Решение № 316 от 20.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Благоевград, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500413 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 587/23.01.2024г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление Благоевград - специализирано звено на АПИ, с адрес за призоваване: гр.Благоевград, ул.“Тодор Александров“ № 21, чрез пълномощник против Решение № 417/21.12.2023г., постановено по гр.д.№ 555/2023г. по описа на РС-Петрич.

С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие с действителното правно положение.

Сочи се, че съдът неправилно е възприел, че в исковата молба твърдението е за реализирано ПТП поради блъснато на пътя животно /куче/, като се твърди, че в исковата молба ищецът твърди вреди от дупка на пътя и в тази 1 връзка се изтъкват подробни аргументи за липса на доказателства за причинна връзка на причинените вреди с твърдяното в исковата молба неизпълнение от АПИ по запълване на дупки на пътното платно. Изтъква се, че в тежест на ищеца е да установи липсата на предпазна телена ограда на пътя.

Оспорва се и фактическия извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил към датата на настъпване на ПТП при подробно обосноваване на тази теза при анализиране клаузите на застрахователния договор и ОУ към него и с твърдението за незаплатени премии и неизвършен оглед н автомобила към датата на сключване на договора.

Оспорва се установения механизъм на настъпване на ПТП, причинените вреди по вид и стойност, като се твърди, че същите н са пряка последица от соченото ПТП. Възразява се по изводите на съда за неправилно определен процент съпричиняване.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор.

Жалбата се определя като неоснователна. По всяко от възраженията на въззивната страна се изтъкват конкретни аргументи. Аргументира се тезата, че съдът е направил изводите си въз основа на събраните по делото доказателства, като се възразява по оспорването на жалбоподателя валидността на сключения между въззиваемия и собственика на увредения автомобил валиден застрахователен договор, като се сочи, че за това са представени съответни и относими доказателства. В тази връзка се представят квитанции за платени вноски по застрахователния договор, както и справка от счетоводната електронната система на застрахователя - 2 бр. отчети, с които се твърди установяване на факта на получаване от застрахователя на платените вноски по застраховката.

При горните възражения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените в жалбата оспорвания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част и само по конкретните оспорвания в жалбата.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 0306Х0331946/07.10.2017г. се установява, че ищецът е имал качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско”, с предмет на застраховката - лек автомобил „БМВ“, модел „750“, с рег. № СВ 25 90 ВН, собственост на „Густоза“ ООД и с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 10.10.2017 г. до 23:59 ч. на 09.10.2018 г. Споруд уговорената засраховка и общите условия към нея, съгласно Раздел III, т. 12 във вр. с т.

8.3 от ОУ, се установява, че е уговорено и покриване на вреди от повреждането на застрахованото МПС, произтекло от удар в животни.

От представените от ищеца квитанции с № 0002967501/07.10.2017г. и с № 0003013267/01.11.2017 г. се установява фактът, че първата погасителна вноска по застрахователната премия е била изцяло платена от застрахования още на падежа й - 07.10.2017г., а следващите три вноски, с падежи на 08.01.2018г., на 10.04.2018г. и на 10.07.2018 г., са били изплатени предсрочно - на 01.11.2017г.

С уведомление-декларация за щета от 01.11.2017 г., свидетелят Г.Д., в 3 качеството му на управител на търговското дружеството - собственик на застрахования лек автомобил, е уведомил ищеца, че: на 30.10.2017г. е управлявал процесното превозното средство по автомагистрала „Струма“ от ГКПП „Кулата - Промахон“ към гр. София, като по време на движение, в района на километър 161 от магистралата, е настъпил удар между автомобила и куче, което се е появило на пътното платно и в следствие на удара е засегната предната дясна част на автомобила.

От представените три броя банкови преводни нареждания се удостоверява фактът, че ищцовото дружество е заплатило отремонтирането на лекия автомобил „БМВ“, с рег. № СВ 25 90 ВН общо 7 171,81 лв., както следва: на 12.12.2017 г. са заплатени 430,49 лв. на „Бека Роуд Асистанс“ ЕООД, за репатрирането на автомобила (по фактура с № 1000001309/04.11.2017 г., ведно със списък към нея за ликвидационни преписки), на 13.02.2018г. са заплатени 5 045,50 лв. на „Тандер Корпорация“ ЕАД, за авточасти (по фактура с № 4000131826/16.12.2017 г.) и на 14.03.2018г. са заплатени 1 695,82 лв. на „Лазурит Сервиз“ ЕООД, за авточасти и за авторемонтни работи (по фактура с № 5000000804/30.11.2017г.

Пред РС София по делегация е разпитан като свидетел водача на автомобила св.Г.Дзордзос, който потвърждава в показанията си изцяло отразените от него обстоятелства, които е декларирал пред ищеца във връзка с настъпилото ПТП. Сочи, че движението на застрахования автомобил при произшествието е било в средната пътна лента, с около 120 км/ч., чрез използване на електронната система „автопилот“, в тъмната част на денонощието (около 24:00 ч.) и в пътен участък без изкуствено осветление.

Свидетелят твърди, че не е видял предмета, с който се е сблъскал превозното средство, а само е усетил настъпването на самия удар, при което е отбил в аварийната лента на магистралата. Тогава е забелязал повреди в предната дясна част на лекия автомобил, както и следи, които е възприел като такива от кръв. Сочи, че се свързал с контактния център на застрахователя и е подал сигнал до органите на МВР и местопроизшествието е било посетено от полицейски автопатрул, служителите от които са направили обход и са установили, че на около 300 метра по- назад има ударено куче. Сочи, че служителите на полицията са съставили служебна документация за инцидента.

4

Като свидетел по делото е разпитан и Н.С., който уточнява, че работи при ответника на длъжността „главен специалист“, с месторабота Районна пътна служба - гр. Петрич към Областно пътно управление - гр. Благоевград.

Свидетелят уточнява, че „Лот 4“ на автомагистрала „Струма“, който се простира от километър 152+200 до километър 166+500, в посока гр. София ГКПП Кулата, се включва в зоната на отговорност на ответника и той се грижи за неговата поддръжка. Твърди, че километър 161 - ляво от автомагистрала „Струма“ е част от посочения пътен участък, осигурява движение от ГКПП Кулата към гр. София, намира се срещу с.

Марикостиново, общ. Петрич и представлява прав участък с лек вираж.

Свидетелят твърди, че от въвеждането в експлоатация на „Лот 4“ от автомагистрала „Струма“ през 2016 г. до края на месец октомври на 2017 г., за района на километър 161 (включително на по два километра по дължината му от двете страни), не са установявани компрометирани участъци в предпазните телени огради, които са част от магистралната инфраструктура и служат за ограничаване на достъпа на хора и на животни.

От приетите като писмени доказателства писмо от 15.05.2023 г. на началника на сектор „КАТ - ПП“ при ОД на МВР - гр. Благоевград и приложенията към него (писмо от 11.05.2023 г. на началника на РУ на МВР гр. Петрич и преписи от констативен протокол с № 1580782/31.10.2017 г., 00:03 ч.), акт за установяване на административно нарушение серия Д и № 002935/31.10.2017 г. на ОД на МВР - гр. Благоевград се установява, че за инцидента спрямо водача на автомобила е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който той е подписал без никакви възражения, но Наказателно постановление въз основа на този акт не е било издаден.

В приетата от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа експертиза се сочи следният механизъм на настъпване на процесното ПТП , за което вещото лице сочи, че е ползвало писмените документи, събрани по делото, а именно, че на посочените дата и час – около 23:30 – 24:00 ч. лек автомобил марка и модел БМВ 750 с per. № СВ2590ВН се е движил в посока от ГКПП „Кулата“ към гр. София по автомагистрала „Струма“. Автомобилът бил управляван от Д.Г.Й.. Водачът пътувал сам в автомобила. Пътна обстановка била нормална. Платното за движение, по което се е движил 5 процесния автомобил е с две активни ленти и една лента за аварийно спиране.

Настилката е била суха (Протокол за ПТП). Няма данни за валеж и неравности и дефекти по платното за движение. При км. 161 на АМ „Струма“ л. а. БМВ се е движил във външната активна лента за .движение (дясната) и водачът усетил удар в дясната страна на управлявания от него автомобил.

Спрял след удара, уведомил за инцидента на тел. 112. При пристигане на екип на Сектор „Пътна полиция“, се установило, че л. а. БМВ е блъснал куче, с което причини материални щети на автомобила.

Произшествието е настъпило в резултат на сблъсък между превозното средство и куче, което към този момент се е намирало на платното за движение. Вследствие на удара са били засегнати възли и детайли по предната дясна част на лекия автомобил (подробно описани по вид и единична стойност в заключението на вещото лице), чиято обща средна пазарна стойност е 7 450,40 лв. и обхваща ремонта (с нови части и труд), репатрирането и обичайните ликвидационни разходи на застрахователя. Вещото лице уточнява при разпита си в съдебно заседание допуснатата техническа грешка при изписване в заключението на действителната дата на настъпване на процесното ПТП.

С писмена покана, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния на 17.04.2018г., е поискано възстановяването на част от застрахователното обезщетение, което първият е изплатил за вредите по лекия автомобил „БМВ 750“, с рег. № СВ 25 90 ВН, свързани с процесното ПТП, като изрично е признато, че водачът му е допуснал съпричиняване от 50 % на вредните последици.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

При правилно установената фактическа обстановка и доколкото пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства следва да се споделят изцяло правните доводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК да се препрати към мотивите на решението му.