Решение № 97 от 10.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Добрич, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900003 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. И. Р., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Б.“ №6, ет.1, ап.2 срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А искове за заплащане следните суми, представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 08.02.2021г. ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Ф. Л.“ с peг. №**** – А. Г. А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва:

25 100 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, цялото в размер на 55 000 лв. и 58,30 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 13.04.2021г. до окончателното им изплащане.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На 08.02.2021г. около 19.00 часа ищецът пресичал улица "Х. Б." пред магазин "Д.", по пешеходната пътека, когато бил блъснат от л.а. Ф. Л. с ДК№****. Ищецът бил около средата на пешеходната пътека, когато колата, идваща от лявата му страна го ударила. Той нямало как, нито да избърза, нито 1 да се върне назад, тъй като времето за реакция било прекалено кратко.

За настъпилото ПТП бил съставен акт за установяване на административно нарушение на водача на автомобила серия **** във връзка с чл. 119 , ал. 1 от ЗДвП.

Автомобилът, който блъснал ищеца според протокола за ПТП, издаден от полицията е л.а. "Ф. Л." с ДК№ **** е със застраховка „Задължителната отговорност“ в ЗАД „Л. И." - полица с номер ****, със срок на валидност до 27.10.2021 г.

След ПТП ищецът бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ гр. Добрич и след направените прегледи се установило, че е получил натъртвания и частична руптура на долен ляв крайник. При това увреждане лечението било единствено ненатоварване и по тази причина не бил настанен в болницата.

Бил му даден болничен за 20 дни. След изтичане на болничния, тъй като болките на ищеца продължавали, той посетил ортопед и болничния му бил продължен за времето до 10.03.2021г.

След изтичане на болничния ищецът посетил съдебна медицина и от там му била издадена съдебно-медицинска консултация №32/2021г., от която става ясно, че е получил: частична руптура на медиалната глава на прасеца на лявата подбедрица. Тази руптура е довела до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от 1-2 месеца.

Всички тези прегледи и престой в дома за лечение се отразили изключително тежко на състоянието на ищеца като цяло, както физически, така и психически. Невъзможността да се движи, както преди ПТП, довело до голям стрес и притеснения дали изобщо ще може да се възстанови и да се движи, както преди. Ищецът не можел да върши обичайната си и ежедневна дейност, не можел да управлява автомобил. Това го депресирало много често, защото вместо да помага, се налагало на него да му помагат, понякога и за най-елементарни домашни дейности. Това довело и до ограничаване на социалния му живот. Не му било комфортно да излиза, да се среща с други хора, да се движи по-дълго време, тъй като около 40 дни бил с патерица и му било забранено изобщо да стъпва на крака си. Трябвало да почива повече или иначе казано да бездейства. Ищецът не можел да ходи, нито на работа, нито до село, за да помага. Известен период от време се страхувал дори да пресича улиците. Постоянно имал чувството, че ще го блъснат.

Във връзка с настъпилото ПТП и получени увреждания, на основание чл.

2

380 от КЗ ищецът предявил претенции към ответното дружество, но от там му било отговорено, че следва да представи заверен препис на влязло в сила наказателно постановление, заверен препис на влязла в сила присъда, АТЕ, СМЕ, заверено копие на АУАН. Тези документи ищецът нямало как да представи. Бил уведомен, че е изпратено писмо и до началника на КАТ за изискване на документи и до получаване на исканите документи ответното дружество нямало основания да му изплати обезщетение.

Предвид становището на ответното дружество, както и изминалия период от време - повече от шест месеца, за ищеца остава възможността да предяви претенциите си пред съда, поради което и претендира обезщетение за неимуществени вреди направо от застрахователя на виновния за произшествието водач.

Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 06.04.2021г. - датата на изтичане на 15 дни от датата на съобщението до датата на окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№619/02.02.2022г.

Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.

Не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка "Ф.", модел „Л.", с ДК №**** в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсват категорични данни за наличие на причинноследствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца увреждания.

Представените с исковата молба документи не удостоверяват съществени обстоятелства, свързани с настъпването на пътнотранспортното произшествие. Не става ясно поради каква причина е настъпил удара между лек автомобил марка "Ф.", модел „Л.", с ДК № **** и ищеца. Няма данни водачът на автомобила да се е движел с превишена или несъобразена скорост.

Видно от представените документи няма данни водачът да не е съобразил своето поведение с правилата за движение по пътищата. В случай, че се установи деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил А. Г. А. е наведено възражение за принос от ищеца за настъпване на вредоносния 3 резултат, изразяващ се в пресичане на платното за движение, без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства и внезапно навлизане на платното за движение, което се намира в разрез с разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП. Твърди се, че ищецът е навлязъл внезапно на платното за движение, без да се съобрази с приближаващия автомобил.

Ищецът е имал възможност да възприеме и да проследи движението на лекия автомобил, движещ се по пътното платно и да се съобрази с приближаващия автомобил, без да предприема внезапно навлизане на платното за движение.

Също се твърди, че при пресичането на пътното платно ищецът ненужно и безпричинно е удължил пътя и времето си за пресичане, с което е допуснал нарушение на нормата на чл.113, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното се оспорва наличието на деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил, а евентуално, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ се навежда възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50%.

Оспорват се всички твърдения по отношение вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил. Изразява се несъгласие със застъпеното от ищеца твърдение, че от процесното ПТП същият е претърпял посочените в исковата молба увреждания и период на възстановяване.

Представените по делото медицински документи не установяват всички посочени в исковата молба увреждания на лицето и твърдения период, необходим за възстановяването им, както и извършените медицински интервенции, респективно влошаване на психическото състояние.

По делото липсват данни за възстановителния период на ищеца. Твърди се, че ищецът не е провеждал рехабилитация, за което липсват и доказателства, както и че ако същата е била извършена своевременно, възстановителният период, е щял да бъде значително намален. Изложеното предполага по-ниска степен на травмиране в резултат на инцидента от 08.02.2021 г., съответно и по-кратък срок на възстановяване. В доказателствена тежест на ищцовата страна е да докаже, че от претърпените увреждания, ще изпитва негативни последици през целия си живот.

Твърди се, че изложените в исковата молба съображения за влошено емоционално и психическо състояние на ищеца не са в причинна връзка с 4 настъпилото ПТП, доколкото описаните травми и приложената медицинска документация говорят за едно изключително леко нараняване, което при правилно лечение и проведена рехабилитация не би могло да предизвиква негативно отражение върху здравословното състояние, което да има проявление в бъдещето или да ограничава нормалния и пълноценен живот на човека.

Размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед твърдените телесни увреждания на ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото ПТП за ищеца.

Оспорват се и претенциите за изплащане на обезщетение за имуществени вреди относно извършеното лечение по основание и по размер. Оспорва се твърдението, че посочените разходи са действително сторени от ищеца и че се намират в причинна връзка с инцидента. Оспорва се твърдението, че направените разходи са сторени от и в полза на ищеца и че същите са били необходими. Евентуално определеното обезщетение за имуществени вреди следва да се редуцира поради наличието на принос от пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва се и предявения иск за заплащане на законна лихва. С оглед неоснователността на главните искове, акцесорният за забава също се явява неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:

1.изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2.изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3. В процесния случай извънсъдебната застрахователна претенция е предявена на 22.03.2021г., поради което срокът от 15 работни дни изтича на 13.04.2021 г., а не както е посочил ищецът на 06.04.2021 г.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 805/11.02.2022г. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.

Допълнително се сочи, че именно неспазването на правилата за движение по пътищата от страна на водача е причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на 5 нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

По отношение на възражението за принос на ищеца, законодателят изрично е предвидил в текста на чл.119, ал.5 на ЗДвП, че при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В случая водачът е нарушил правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Това е така, защото мястото на ПТП е в средата на пътното платно, което означава, че водачът е могъл от достатъчно голямо разстояние да види и съответно да пропусне движещия се по пешеходната пътека пешеходец. Настоящият казус е точно такъв - ПТП на пешеходна пътека.

Уточнява се, че на основание чл.497, ал. 1 от КЗ законната лихва за забава се претендира от 13.04.2021г., а не от 06.04.2021г.