Решение № 685 от 31.01.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13477/2015
- Вид
- Решение № 685
- Подписан
- 31.01.2018
- В сила
- 15.04.2020
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 13 477 по описа за 2015 г. и Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) на С.Н.Б. срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД за заплащане на 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 15 498,92 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.02.2012 г. С.Б. е със съдебен адрес – адвокат В.Н.,***, а «ДЗИ-О.З.» ЕАД е с адрес в гр. София, ул. «********.
[2] ОСЪЖДА С.Б. да заплати на „ДЗИ-О.З.“
ЕАД 5 388,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищцата обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 309,98 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, тя следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[5] Решението е постановено при участието на следните трети лица - „ТВМ В.Н. В.“, „Д.З.“ АД, СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] С.Б. е заявила в искова молба от 22.10.2015 г., че на 23.02.2012 г. е участвала в ПТП, предизвикано от В.В.. От това ПТП С.Б. е получила: сътресение на мозъка; контузия рег. периорбиталисдекс. капитис; контузиокорпорис.
[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност
(ГО) на В.В. е била застрахована при ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД (ДЗИ). С.Б. твърди, че от уврежданията тя е претърпяла неимуществени вреди за 100 000,00 лева, а имуществените вреди за 15 498,92 лева, за които ДЗИ не ѝ е заплатил обезщетение. Затова С.Б. моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-5; молбата за увеличение на иска за неимуществени вреди, л. 127).
2.
На ответника
[8] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. ПТП не е било предизвикано от В.В.;
2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;
3. С.Б. е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 71-75).
3.
На третите лица
3.1. На „ТВМ В.Н.
В.“
[9] Третото встъпило лице „ТВМ В.Н. В.“ (ТВМ) заявява, че процесното ПТП е било предизвикано от водача на товарен автомобил с холандска регистрация и от Н.Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована от „Д.З.“ АД (Д. (молбата за встъпване, л. 108-109).
3.2. На Д.
[10] Д. е заявил, че ПТП е било причинено от А.К., водач на товарния автомобил с холандска регистрация. Според Д. Н.Б. не е съпричинил ПТП. Той също е заявил, че ищцата не е претърпяла твърдените имуществени вреди (отговора, л. 122-123).
3.3. На СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“ (НББАЗ)
[11] НББАЗ заявява, че Н.Б. е причинил ПТП, а С. Б. е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан и не е използвала система за обезопасяване на деца. Също така НББАЗ заявява, че е прекомерен размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, а извършените разходи по лечението не са били наложителни.
Той също е заявил, че искането за законна лихва е било погасено по давност за периода до 22.10.2012 г. (отговора, л. 125).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[12] Не се спори, че С.Б. е била родена на *** г. На 23.02.2012 г. тя е пътувала в лек автомобил „БМВ“ по пътя от Враца към Ботевград, като е стояла в столче с поставен обезопасителен колан на задната дясна седалка (показанията на свидетеля Б., л. 202-гръб; стр. 4, отговор на втори въпрос, заключението на вещите лице доц. А. и д-р М.). Нейният баща Н.Б. е управлявал автомобила (пак там). Имало е мъгла и видимостта е била 40-60 метра (показанията на свидетеля Б., л. 202; показанията на свидетеля Е., л.
200-гръб).
[13] Когато Н.Б. е бил в близост до тир-паркинг в неговата посока на движение, преди Ботевград, той се е движил със 102 км/ч в лявата лента. Зад него в дясната лента с около 84 км/ч се е движил лек автомобил „АУДИ“, управляван от свидетеля Е.. Когато автомобилите са наближили тир-паркинга от него в посока към Враца е потеглил товарен автомобил с холандска регистрация, управляван от А.К., като е направил неразрешената маневра завой наляво, пресичайки двойно непрекъснатата линия между двете платна за движение (показанията на свидетелите Б. и Е.; стр. 10, отговор на четвърти въпрос в заключението на доц. А., л. 232).
[14] Тъй като опасната зона за спиране на автомобила „БМВ“ е била по-дълга от разстоянието до товарния автомобил, лекият автомобил „БМВ“ се е ударил в товарния автомобил, след което е отскочил в дясната лента за движение, където е бил ударен от лекия автомобил „АУДИ“. За лекия автомобил АУДИ ударът е бил непредотвратим. Н.Б. би могъл да избегне удара с товарния автомобил, ако Н.Б. е управлявал лекия автомобил „БМВ“ със скорост 57-64 км/ч (заключението на доц. А., 230-232). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на свидетеля Е. е била застрахована при ответника ДЗИ.
[15] Вследствие на удара на лекия автомобил
„БМВ“ в товарния автомобил са се отворили въздушните възглавници на лекия автомобил „БМВ“ (показанията на доц. А., л. 244-гръб). От това С.Б. е получила травма на очната ябълка (разпита на д-р М., л. 244-гръб). Тя се е изразявала в счупване на пода на дясната орбита с пролапс и заклещване на мастна тъкан и долните прав и кос мускули (заключението на д-р М., л. 176-178). От ПТП тя е получила и лекостепенно мозъчно сътресение и контузия на тялото (заключението на д-р П., л. 211-213).
[16] С.Б. е претърпяла две операции. Първата е била на 23.04.2012 г. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а втората е била през юли 2014 г. в Париж. До първата операция тя е имала силни болки. С.Б. се е възстановила напълно от сътресението на мозъка за около три до пет седмици. Понякога тя може да има главоболие. Сега С.Б. има нормално зрение с двете очи, няма болестни промени, но има ограничение на движението на дясната очна ябълка надолу и нагоре вляво, което е възможно да остане продължително време (заключението на д-р М., л. 176-178; заключението на д-р П., л. 211-213). Вследствие на ПТП и уврежданията от него С.Б. е станала по-затворена и мълчалива (показанията на свидетеля Б., л. 203). Тя е заплатила 83,22 лева и 150,00 евро (отговор на пети въпрос в заключението на д-р М., л. 178; отговор на шести въпрос в заключението на д-р П., л. 213-гръб).
[17] Не се спори, че ДЗИ не е изплащал обезщетение на С.Б.. Ищцата е заплатила: 4 601,96 лева държавна такса (л. 68); 750,00 лева за вещи лица (л. 206). Ответникът е заплатил 550,00 лева за вещи лица (л.
93-95); 60,00 лева депозит за свидетел, (л. 107); 4 778,00 лева на адвокат (л. 238-242).
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[18] С.Б. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е неоснователен.
1.
По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)
[19] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от
КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[20]
Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/ неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.