Решение № 231 от 29.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. ХАСКОВО, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20255600101022 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД - София, с ЕИК ******, срещу И. Р. С. от град Свиленград, с ЕГН **********. Предявява се осъдителен иск за сумата 318 535,70 лева, основан на твърдение за получено от ответника плащане при начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Ищецът твърди, че на 26.09.2023 година между банката и ответника С. е сключен договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти чрез мобилен пакет „Неон“. В изпълнение на договора била открита банкова сметка с IBAN ****** с титуляр И. С. и на последния била издадена дебитна карта № 479626******3701.

Ищецът твърди, че ответникът оперира в платформи за онлайн търговия и хазарт, конкретно в „Trading 212 Markets Ltd“ (Трейдинг 212 ЕООД). За получаване на печалби от тази платформа, С. е регистрирал банковата си карта в TBI Bank. Плащанията се инициирали чрез услугата Visa Direct / Mastercard push payments (тип транзакция „0028“), която представлявала моментален P2P (person-to-person) превод. Банката описва двустепенен процес на осчетоводяване на тези преводи: Етап „Authorization“: Банката получава файл за авторизация от картовия оператор с уникален 12- цифрен RRN (Retrieval Reference Number). За да осигури незабавно средствата на клиента, Банката кредитира сметката му авансово със собствени средства от своя вътрешна 1 преходна сметка. Етап „Presentment“: На по-късен етап пристига официален сетълмент-файл с 23-цифрен ARN (Acquirer Reference Number), съдържащ в себе си първоначалния RRN. Чрез процес на „mapping“ (съпоставяне), системата трябва да разпознае, че това е финалното плащане, да възстанови сумата в преходната сметка на Банката и да закрие операцията. Ищецът твърди, че през октомври 2025 г. е идентифициран системен конфигурационен проблем, засягащ новия тип транзакции „0028“. Поради неправилна параметризация, в периода 01.02.2025 г. – 31.08.2025 г., софтуерът на Банката е спрял да извършва коректно „mapping“ между двата етапа. Вместо файлът „Presentment“ да закрие авансовото плащане от преходната сметка, системата го е третирала като второ, самостоятелно нареждане за плащане. В резултат на това всяка сума, изпратена от Trading 212, е била дублирана директно по сметката на ответника – веднъж при авторизацията и втори път при сетълмента. Банката изяснява, че при преводи в USD, дублираната сума в лева може леко да варира заради промяната в обменния курс между двата етапа на обработка, но номиналът в оригинална валута и уникалните RRN/ARN кодове са идентични, което доказва, че става въпрос за една и съща операция, а не за нов превод от търговеца. Твърди се, че в резултат на така допуснатата грешка и дублирането банката е превела по сметката на ответника, а последният е получил без основание общо сумата 418 069.84 лева. На 14.10.2025 година банката е извършила служебни коригиращи преводи (дебитиране на други сметки на ответника), с които си е възвърнала сумата 99 534,14 лева.

Формирал сее „неразрешен овърдрафт“ в размер на 318 535,70 лева, който именно представлява предмет на предявения иск. Ищецът твърди, че на 14.10.2025 година е изпратил на ответника С. покана за плащане на ел.поща.

На 20.10.2025 година ответникът изпратил отговор, че ще плаща на вноски, но впоследствие спрял комуникация и според Банката целенасочено изчерпвал наличностите по сметките, за да осуети връщането на парите. Банката заявява, че тъй като между нея и ответника липсва договорно основание за второто кредитиране (което е изцяло резултат от технически проблем), ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка и дължи връщане на сумата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло предявения иск. Прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл. 238 ал. 1 от ГПК.

2

Ответникът И. Р. С., в законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, не е подал писмен отговор, не е изразил становище по иска, не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания. Същият, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид изразеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК – на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, заедно с указанията за последиците от неподаването на отговор и неявяването му в съдебно заседание. Искът се явява вероятно основателен с оглед на представените по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което изцяло потвърждава твърденията на ищеца за наличието на технически проблем, довел до недължимо дублирано кредитиране на сметката на ответника, както и за размера на оставащото невърнато вземане.

На основание чл. 239 ал. 2 от ГПК настоящото решение не се мотивира по същество.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Р. С., с постоянен адрес: гр. Свиленград, ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК ******, на основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 162 864,71 евро, представляваща получена при начална липса на основание сума, вследствие на софтуерна грешка при обработка и дублиране на картови транзакции в периода 01.02.2025 г. – 31.08.2025 г. по банкова сметка с IBAN ******, ведно 3 с ъ с законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба – 08.12.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. Р. С., ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ****** сумата 7 440,56 евро, представляваща направените по делото разноски, от които: 7 314,59 евро за исковото производство по гр.д.

№ 1022/2025 година (държавна такса и депозит за вещо лице) и 125,97 евро за обезпечителното производство (държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 12762/2025 година на СГС и разноски по изпълнително дело за налагане на обезпечителни мерки по изп.дело № 2171/2025 година на ЧСИ Кавакова); както и сумата 150 евро – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК за исковото и обезпечителното производства.

На основание чл. 239 ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване от страните.

Ответникът може в едномесечен срок от връчването на решението да подаде молба до Апелативен съд – Пловдив, чрез ОС-Хасково, за неговата отмяна, ако са налице предпоставките по чл. 240 ал. 1 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. ХАСКОВО, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20255600101022 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД - София, с ЕИК ******, срещу И. Р. С. от град Свиленград, с ЕГН **********. Предявява се осъдителен иск за сумата 318 535,70 лева, основан на твърдение за получено от ответника плащане при начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Ищецът твърди, че на 26.09.2023 година между банката и ответника С. е сключен договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти чрез мобилен пакет „Неон“. В изпълнение на договора била открита банкова сметка с IBAN ****** с титуляр И. С. и на последния била издадена дебитна карта № 479626******3701.

Ищецът твърди, че ответникът оперира в платформи за онлайн търговия и хазарт, конкретно в „Trading 212 Markets Ltd“ (Трейдинг 212 ЕООД). За получаване на печалби от тази платформа, С. е регистрирал банковата си карта в TBI Bank. Плащанията се инициирали чрез услугата Visa Direct / Mastercard push payments (тип транзакция „0028“), която представлявала моментален P2P (person-to-person) превод. Банката описва двустепенен процес на осчетоводяване на тези преводи: Етап „Authorization“: Банката получава файл за авторизация от картовия оператор с уникален 12- цифрен RRN (Retrieval Reference Number). За да осигури незабавно средствата на клиента, Банката кредитира сметката му авансово със собствени средства от своя вътрешна 1 преходна сметка. Етап „Presentment“: На по-късен етап пристига официален сетълмент-файл с 23-цифрен ARN (Acquirer Reference Number), съдържащ в себе си първоначалния RRN. Чрез процес на „mapping“ (съпоставяне), системата трябва да разпознае, че това е финалното плащане, да възстанови сумата в преходната сметка на Банката и да закрие операцията. Ищецът твърди, че през октомври 2025 г. е идентифициран системен конфигурационен проблем, засягащ новия тип транзакции „0028“. Поради неправилна параметризация, в периода 01.02.2025 г. – 31.08.2025 г., софтуерът на Банката е спрял да извършва коректно „mapping“ между двата етапа. Вместо файлът „Presentment“ да закрие авансовото плащане от преходната сметка, системата го е третирала като второ, самостоятелно нареждане за плащане. В резултат на това всяка сума, изпратена от Trading 212, е била дублирана директно по сметката на ответника – веднъж при авторизацията и втори път при сетълмента. Банката изяснява, че при преводи в USD, дублираната сума в лева може леко да варира заради промяната в обменния курс между двата етапа на обработка, но номиналът в оригинална валута и уникалните RRN/ARN кодове са идентични, което доказва, че става въпрос за една и съща операция, а не за нов превод от търговеца. Твърди се, че в резултат на така допуснатата грешка и дублирането банката е превела по сметката на ответника, а последният е получил без основание общо сумата 418 069.84 лева. На 14.10.2025 година банката е извършила служебни коригиращи преводи (дебитиране на други сметки на ответника), с които си е възвърнала сумата 99 534,14 лева.

Формирал сее „неразрешен овърдрафт“ в размер на 318 535,70 лева, който именно представлява предмет на предявения иск. Ищецът твърди, че на 14.10.2025 година е изпратил на ответника С. покана за плащане на ел.поща.

На 20.10.2025 година ответникът изпратил отговор, че ще плаща на вноски, но впоследствие спрял комуникация и според Банката целенасочено изчерпвал наличностите по сметките, за да осуети връщането на парите. Банката заявява, че тъй като между нея и ответника липсва договорно основание за второто кредитиране (което е изцяло резултат от технически проблем), ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка и дължи връщане на сумата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло предявения иск. Прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл. 238 ал. 1 от ГПК.

2

Ответникът И. Р. С., в законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, не е подал писмен отговор, не е изразил становище по иска, не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания. Същият, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид изразеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК – на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, заедно с указанията за последиците от неподаването на отговор и неявяването му в съдебно заседание. Искът се явява вероятно основателен с оглед на представените по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което изцяло потвърждава твърденията на ищеца за наличието на технически проблем, довел до недължимо дублирано кредитиране на сметката на ответника, както и за размера на оставащото невърнато вземане.