективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация. Обвинителният акт по своята същност представлява съвкупност от обстоятелствена част, която съдържа фактите, от една страна, и от друга, правните изводи и правната квалификация на деянието, изградена въз основа на тези факти.

Съдът констатирал, че в диспозитива на обвинителния акт бланкетно е посочено, че престъплението е извършено в условията на домашно насилие, 5 без да е посочена формата на домашното насилие, съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 31 от НК, съгласно която: „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство".

Според състава на РС е допуснато и процесуално нарушение досежно формулираното в диспозитива обвинение, поради следните съображения:

Повдигнатото обвинение с внесения в РС - **** обвинителен акт относно подсъдимия К. К. К. е за това, че „на 16.06.2024 г. около 20:00 часа в гр. ****, Ловешка област, в жилище на ул. „Ф.К." № 10, отправил закана за убийство към К. М.а М., като й заявил, че ще я хвърли през терасата, ще убие нея и детето, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението, и деянието е извършено в условията на домашно насилие".