Решение № 24 от 27.02.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. с, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – с, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330101397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.127,ал.2 от СК.

Ищцата излага,че с ответника живели въвфактическо съжителство,като имат родено дете с

От около 4 години започнали проблеми между тях,постоянно са в конфликти и дрязги.Ответникът има тежко заболяване и се нуждае от хемодиализа през ден.През цялото време за детето се е грижела ищцата.Ответникът е със 100% инвалидност.Получава 1200лв инвалидна пенсия,но от нея дава за нуждите на семейството само 200 лева.На 12.11.2025г след поредния скандал ответникът изгонил от семейното жилище ищцата и детето.Отишли си и сега живеят в дома на майка и.В резултат на изцяло изоставените си задължения с ответника имат спор относно упражняване на родителските права ,режима на лични контакти,личните отношения и издръжката за детето.

Моли да бъде постановено решение,с което се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето д М.а на ищцата,да се определи местоживеенето на детето при ищцата в град с на посочен в исковата молба адрес,да се определи съответен режим на лични контакти между бащата и детето,посочен в исковата молба,както и бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 270.00 до 31.12.2025г и 155 евро от 01.01.2026г,считано от датата на предявяване на иска.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

1

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговорна исковата молба.

ОТ Дирекция „Социално подпомагане“ е представен социалендоклад,в който е обективирано становище,за постановяване на решеноие,което да бъде в в интерес на малолетното дете.

От представените по делото доказателства и показанията на свидетелите Е.ия Славкова Димитрова и Е.ия Асенова Михайлова,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните в производството са родоители на малолетното дете сродено на 16.03.2018 година.

Родителите на детето съжителствали заедно около 10 години,като поради възникнали проблеми майката с детето се изнесла от жилището,в което живели в град Тс и живеят в съ седно жилище.Свидетелитке не излагат точен момент на раздяла между родителите,ищцата сочи в искоавта молба датата 12.11.2025г.,който факт не се оспорва от ответника.

След раздялата между родителите непосредствените грижи за детето се полагат от майката М. А..

През ,чебната 2025/2026г детето е ученик в първи клрас в Нс

По данни на Дирекция „Социално подпомагане“-сбащата е със сериозни здравословни проблеми,изискващи непрекъснато лечение,майката също има заболяване.

Бащата получава пенсия ,а майката добавки по закона за семейните помощи в размер на 44.60 лева,както и позакона за семейните помощи в размер на 50.00 лева.

В жилището,в което живеят майката и детето понастоящем има необхподимет условия за отглеждане на детето.

При така изложената обстановка се налагат следните правни изводи:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от 2 държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права.

Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/.

В разглеждания случай се установява, че към настоящия момент страните са разделени, а детето живее със своята майка. От разпитаните свидетели и приетия Социален доклад се установява наличието и при двамата родители на добри социални и хигиеннобитови условия за отглеждането на детето в жилищата, с които разполагат. И двамата родители имат възможност да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство.

И двамата родители търпят дефицити по отношение родителския си капацитет,с оглед и на техните сериозни здравословни проблеми, но предвид обстоятелството, че майката и в момента се грижи, прави впечатление на по-подготвена да полага грижи за детето. Решаващо в случая е обстоятелството, че поради по-голямата привързаност към майката и изградената от нея социална среда, с която детето е привикнало предоставянето на родителските права за упражняване от другия родител, при друга социално-битова среда, поставя в риск правилното психическо, а и оттам физическо състояние на детето. Следва да се отбележи сериозния и тежък здравословен проблем набащата,пречещ му дори на 3 свободно придвижване.

Налага се извода, че към настоящия момент майката е по-подходящият родител да упражнява родителските права спрямо детето. Тя е този, който понастоящем полага непосредствени грижи, като не се установиха в хода на производството основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която живее понастоящем.

Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от своята майка, поради което предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето му следва да бъдат предоставени на нея.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна.

Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните.

Поради горното с оглед данните за отношенията между баощата и детето, съдът намира че на бащата следва да бъде определен предложения режим на лични контакти в исковата молба,а именно:всяка първа и трета седмица от месеца,от 17.00ч на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден,един месец през лятото,което време да не съвпада с годишния отпуск на майкаа,както и през половината от Великденските празници.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Относно иска за издръжка в полза на детето:

Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи, като има данни същото да има специфични нужди, за които в училище е на ресурсно подпомагане. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Родителите са в трудоспособна възраст, но страдат от заболявания, които ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности/най –вече здравословното състояние на бащата/.Същият е пенсионер,поради инвалидизиране. В същото време не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че са присъщите за възрастта му от храна и облекло. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 350 евро, като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 155.00, считано от 01.02.2026г,съобразно твърденията на пълномощника на ищцата,че издръжка в претендирания размер е заплатена от ответника за минало време в

.ч. и за месец януари 2026 година. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката.