Решение № 1652 от 28.09.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1652

Враца, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА канд № 20267080700402 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. АПК, във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД, представлявано от управителя В. Х.-Н., чрез адв. К. К., против Решение № 121/25.06.2026 г., постановено по АНД № 313/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ № 06-2600038/01.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца. С НП, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.

С оспореното решение районният съд е присъдил в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК във връзка с чл. 63в ЗАНН. Твърди се, че административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин фактическите обстоятелства относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно началния момент на срока за подаване на електронния трудов запис. Навеждат се възражения за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, за неправилно приложение на материалния закон и за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление, както и присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е Решение № 121/25.06.2026 г., постановено по АНД № 313/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2600038/01.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца. С наказателното постановление на „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, изразяващо се в неподаване в законоустановения срок на електронен трудов запис за прекратяване на трудовото правоотношение с работничката И. И. Й..

За да постанови този резултат, Районен съд – Враца е приел, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, издадени са от компетентни органи и при съставянето и издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество.

По същество въззивният съд е приел за безспорно установено, че между „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД и И. И. Й. е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 3/24.01.2025 г., по силата на който служителката е заемала длъжността „главен счетоводител“. На 03.02.2026 г. Й. е депозирала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а работодателят е издал Заповед № 7/03.02.2026 г. за освобождаването ѝ след изтичане на предизвестието. Впоследствие със Заповед № 11/05.03.2026 г. първоначалната заповед е изменена, като е посочен по-късен момент на освобождаването.

Районният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение при отправено предизвестие настъпва по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието, съобразно чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ, поради което последващото изменение на заповедта на работодателя не може да отложи настъпилия прекратителен ефект. От този момент за работодателя е възникнало задължението по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта да подаде в установения срок електронен трудов запис за прекратяването на трудовото правоотношение.

Въз основа на събраните доказателства районният съд е приел за установено, че в регистрите на НАП не е бил подаден в предвидения срок електронен трудов запис за прекратяване на трудовия договор на И. Й.. Нарушението е било установено при проверка на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, за което е съставен АУАН № 06-2600038/16.03.2026 г., а въз основа на него е издадено процесното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

При така установеното настоящият касационен състав споделя правните изводи на районния съд.

Съгласно чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта работодателят е длъжен да подаде електронен трудов запис в установения срок при прекратяване на трудовото правоотношение. Задължението възниква от факта на прекратяването и не е поставено в зависимост от последващи вътрешни действия на работодателя.

Основният спор се свежда до момента, в който трудовото правоотношение е било прекратено.

Правилно районният съд е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ, според която при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Прекратителният ефект настъпва по силата на закона и не зависи от последващо волеизявление или констативен акт на работодателя.

Последващата Заповед № 11/05.03.2026 г., с която работодателят е определил по-късна дата за освобождаване на служителката, не е в състояние да измени вече настъпилия или произтичащ непосредствено от предизвестието правен ефект. Заповедта на работодателя в този случай няма конститутивно действие спрямо основанието и момента на прекратяване.

Неоснователно е и възражението, че административнонаказващият орган не е изяснил фактическата обстановка. От АУАН, НП и събраните при проверката доказателства са установими както конкретното задължение на работодателя, така и фактът на неизпълнението му в предвидения срок. Нарушението е индивидуализирано по време, място и изпълнително деяние в степен, позволяваща на санкционираното дружество да разбере обвинението и да организира защитата си. Не се установява нарушение на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. По административнонаказателната преписка са били налични достатъчно доказателства за релевантните факти, а административнонаказващият орган е обсъдил възраженията на дружеството. Обстоятелството, че не е възприел защитната му теза, не означава неизпълнение на задължението за проверка на спорните обстоятелства.

Правилна е и правната квалификация на деянието. При неизпълнение на задължение по трудовото законодателство имуществената отговорност на работодателя е ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 КТ, като наказателното постановление е издадено от компетентния орган съобразно чл. 416, ал. 5 КТ.

Неоснователно е възражението за приложение на чл. 415в КТ. Тази специална разпоредба предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая не са установени кумулативно тези предпоставки. Нарушението не е било преустановено непосредствено след установяването му, а се отнася до неизпълнение на задължение, имащо значение за своевременното отразяване на трудовоправния статус на работника в регистъра на заетостта.

По същите съображения не са налице основания за приложение и на чл. 28 ЗАНН. При преценката за маловажност следва да бъдат отчетени характерът на нарушеното задължение, начинът на извършване и конкретната степен на обществена опасност. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от съответния вид, поради което правилно районният съд е отказал да го квалифицира като маловажно.

Оплакването, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, също е неоснователно. Решението съдържа фактически установявания и правни съображения по съществените спорни въпроси. Обстоятелството, че част от доводите не са обсъдени в желаната от касатора подробност, не представлява съществено процесуално нарушение, след като решаващите изводи са ясни и позволяват касационна проверка.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно определен размер от 66,47 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121/25.06.2026 г., постановено по АНД № 313/2026 г. по описа на Районен съд – Враца.

ОСЪЖДА „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�