Решение № 514 от 03.08.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Видин, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело № 20251320102664 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1414, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, против Т. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, обл. Видин, *******, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и ответникът Т. П.

И., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2184926 на 10.02.2020 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Сочи се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните 1 удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Излага се, че видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 2184926 от 10.02.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

Поддържа се, че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Твърди се, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Сочи се, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "Кредисимо" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи. Твърди се, че при кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „Ай тръст“, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Ищецът моли съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III.11, вр. т. III.9., б. "а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на 2 посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.

Излага се, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Поддържа се, че на 10.02.2020 г. Длъжникът Т. П. И., ЕГН: ********** е сключил Договор за кредит № 2184926 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 600.00 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски по 156.30 лева в срок до 10.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Сочи се, че задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.

Сочи се също, че в съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Твърди се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Сочи се, че ответникът Т. П. И. е сключил на 10.02.2020 г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице — „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с Т. П. И. за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“.

Излага се, че на 10.02.2020 г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Т. П. И. по Договора за кредит. Така „Ай Тръст“ е изпълнило задълженията си към Т. П. И. по Договора за предоставяне поръчителство.

Поддържа се, че ответникът Т. П. И. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за 3 кредит.

Твърди се, че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на Т. П. И. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.

Посочва се, че „Ай Тръст“ е погасило дължимите от Т. П. И. на „Кредисимо“ суми, както следва:

600.00 лева /главница/ по Договор за кредит;

25.20 лева /договорна лихва/ за период 10.02.2020 г. до 10.06.2020 г.;

325.79 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

Излага се, че с извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Поддържа се, че „Ай Тръст“ е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 248.93 лева, ведно със сумата от 39.2 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.

Сочи се, че от представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България" ЕООД. ЕИК:

203374133, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. Вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Излага се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на 4 вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор — цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.