Решение № 187 от 05.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Стара Загора, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20265500500292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на А. А. П. срещу обективирания в разпореждане от 18.02.2026 г. отказ на ДСИ при Районен съд – Раднево – Н.Г. да прекрати изпълнително дело № 20265520400009 по описа на СИС при Районен съд – Раднево.

Жалбоподателят твърди, че на 16.12.2025 г. - преди образуване на изпълнителното производство, е превел по сметка на взискателя – Районен съд – Раднево сумата – предмет на принудително изпълнение, както и че в срока за доброволно изпълнение същият е представил пред ДСИ при Районен съд – Раднево писмени доказателства относно извършеното плащане. В тази връзка сочи, че постановеният от ДСИ отказ за прекратяване на изпълнителното дело е незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна. Претендира сторените в настоящото съдебно производство разноски.

Съдебният изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което се явява допустима.

1

По същество жалбата е основателна.

Процесното изпълнително дело № 20265520400009 на ДСИ при Районен съд – Раднево – Н.Г. е образувано по възлагателно писмо вх. № 74/22.01.2026 г. на Районен съд - Раднево, въз основа на изпълнителен лист № 12/21.01.2026 г., издаден от Районен съд – Раднево, съгласно който А. А. П. следва да заплати по сметка на същия съд сумата от 511,29 евро /1000 лева/ - глоба, сумата от 1175,97 евро /2300 лева/ - вземане на основание чл. 343б, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 1 НК, както и сумата от 5,11 евро /9,99 лева/ - държавна такса за издаване на 2 бр. изпълнителни листи. В изпълнителният лист е посочено, че сумите следва да бъдат преведени по следната банкова сметка на районния съд в „Първа инвестиционна банка“ АД: BG***, BIC FINVBGSF.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника А. А. П. на 09.02.2026 г., същият е уведомен, че е длъжен да заплати в полза на взискателя Районен съд – Раднево неолихвяема сума от 1692,37 евро, 17,91 евро – разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл. 53 от ТДТССГПК в размер на 145,62 евро. Посочено е още, че към 04.02.2026 г. общото задължение на длъжника по изпълнителното дело възлиза на 1855,90 евро, както и че паричните суми следва да бъдат преведени по следната банкова сметка на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД: BG***, BIC FINVBGSF.

С молба от 18.02.2026 г. процесуалният представител на длъжника – адв.

Т. В. от АК-Стара Загора е уведомил съдебния изпълнител, че всички задължения, посочени в поканата за доброволно изпълнение са били заплатени на 16.12.2025 г., като за установяване на плащането към молбата са приложени заверени от адвоката копия на документи /разписки от „Изипей“ АД/. Предвид тези обстоятелства адв. В. е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело.

Видно от приложената към молбата разписка № 0200027840123641, издадена от „Изипей“ АД, на 16.12.2025 г. А. А. П. е превел по сметка на взискателя Районен съд – Раднево в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN BG***, сумата от 3300 лева /1687,26 евро/, с посочено основание „глоба и стойност на колата на А. А. П. ЕГН **********“.

Същевременно от разписка № 0200027839957124 се установява, че А. П. е превел и сумата от 501,14 лева /256,23 евро/ по сметка на ОД МВР – Стара Загора в „Уникредит Булбанк“ АД, с посочено основание „разноски по дело на А. А. П. ЕГН **********“.

С обжалваното разпореждане от 18.02.2026 г. ДСИ Н.Г. е отказала да прекрати изпълнителното производство, като е приела за установено, че длъжникът не е изплатил изцяло задължението, заедно с разноските за изпълнението.

Окръжен съд – Стара Загора счита, че разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи 2 разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от която да е видно, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая длъжникът А. П. е представил разписка от 16.12.2025 г., издадена от „Изипей“ АД, от която се установява плащането на задълженията му към взискателя Районен съд – Раднево /по-конкретно - сумата от 511,29 евро /1000 лева/ - глоба и сумата от 1175,97 евро /2300 лева/ - вземане на основание чл. 343б, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 1 НК/,

Въззивният съд намира, че процесната разписка на "Изипей" АД попада в приложното поле на изискуемите документи по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, доколкото "Изипей" АД е търговско дружество, което притежава лиценз, издаден от БНБ по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за извършване на парични преводи като неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл. 38, т. 4 от ЗПУ, вр. с чл. 4. ал. 1. т. 6 от ЗПУПС, поради което издадените от "Изипей" разписки за извършени преводи следва да бъдат приравнени на квитанции от пощенска станция, доколкото дейността на "Изипей" и пощенските оператори се регулира от един и същ закон, респективно удостоверителните функции на "Изипей" по отношение на извършените парични преводи трябва да бъдат идентични.

Доколкото плащането е извършено преди образуване на изпълнителното производство на 22.01.2026 г. и преди издаване на изпълнителния лист от Районен съд – Раднево на 21.01.2026 г., следва да се приеме, че задълженията на длъжника, произтичащи от споразумение № 65/11.12.2025 г. по НОХД № 310/2025 г. на Районен съд – Раднево, влязло в сила на 11.12.2025 г., са изцяло погасени. Следва да се отбележи, че в случая длъжникът е заплатил процесните суми по банкова сметка на взискателя, която е общоизвестна, доколкото е публикувана на интернет страницата на районния съд /това е и сметката посочена от ДСИ в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение/. Ето защо следва да се приеме, че плащането е извършено надлежно. Задължението на длъжника е било погасено повече от месец преди издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело, поради което отказът на съдебния изпълнител да го прекрати на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК се явява незаконосъобразен.

Тъй като изпълнението е било инициирано за вече погасено вземане, на осн. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство.

Предвид гореизложеното, подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Прекратяването на изпълнителното производство се извършва с постановление на органа по изпълнението по арг. от чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В производството по реда на чл. 435 и сл. ГПК съдът няма правомощие да 3 прекрати изпълнението, тъй като такава компетентност законът предоставена единствено съдебния изпълнител. Ето защо делото следва да се върне на същия с указания на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника.

При този изход на делото взискателят Районен съд – Раднево следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя А. А. П. сторените от него в съдебното производство разноски общо в размер на 347,67 евро, представляващи 334,89 евро - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 01.03.2026 г. и 12,78 евро - държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обективирания в разпореждане от 18.02.2026 г. отказ на ДСИ при Районен съд – Раднево – Н.Г. за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20265520400009 по описа на СИС при Районен съд – Раднево.

ВРЪЩА делото на ДСИ при Районен съд – Раднево – Н.Г. за съответно произнасяне по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Районен съд – Раднево, с адрес: гр. Р., ***, да заплати в полза на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ***, сумата от общо 347,67 евро – съдебни разноски пред Окръжен съд – Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4