Определение № 1492 от 09.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1492 гр. София , 08.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20201000502474 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ищцата В. И. М. чрез процесуалния й представител адв.

К., за изменение на решението, постановено на 23.03.2021 г. по настоящото гражданско дeло № 2474/2020 г. на САС, ГО, 2-ри състав, в частта за разноските.

Ответникът „ОЗК-Застраховане” АД в срока за отговор не ангажира становище.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Предмет на въззивното производство е спорът за дължимото се по чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за вредите, причинени на ищцата от ПТП, настъпило на 06.02.2018 г. С решението, чието изменение се иска, въззивният съд е уважил частично жалбата на ищцата и отхвърлил тази на застрахователя, като е присъдил направените от страните разноски съразмерно уважената и отхвърлената от него част от иска. Тъй като с въззивната жалба на ищцата не е било оспорено първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдените такива пред Градския съд не са ревизирани.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По силата на чл. 236, ал. 1, т.6 от 1

ГПК част от задължителното съдържание на решението е и това, в тежест на кого се възлагат разноските. По този въпрос съдът се произнася в съответствие с постановеното от него по съществото на спора. Следователно, тълкувани в своята взаимовръзка, цитираните разпоредби налагат да се приеме, че без страната да е обжалвала решението и в частта за разноските, втората инстанция не може сама служебно да изменя обжалваното първоинстанционно решение в тази му част. Действително, съобразно с чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК отговорността на страната за разноски е пропорционална на уважената и отхвърлената част от иска, но по отношение на пределите на тази отговорност, определени с обжалваното решение, въззивната инстанция може да се намеси само при наличие на изрично обжалване и направено нарочно искане. Обратното разрешение би влязло в пряко противоречие с чл. 6, ал. 2 от ГПК, прогласяващ принципа, че обемът на дължимата защита в гражданския процес се определя от страните. Изложеното се отнася еднакво и за разноските, присъдени на насрещната страна, както и за адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения, молбата за изменение на решението в частта за разноските, направени пред първата съдебна инстанция, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата В. И. М. чрез процесуалния й представител адв. К., за изменение на решението, постановено на 23.03.2021 г. по настоящото гражданско дeло № 2474/2020 г. на САС, ГО, 2-ри състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2