Решение № 786 от 03.09.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Сливен, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230101094 по описа за 2023 година

В исковата си молба Б. Щ. И. излага, че с Н. К. К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 01.09.2012г., е бил прекратен с развод, с влязло в сила на 19.02.2020г. решение на Сливенски районен съд.

Твърди, че на 27.11.2015г. той, в качеството на кредитополучател и жената, като съдлъжник, в условията на солидарност в дълга, сключили Договор за банков кредит /№1511131079192205/, по който получили от „Райфайзенбанк“ЕАД кредит в размер на 29 652.50лв., със срок на погасяване 05.12.2034г. За целта учредили договорна ипотека.

На 28.02.2018г. той, в качеството на кредитополучател и жената, като съдлъжник, в условията на солидарност в дълга, сключили нов договор за кредит- Договор за потребителски кредит /№1802262315012205/, по който получили от „Райфайзенбанк“ЕАД кредит в размер на 12 540лв., със срок на погасяване 05.03.2028г.

На 26.05.2020г. той сам сключил договор за кредит- Договор за ипотечен кредит /№2005132747291205/, по който получил от „Кей Би Си банк България“ЕАД кредит, усвоен на 09.06.2020г., а с него погасил задълженията по предходните два договора. Обяснява, че към датата, на която е влязло в сила решението, с което брака между двамата е прекратен с развод, задължението по първия от договорите е било: 25 687.08лв., дневна лихва 4.30лв. и начислена редовна лихва в размер 60.20лв.; по вторият- 10 766.76лв., дневна лихва 1.91лв. и начислена редовна лихва от 26.74лв.

При това положение и позовавайки се на разпоредбата на чл.127 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, И. претендира К. да бъде осъдена, като солидарен длъжник, да му заплати половината от погасеното само от него: 12 843.54лв. по договора от 2015-та година и 5 383.38лв.- по договора от 2018-та година.

Ответницата своевременно депозира писмен отговор, като счита, че не дължи търсените от нея суми. Излага множество твърдения и становище как според нея са погасявани паричните задължения, а основното й е, че със следващите по време тегления мъжа е погасявал свои, лични задължения.

1

Ищецът не се явяваше на проведените съдебни заседания, но се представляваше от пълномощник-адвокат. Поддържа исковете, но измени цената им, като я намали, в резултат на което тази на първия е 12 762.74лв., а на втория- 5 345.31лв.

Ответницата присъстваше на всяко от заседанията, а и също като ищеца имаше пълномощник-адвокат. По същество изложените в писмен вид възражения против исковете се поддържаха.

Всяка от страните претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

За отговор на спорните по делото въпроси, по искане и на двете страни, бе изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице съда приема, че на 21.11.2015г. между „Райфайзенбанк България“ЕАД, от една страна, а от друга- Б. И., като кредитополучател и Н. И., като съдлъжник е сключен договор, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 29 652.50лв., който да бъде използван за рефинасиране на кредит и за потребителски нужди /чл.1 от него/. Предвидено е кредита да бъде издължен с месечни анюитетни вноски, до 05.12.2034г. На осн. чл.8.1 от договора и с договор, извършен в нот акт № 186, том ІV, дело 477/ 03.12.2015г. Б. И. и Н. И. са учредили ипотека върху недв.имот- апартамент в гр.Сливен, на адрес: кв.“Република“ бл.5, ет.1, ап.1.

Двата документа са част от доказателствения по настоящото дело материал:

Договорът за банков кредит от 27.11.2015г. представлява листи №№ 7-17вкл. от материалите по делото, а част от него е Погасителния план- листи 18-21вкл. Съгласно чл.1, изр.първо, кредита се отпуска за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди.

Предвидено е, в чл.3, че ще бъдат рефинансирани задължения по следните банкови сметки:

-IBAN BG37BPBI99201000092002, BIC BPBIBGSF при „Юробанк България“ -IBAN BG57FINV915010BGN0VXWJ, BIC FINVBGSF при „Първа инвестиционна банка“

-IBAN BG81TBIB93101000915302, BIC TBIBBGSF при „Ти Би Ай банк“ -IBAN BG80BPBI99201001010109, BIC TBIBBGSF при „Юробанк България“ -IBAN BG40FINV915010BGN0VIHX, BIC FINVBGSF при „Първа инвестиционна банка“.

Съгласно чл.3 от договора за кредит, банката отпуска еднократно цялата сума по сметка на кредитополучателя- с IBAN BG68RZBB91551001568759. С оглед чл.3 ал.1, за въпросното рефинансиране, от сумата по този кредит са извършени парични преводи по няколко банкови сметки на мъжа, като транзакциите са все от 08.12.2015г.:

1.

1. от И. е наредена сумата 2 800лв. по банкова сметка в „Юробанк България“АД, с основание „пълно погасяване на КК Visa, №...... на Б. Щ. И.“.

2. от същата банкова сметка, също от И., е наредена сумата 1 000лв. по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“, с основание „пълно погасяване на КК № ......... на Б. Щ. И.“.

3. от същата банкова сметка, също от И., е наредена сумата 700лв. по банкова сметка в „Ти Би Ай банк“, с основание „пълно погасяване на договор № ......... на Б. Щ. И.“.

1.

1.

4. от И. е наредена сумата 3 400лв. по банкова сметка в „Юробанк България“АД, с основание „пълно погасяване на КК Euroline, №...... на Б.

Щ. И.“.

5. от същата банкова сметка, също от И., е наредена сумата 1 000лв. по 2 банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“, с основание „пълно погасяване на КК на Н. К. И.“.

От заключението по допълнителната счетоводна експертиза съда установява, че с кредита, отпуснат по договора от 2015-та година, са наредени от И. и погасено задължение в размер на 2 800лв. за кредитна карта Visa Clasik, издадена му на 19.07.2013г., а също са наредени от него и погасено задължение в размер на 3 400лв. за кредитна карта Euroline Ameх, издадена му на 26.03.2005г..

С наредената от И. на 08.12.2015г. сума 1 000лв. е погасено задължение по договор за кредитна карта, сключен между него и „Първа инвестиционна банка“ на 13.11.2012г.

С наредената от И. на 08.12.2015г. сума 700лв. е погасено задължение по договор за кредит, сключен от И. с „Ти Би Ай банк“ на 25.08.2014г.

Вещото лице е констатирало, че в крайна сметка с парите от Договора за потребителски кредит от 27.11.2015г. е рефинансиран остатъчния размер на кредит по Договор за потребителски кредит от 29.07.2014г., с който е рефинансиран остатъчния размер на кредит по Договор за потребителски кредит от 06.01.2014г., с който е рефинансиран остатъчния размер на кредит по Договор за потребителски кредит от 23.11.2012г., с който е рефинансиран остатъчния размер на кредит по Договор за потребителски кредит от 26.09.2011г., всички с кредитиполучател Б. И..

На 07.12.2015г., Б. И. е поискал от “Райфазенбанк България“ да бъде изцяло погасен кредит по договор от 29.07.2014-та година и това е сторено със сумата 14 028.33лв. Ясно е при това положение, че това задължение е погасено с друга част от парите по договора за кредит от 2015-та година /констатация на съда/.

На 28.02.2018г. между „Райфайзенбанк България“, от една страна и от друга- Б. И., като кредитополучател и Н. И., като „съдлъжник“ е бил сключен договор- за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата 12 540лв., която да бъде ползвана за потребителски нужди- чл.1 от него. Съгл.чл.3, сумата се отпуска еднократно по банкова сметка на кредитополучателя и следва да бъде погасена с месечни анюитетни вноски, до 05.03.2028г. Кредитът е усвоен на датата на сключване на договора и предсрочно погасен на 09.06.2020г.

Договорът за банков кредит от 28.02.2018г. представлява листи №№ 22-25вкл. от материалите по настоящото дело, а част от него е Погасителния план- листи 27 и 28.

Съгласно чл.1, изр.първо, кредита се отпуска за потребителски нужди.

Заключението съда кредитира, като е обективно и компетентно изготвено- факт, признат и от страните в откритото заседание, в което вещото лице бе изслушано. Всъщност, от него се установява и факт, който би трябвало дори да се счита общоизвестен- че цитираната в настоящото решение „Райфайзенбанк /България/“ЕАД е придобита от „Кей Би Си Банк България“ЕАД, която пък след това е преобразувана чрез вливане в „Обединена българска банка“АД.

Не са спорни по делото обстоятелствата, че с решение № 124/ 03.02.2020г. по гр.д.№ 6277/ 2019 на Сливенски районен съд, влязло в сила на 19.02.2020г., е прекратен, с развод, сключения на 01.09.2012г. граждански брак между Б. И. и Н. И., както и че по силата на същото жената е възстановила предбрачната си фамилия- К.. То е част от доказателствения по делото материал- листи 29 и 30. Освен тези обстоятелства, от него – от мотивите, се установява, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила на 10.08.2019г.

Съгласно банкова референция изх.№ ИД 7522-2024/ 12.03.2024г. на ОББ АД, към датата на влизане на това решение в сила, по ползваните от Б. И. банкови кредити са били дължими следните суми:

3 а/ по договора от 27.11.2015г.:

-главница 25 474.33лв.

-редовна лихва 51.15лв.

-б/ по договора от 28.02.2018г.:

-главница от 10.664.69лв.

-редовна лихва 25.92лв.

От съдържанието на банкова референция изх.№ 200-119/ 17.11.2022г. на „Кей Би Си банк“ се установяват отново вече установени с други доказателствени средства, коментирани по-горе в това изложение, обстоятелства, а именно: И. е сключил с нея, на 27.11.2015г., Договор за кредит в размер на 29 652.50лв., а задължението по него към 19.02.2020г. е в размер на 25 687.08лв. и начислена лихва от 60.20лв. И. е сключил със същата банка и Договор от 28.02.2018г. за кредит в размер на 12 540лв., като остатъчния размер на задължението към 19.02.2020г. е 10 766.76лв.

Също, че задълженията по тях са погасени изцяло, от И., чрез суми, преведени от сключен от него със същата банка, на 26.05.2020г. Договор за кредит, с който са погасени 25 103.59лв. по договора от 2015-та година и 10 329.86лв. по договора от 2018г.

По сключеният на 20.05.2020г. договор между „Райфайзенбанк България“/“Кей Би Си банк“ и Б. И., е отпуснат кредит в размер на 47 000лв., с който изцяло са погасени задълженията по: договора от 2015-та година-общо 25 103.59лв. и по договора от 2018-та – общо 10 329.86лв.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите И. К. К.сестра на ответницата и Е. С. Г.. От показанията им съда приема, че по време на брака си Б. и Н. са закупили апартамент в кв.“Република“, в който той е живял като малък, собственост на баба му и майка му, който след това са ипотекирали, за да получи мъжа кредит, с който да погаси стари свои задължения- за кредитни карти и потребителски кредити, по договори, сключени от него преди брака му с ответницата по настоящото дело. Също, че последната е внасяла суми за погасителни вноски по този кредит, както и че при прекратяването на брака им с развод двамата са постигнали договореност мъжа да й изплати 10 000лв., представляващи сумарната стойност на тези вноски, както и занапред да продължи да изплаща кредита сам, а апартамента да остане за него, т.е. той да стане единствен негов собственик. Показанията съда кредитира, защото те установяват сходна, та дори идентична фактическа обстановка, а и защото се подкрепят от останалия събран доказателствен материал- напр. показанията в частта им, че при прекратяване на брака съпрузите се уговорили мъжа да върне на жената сумата 10 000лв.- направени от нея вноски за погасяване на ипотечен заем, а също и занапред той да продължи да го погасява, като срещу това ще стане едноличен негов собственик, се потвърждават от коментираните в предходните абзаци документи- споразумението от 13.03.2020г. и договора от същата дата, за продажба на ½ ид.ч. от апартамент в кв.Република.

Видно от документа, представляващ лист № 57 от настоящото дело, на 25.02.2020г. е извършена доброволна делба, по силата на която в дял на мъжа е поставен лек автомобил „Ситроен“ Ц4 с рег.№ СН 2843ВН, а в дял на жената- л.а. „Киа Соренто“ с рег.№ СН 7385АС.