Решение № 1300 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330122149 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, против С. В. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 677.86 лева - главница; сумата от 35.14 лева – договорна лихва за периода от 04.07.2019 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 335.98 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.07.2019 г. - 23.08.2024 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от 04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 27.08.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7363/29.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14980/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр.с.

В исковата молба и уточненията към нея, ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1000 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 3 месечни вноски, с ГЛП 41.24 % и ГПР – 50 %, с падеж:

20.09.2019 г.

Във връзка с договора за кредит, ответникът предоставил обезпечение под формата на поръчителство. За тази цел на 04.07.2019 г. бил сключен договор между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на цитирания договор, срещу заплащането на възнаграждение, „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да отговаря солидарно с ответника за погашението на сумите по договора за кредит.

1

Тъй като ответникът не заплащал редовно задълженията си по договора за кредит, поръчителят заплатил на 23.02.2021 г. изцяло дължимите по договора суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва. С факта на плащането, поръчителят встъпил в правата на кредитора по основното кредитно правоотношение. Изтъква се, че с Приложение № 1 от 23.02.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г.

„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на ищеца вземанията по договора за поръчителство и договора за кредит. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Заявява, че ответникът била извършила само едно плащане в размер на 500 лева, което било отнесено за погасяване на част от главницата по договора за кредит, част от договорната лихва и част от главницата по договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по посочените договори, поради което дължи и мораторна лихва върху главницата в горепосочения размер.

В тази връзка било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 14980/2024 г., по описа на РС – Пловдив, ХVІІ гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посоченото обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

С оглед изложеното е направено искане така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва изцяло исковете, както по основание, така и по размер.

Излага съображения за недействителност на договора за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи, че по силата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и в ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента по кредитното правоотношение и по договора за поръчителство, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит по договор № ***, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, ищецът следва да установи наличието на главен дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията за исковия период.

2

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като да установи твърденията и възраженията в отговора, вкл. за недействителност на договора, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между С. В. Р. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по който е усвоена заемната сума от 1000 лева; между С. В. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за поръчителство от 04.07.2019 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 06.11.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Следователно, съдът приема, че между С. В. Р. и „Кредисимо“ ЕАД е бил подписан Договор за потребителски кредит № ***. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л.15-17), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1000 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.24 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 50 %.

Ответникът се е задължил да върне сумата на 3 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1069.50 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок, Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата – 04.07.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между ответника С. В. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД /л. 17 гръб-20/, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в общ размер от 311.31 лева, платимо на 3 месечни вноски, съвпадащи с датите на месечните вноски по Договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.

Вземанията по договора са прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД, съгласно Приложение № 1от 23.02.2021 г. към Договор за цесия от 02.03.2021 г.

Исковата молба и приложените към нея документи - вкл. пълномощни и уведомления, са редовно връчени на ответника, чрез връчването на препис от исковата молба.

Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземанията по договора за потребителски кредит.

Относно действителността на договора:

Заемодателят „Кредисимо“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3

3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, съдът констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.