Решение № 700 от 15.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Бургас, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20262100500221 по описа за 2026 година

С Решение № 123/25.11.2025г., постановено по гр. дело № 366/2024г., Районен съд – Средец е приел за установено, по отношение на К. И. А., че към него съществува изискуемо вземане на „Йеттел България“ ЕАД по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 126 от 15.05.2024г. по ч. гр. д. № 210/2024г. по описа на Районен съд – гр. Средец, в размер на 138, 04 лева, от която сумата в размер на 23 лева за неизплатени задължения по месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 15.01.2022г. – 14.03.2022г., произтичаща от Договор за мобилни услуги № 625538954 от 06.12.2021г.; сумата в размер на 24,01 лева за неизплатени задължения по месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 15.01.2022г. - 14.03.2022г., произтичаща от Договор за мобилни услуги № 625779916 от 27.01.2021г.; сумата в размер на 79, 89 лева за неизплатени задължения по 18 месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 15.02.2022г. – 14.03.2022 г., произтичаща от Договор за мобилни услуги № 625890972 от 22.02.2022 г. и сумата в размер на 20, 14 лева за неизплатени задължения по месечни абонаментни такси и 1 ползвани услуги, начислени за периода 15.02.2022г. – 14.03.2022г., произтичаща от Договор за мобилни услуги № 625891016 от 22.02.2022г., за които суми са издадени фактура № 7331662764/15.02.2022 г., фактура № 7332964705/15.03.2022г., фактура № 7335692255/15.05.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 19.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

С цитираното решение, съдът е отхвърлил иска за сумата в общ размер на 642, 23 лева, включваща неустойки в общ размер на 407, 88 лева, от която сумата в размер на 145, 98 лева по Договор за мобилни услуги № 625538954 от 06.12.2021г., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 16, 66 лева всяка), а именно 49, 98 лв., ведно с добавена сума в размер на 96, 00 лева, изрично предвидена в приложимата неустоечна клауза в случаите, в които при прекратяване на договора оборудване Huawei B311-221 или Huawei B311-220 за безжичен интернет не е върнат; сумата в размер на 77, 48 лева по Договор за мобилни услуги № 625779916 от 27.01.2021г., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 22, 49 лева всяка), а именно 67, 47 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 10, 01 лева, сумата в размер на 135, 60 лева по Договор за мобилни услуги № 625890972 от 22.02.2022г. представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41, 66 лева всяка), а именно 124, 98 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 10, 62 лева; сумата в размер на 48, 85 лева по Договор за мобилни услуги № 625891016 от 22.02.2022г. представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 14, 16 лв. всяка), а именно 42, 48 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 6, 37 лева и сумата в размер на 234, 32 лева, представляваща разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат Motorola Moto E20 32GB Graphite и предоставената отстъпка, като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2

126 от 15.05.2024 г. по ч.гр.д. № 210/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Средец.

С цитираното решение, Районен съд – Средец изрично е признал, че не е доказано оспорването на истинността на документ, а именно – Договор за мобилни услуги № 625538954 от 06.12.2021г., Договор за мобилни услуги № 625779916 от 27.01.2021г., Договор за мобилни услуги № 625890972 от 22.02.2022г., Договор за мобилни услуги № 625891016 от 22.02.2022г. досежно подписа на абоната – К. И. А., ЕГН ********** (на стр. 6 от Договор за мобилни услуги № 625538954 от 06.12.2021г., на стр. 6 от Договор за мобилни услуги № 625779916 от 27.01.2021г., на стр. 6 от Договор за мобилни услуги № 625890972 от 22.02.2022г. и на стр. Договор за мобилни услуги № 625891016 от 22.02.2022г.), на основание чл. 194 ал. 2 от ГПК.

Против постановеното решение, е депозирана въззивна жалба от К.

И. А. чрез назначения му особен представител – адвокат Мариана Трифонова, с която се претендира атакуваното решение в частта му, в която е признато, че оспорването на истинността на документите, а именно договори за мобилни услуги, както и в частта, в която е прието, че в полза на ищцовото дружество съществува дължимо от К. А. вземане да бъде отменено.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се посочва, че видно от представените по делото доказателства, въззивникът не е бил уведомяван по надлежния ред от ищцовото дружество за прекратяване на сключените между страните договори. Твърди се, че дружеството е следвало да уточни претендираното задължение по всеки един от четирите договора. Навеждат се доводи за неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка, на основание чл. 146, ал. 1, и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 133, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във вр. § 1 от Директива 93/ЕИО на Съвета.

В депозираната въззивна жалба се излага становище, че представените по делото от ищцовата страна писмени доказателства не са автентични, тъй като съдържат подпис, положен от лице, различно от абоната.

Развиват се съображения относно липсата на валидна облигационна връзка между страните и дължимостта на заявените претенции. Заявява се, че 3 мотивите на районния съд в тази насока са общи и бланкетни.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на упълномощено от въззиваемото дружество лице - юрисконсулт Александър А., на 14.01.2026г., но в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Йеттел България“ ЕАД.

В съдебно заседание – въззивната страна – К. И. А. не се явява, назначеният на страната – особен представител – адвокат Мариана Трифонова депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба „Йеттел България“ ЕАД не изпраща представител, депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на въззивната жалба, като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) против К. И. А., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна – К. И. А. дължи на ищцовото дружество суми следните суми:

- 168, 98 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № 625538954 от 06.12.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***** и се претендират следните суми: - 23 лева – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022г., както и неустойка в размер на 145, 98 лева – начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора;

- 101, 49 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № 625779916 от 27.01.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***** и се претендират 4 следните суми: - 24, 01 лева – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022г., както и неустойка в размер на 77, 48 лева – начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора;

- 440, 81 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № 625890972 от 22.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер ***** и се претендират следните суми: - 70, 89 лева – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода от 15.02.2022г. до 14.03.2022г., както и неустойка в размер на 369, 92 лева – начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора и - 68, 99 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № 625891016 от 22.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер ***** и се претендират следните суми: - 20, 14 лева – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода от 15.02.2022г. до 14.03.2022г., както и неустойка в размер на 48, 85 лева – начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора.

В исковата молба се посочва, че между К. И. А. и „Йеттел България“ ЕАД са сключени цитираните в петитума на исковата молба договори, като той не е изпълнил задълженията по сключените с ищцовото дружество договори и тези му задължения са начислени в три броя фактури, издадени за периода от месец февруари – 2022г. до месец май – 2022г. и във всяка фактура са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента – ответна страна в настоящото производство.

По делото не се спори, че за претендираните задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 126 от 15.05.2024г. по частно гр. дело № 210/2024г. по описа на Районен съд Средец, но след като е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с Разпореждане № 357 от 18.07.2024г., постановено по частно гр. дело № 210/2024г., Районен съд – Средец е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 24.07.2024г., а исковата молба е предявена на 5

07.08.2024г. – в рамките на предоставения едномесечен срок, поради което и настоящия състав намира, че предявените искове са допустими.

Ответната страна по предявените искове – К. И. А. чрез назначения му особен представител депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който оспорва дължимостта на заявените претенции, описани в така издадените фактури, както по основание, така и по размер. Посочва се, че прави впечатление наличието на съществена разлика между почерка, с който са изписани трите имена на потребителя и ответник в производството, както и положения подпис и не може да се установи дали ответникът е лицето, което в действителност е поставило подписа и е изписало имената си, поради което и се оспорва автентичността и истинността на всички представени договори.

В писмения отговор се посочва, че ответникът не е уведомяван от ищеца по надлежен ред за прекратяване на сключения между страните договор, а към исковата молба липсват отправени предизвестия за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и интернет.

Посочва се, че не може да се разграничи потреблението по всеки един от отделните договори.

Както бе посочено по-горе – първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на К. А., че за него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на 138, 04 лева, представляваща сбор от задължения по месечни абонаментни такси по всеки един от договорите, сключени между двете страни. За да уважи претенцията в посочената й част, първоинстанционният съд е приел, че издадените данъчни фактури, макар и съставени от ищеца и неподписани от ответната страна, доказват предоставените му услуги и претендираните цени. Съдът приема, че ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги, поради което и съдът е приел за установено съществуването на вземането на ищеца в общ размер от 138, 04 лева.