Решение № 51 от 08.04.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ихтиман, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200852 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е въз основа жалба на О. М. А., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 23-1204-001646 от 17.10.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – *, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева и са отнети 10 контролни точки за извършено нарушение на чл. 139, ал.

1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, с оглед което се иска неговата отмяна. Излага се, че жалбоподателят не е нарушил виновно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поддържа, че настъпилата неизправност на пътното превозно средство не е от категорията на опасните по смисъла на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят не се явява лично и не се представлява.

Въззиваемата страна – Ива Григорова, началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – *, редовно призована, не се явява и не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за 1 надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното постановление да бъде потвърден като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.09.2023 г., жалбоподателят О. М. А. е управлявал на път Автомагистрала № А-1, Община Костенец, с посока на движение към гр. *, товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № * с прикачени към него полуремарке марка „Шмитц С С 24 С“ с рег. № *. В 09,32 часа в района на км 54+200 в тунел „Траянови врата“, поради техническа неизправност, изпускане на въздух от спирачната система, пътното превозно средство е блокирало в дясната активна лента на АМ „Тракия “.

След получаване на подадения сигнал, че в тунел „Траянови врата“ е блокирало пътно превозно средство местопроизшествието било посетено от свидетеля Б. С. Б.лавов и *, полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР. С цел да се избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие свидетелят Б.лавов и Петков обезопасили периметъра и пренасочили движението в пътния участък от дясната активна лента в лявата изпреварваща лента. Изискали от фирма „Бека“ да изпратят влекач, с който да изтегли от опасния участък авариралото превозно средство.

При извършен оглед, визуална проверка, на елементите от спирачната система на авариралия влекач, установили, че системата е внезапно блокирала вследствие от скъсване на тръбопровод-въздухопровод и че изтича въздух и от кран до двигателя.

Свидетелят К. Тренон, служител на фирма „Бека“ изтеглил пътното превозно средство от тунел „Траянови врата“ до паркинг.

Товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „АС440СТ П ЦНГ“, с рег. № * и полуремарке „Шмитц С С 24 С“ с рег. № *, които са били управлявани от жалбоподателя са собственост на фирма „*“ ЕООД.

Товарният автомобил е бил преминал периодичен преглед за техническа изправност на 20.10.2022 г. и е бил валиден до 20.10.2023 г. В протокола е отразено, че ППС се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

За констатираната техническа неизправност на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № * , свидетелят Б.лав С. Б., на 2 длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР-*, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 924541/27.09.2023 г. срещу О. М. А. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът е бил съставен в присъствието на свидетелите * и К. Т. и предявен на нарушителя срещу подпис.

На жалбоподателя била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1204-000159/27.09.2023 г., като моторното превозно средство било временно спряно от движение, до отстраняване на неизправността.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-1204-001646 от 17.10.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – *, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева и са отнети 10 контролни точки за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 19.10.2023 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която е инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, докладна записка, свидетелство за регистрация част I, удостоверение за техническа изправност, справка за собственици на превозно средство, заповеди, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител/водач,протокол за извършен технически преглед, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител Б.лав С. Б. и свидетеля К. Т..

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетелите Б.лав С. Б. и К. Т. се установява, че процесното пътно превозно средство е било блокирало в района на км 54+200 в тунел „Траянови врата“ поради техническа неизправност, която е квалифицирана като опасна, вследствие от скъсване на тръбопроводвъздухопровод и изтичане на въздух. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, логични и се допълват взаимно.

3

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 19.10.2023 г., а жалбата е подадена по куриер на 02.11.2023 г.), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление макар и лаконично е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа 4 обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение.

Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради което не може да бъде споделено възражението н жалбоподателя, че правната квалификация на деянието не съответства на словесното му описание.

Съдът, намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП се запазва задължението за водача, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване, както и възможността, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (чл. 101, ал. 2 ЗДвП).

Съгласно нормата на чл. 101, ал. 3 ЗДвП разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности, какъвто е настоящия случай, а съгласно разпоредбата на ал. 4 неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. В Приложение № 5, Част I, т.

1.1.12, буква „в“ от Наредбата е посочено, че има сериозна повреда на превозното средство, когато при визуална проверка се установи, че има изпускане от маркучите или съединенията и тази неизправност се квалифицира като „значителна“ или „опасна“.

В процесния случай, деецът е санкциониран за това, че е управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „АС440СТ П ЦНГ“ с рег. № * с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц С С 24 С“ с рег. № *, с опасна техническа неизправност, изпускане на въздух от спирачната система, което е довело до блокиране на пътното превозно средство, при което е преценено, че неизправността е опасна, съгласно стандартите посочени в 5

Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС - Приложение № 5, а в чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е регламентирано императивно изискване към движещите се по пътя ППС да бъдат изправни.

Следва да се отбележи, че неизправностите и тяхната класификация се определят именно в Наредба № Н-32 от 16.11.2022 г. за периодичните технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, приложима по силата на чл. 101, ал.