Решение № 16432 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16432 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110168938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Н. Н.ова, чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „В БГ“ ЕООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за паричен заем №9725130008 от 02.02.2023г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза, сума в размер на 123,15 лв. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „В БГ“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д, с който предявените искове се оспорват изцяло. Поддържа се, че наведените основания за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, не са налице в настоящата хипотеза, като се излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Отправя се искане за присъждане на разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, със съдържанието посочено в исковата молба. Не е спорно и че сумата по кредита е била усвоена от ищцата, както и че на същата е заплатила изцяло дължимата сума по договора на ответника, в т.ч. и сумата от 123,15 лв. 1 дължима такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит.

Основният спорен въпрос по настоящото производство е свързан с основателността на твърденията на ищеца за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща допълнително заплащане на такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, на посочените в исковата молба, основания. От представените и приети като писмени доказателства по делото - формуляр, съдържащ договорна информация, както и от общите условия към договора за потребителски кредит и по -конкретно от т.4.1 на същите, е видно, че искането/заявлението за отпускане на кредит се разглежда в рамките на седем календарни дни от датата на получаването им, като в посочения срок кредиторът се задължава да предостави отговор на заявителя.

В т.4.1. от ОУ е предвидено още, че заявителят разполага с възможността да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението.

По -нататък в т.4.4 от ОУ, изрично е посочено как се формира таксата за бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, като в т.4.5. е изрично посочено, че заявяването на същата услуга няма отношение към преценката по отпускане на кредита /оценката на кредитоспособността на заявителя/, като използването на същата не е задължително условие за отпускане на кредит.

Конкретният размер на таксата, а именно сумата от 123,15 лв., е изрично посочена като дължима, както и на какво правно основание се дължи както в самия договор за кредит, както и във формуляра, съдържащ преддоговорна информация.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в настоящата хипотеза неприложимо се явява изискването на §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Това е така, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства се установи, че заявяването на допълнителна услуга, каквато се явява и процесната, не представлява условие за сключването на договора и отпускането на заявената сума от кредитора, а е предвидена допълнителна възможност в полза на кредитополучателя, за относително кратко по своята продължителност време, да получи отговор на заявлението си от кредитора. В допълнение, ОУ - неразделна част от процесния договор за потребителски кредит, предвиждат и начина, по който се формира размера на тази такса, като в конкретната хипотеза е посочен и конкретния й размер. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната клауза не се явява нищожна на нито едно от посочените в исковата молба основания, като същата е заявена от ищеца съобразно принципа на чл.9 ЗЗД, респ. заплатена 2 ведно с дължимата главница по договора за потребителски кредит, с оглед на което исковата претенция с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По отношение на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът намира, че с оглед извода за неоснователност на иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, е налице годно правно основание, на което ответника е получил процесната сума от 123,15 лв., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза на ответната страна, с оглед изрично отправеното изявление за присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от Н. Н. Н.ова с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „В БГ“ ЕООД, ЕИК ххх, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за паричен заем №9725130008 от 02.02.2023г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза, сума в размер на 123,15 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, Н. Н. Н.ова с ЕГН ********** да заплати на „В БГ“ ЕООД, ЕИК ххх, сумата в размер на 100 лв. за разноски по производството /юрисконсултско възнаграждение/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3