Решение № 536 от 19.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20241001000258 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 115340/07.12.2023 г., подадена от „Хара България“ ЕООД, гр. София, ул. „Лисец“ № 7, ап. 3, с ЕИК:175075249 чрез адвокат М. М. от САК срещу решение № 1328/03.11.2023 г., постановено по търг. дело № 992/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД, гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, бл. 5, вх. Г, ет. 7, ап. 25, с ЕИК:203216966 и „Тиберий 2000“ ООД (н), гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, бл. 5, вх. Г, ап. 13, с ЕИК:115282122 иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Тиберий 2000“ ООД (н) не дължи на „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД сума в размер на 750 000 евро (седемстотин и петдесет хиляди евро), представляваща неустойка по чл. 3.1. от предварителен договор, сключен на 06.04.2015 г., между „Тиберий 2000“ ООД и „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД, дължима при разваляне на този договор поради неизпълнение от „Тиберий 2000“ ООД на задължението за сключване в срок до 30.06.2018 г. на окончателен договор за продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XIV-1045 в кв. 395 по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, ведно с изградената в него жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Церетелев“ № 11; както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецътвъззивник е осъден да заплати на „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД сума в размер на 8 850 лв.

1

(осем хиляди осемстотин и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото, а на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ГПК – да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 14 668.73 лв. (четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявения иск, която не се внася предварително.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също и при неправилно прилагане на материалния закон, при което първоинстанционният съд достигнал до погрешни правни изводи относно неоснователността на предявения иск.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не бил указал на страните, че имало „ноторно известни факти на съда“, ненуждаещи се от доказване, но се е позовал на такива факти, изцяло в интерес на ответната страна; че не е уважил доказателствените искания на ищеца за нищожност не неустоечната клауза по процесния предварителен договор, въпреки изричните указания, че ищецът следва да установи това си твърдения; че първоинстанционният съд не е указал изрично на ищеца за кои факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване не сочи доказателства, което процесуално нарушение следва да бъде отстранено от въззивния съд; че първоинстанционният съд неоснователно приел, че автентичността на предварителния договор не била надлежно оспорена от ищеца и достоверността на датата на сключването му; че първоинстанционният съд не е обсъдил множество доводи и твърдения на ищеца; че допуснал нарушение на материалния закон – чл. 92, ал. 1 ЗЗД; че липсата на плащане на задатък по предварителния договор от 06.04.2015 г. от страна на ответника доказвала, че договорът бил антидатиран и не съдържал валидна клауза за неустойка; че не било установено ответникът-купувач по предварителния договор да е направил разходи в тази връзка, претърпял вреди – пропуснати ползи, имал възможност да закупи имота и каква е неговата стойност; че неустойката от 750 000 евро била нищожна поради противоречието и с добрите нрави, освен че не била реално уговорена, тъй като била създадена само на лист хартия и не намерила счетоводно отразяване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна, поради което моли апелативния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва доказателствените искания на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.

В устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Хара България“ ЕООД чрез адвокат М. М. от САК поддържа въззивната си жалба. От своя страна, „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я отхвърли по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща 2 правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Хара България“ ЕООД срещу „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД и „Тиберий 2000“ ООД (н), с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Тиберий 2000“ ООД (н) не дължи на „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД сума в размер на 750 000 евро (седемстотин и петдесет хиляди евро), представляваща неустойка по чл. 3.1. от предварителен договор, сключен на 06.04.2015 г., между „Тиберий 2000“ ООД и „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД, дължима при разваляне на този договор поради неизпълнение от „Тиберий 2000“ ООД на задължението за сключване в срок до 30.06.2018 г. на окончателен договор за продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XIV-1045 в кв.

395 по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, ведно с изградената в него жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Церетелев“ № 11.

Ищецът твърди, че бил кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ответника „Тиберий 2000“ ООД (н), открито с решение по търг. дело № 2784/2017 г. по описа на СГС. Ответникът „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД предявил в производството по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ООД (н) свое вземане към длъжника за получаване на сума в размер на 750 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение, която е уговорено да се дължи в предварителен договор от 06.04.2015 г. за сключване на окончателен такъв за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„Княз Церетлиев“ № 11. Това вземане било включено от синдика в списъка на неприетите вземания, срещу който било подадено възражение от кредитора „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД по чл. 690 ТЗ, което било счетено за основателно от съда и посоченото вземане било включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ООД (н) с определение от 16.05.2022 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, по търг. дело № 2784/2017 г. по описа на СГС.

Според ищеца, така приетото вземане не било възникнало в полза на кредитора „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД срещу „Тиберий 2000“ ООД на твърдяното в производството по несъстоятелност основание, а именно предварителен договор от 06.04.2015 г., тъй като такъв договор не бил сключван между описаните правни субекти. Ако се приемело, че този договор бил сключен, то той не съдържал изобщо валидна клауза за дължимост на неустойка, защото тази, която се съдържала в него била нищожна поради противоречието с добрите нрави. Съществуването на спорното вземане не било установено със сила на пресъдено нещо с постановено арбитражно решение, защото в сключения между страните договор липсвала валидна арбитражна клауза.

Ответното дружество „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че съществуването на вземането му за неустойка към „Тиберий 2000“ ООД (н) било установено с влязло в сила арбитражно решение, което имало сила на пресъдено нещо между него и несъстоятелния длъжник. Между двамата ответници 3 бил сключен предварителен договор от 06.04.2015 г. за сключване на окончателен такъв за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Княз Церетлиев“ № 11, както и че в него се съдържала валидна клауза за дължимост на неустойка.

Ответниците „Тиберий 2000“ ООД (н) и синдикът на дружеството К. В. Б. не са изразили становище по иска.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, който се явява процесуално допустим.

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Тиберий 2000“ ООД (н) се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 04.07.2019 г., по търг. дело № 2784/2017 г. по описа на СГС. Ищецът „Хара България” ЕООД (с предишно наименование „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД) е кредитор, който е включен със свои вземания в общ размер на 2 359 784.54 лв. в списъка на приетите вземания на кредиторите на ответника „Тиберий 2000“ ООД (н), който е одобрен от съда по несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ с определение от 16.05.2022 г., по търг. дело № 2784/2017 г. по описа на СГС. С оглед на това, след като има качеството на кредитор на дружеството в несъстоятелност „Тиберий 2000“ ООД (н), ищцовото дружество „Хара България“ ЕООД е легитимирано да предяви пред съда специалния отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ.

Освен това се установи, че дружеството „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД е предявило в производството по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ООД (н) вземане, което е възникнало в негова полза срещу длъжника за получаване на сума в размер на 750 000 евро, представляваща неустойка, дължима съгласно предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот, сключен на 06.04.2015 г. Синдикът се е произнесъл по приемане на това вземане, като го е включил в списък на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 22.07.2020 г. Срещу списъка в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по неприемане на описаното вземане към длъжника. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за основателно и е изменил списъка на приетите вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ООД (н), изготвен от синдика, като е включил в него посоченото вземане на кредитора „Монтейн Реал Билдинг” ЕООД. Настоящата искова молба е депозирана в съда на 31.05.2022 г. и следователно искът е предявен в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 17.05.2022 г., на която дата в търговския регистър е обявено определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ и изтича на 31.05.2022 г.

Относно правилността на обжалваното решение въззивният съд извърши преценка в 4 рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Освен гореизложените факти и обстоятелства, свързани с преценка допустимостта на иска, от събраните по делото доказателства се установява и следното:

С отговора си на исковата молба, ответникът е представил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, видно от съдържанието на който, същият е сключен на 06.04.2015 г. между ответното дружество в несъстоятелност „Тиберий 2000“ ООД (н) чрез управителя му Е. Д. Т. от една страна като продавач и от друга страна ответното дружество „Монтейн Реал Билдинг“ ЕООД чрез управителя му К. Т. К. в качеството му на купувач.