Решение № 300 от 04.08.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пазарджик, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220200578 по описа за 2026 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-5313000003/10.05.2024г. на Началник група в ОДМВР Пазарджик, група КПДГПА , жалбоподателят М. К. С., ЕГН ********** от гр.*** , чрез адв.М. В. твърди, че постановлението е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващия орган не се явява процесуален представител.Не взема становище по постъпилата жалба..

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

На жалбоподателя М. С. е съставен от актосъставителя Г. Ч. АУАН с е р и я GA №1030725/14.11.2023г. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на същата дата, в 01.20ч. , в Община Пазарджик, на път Автомагистрала А-1 Тракия, км.83+100, посока на движение към гр.София, управлява товарен автомобил „***“ ,рег.№ ***, собственост на фирма „К.Г.“ ООД, като извършва следното нарушение:

1

Управлява МПС по еднопосочен път с две ленти на движение, като се движи в лява лента – не изпълнява задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с конкретните условия на видимост, а именно тъмнина, блъска неподвижно препятствие на пътя, метална конструкция, отклонява се вляво, напуска платното за движение и спира в лентата за принудително спиране.Настъпва ПТП с материални щети.Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20ал.2 ЗДвП.С обжалваното наказателно постановление е наложена на М. С. глоба в размер на 200лв, на основание чл.179ал.2 пр.1 ЗДвП.

Съдът , след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Ч., Х., Протокол за ПТП №1872153/ 14.11.2023г. и приложен снимков материал, от фактическа страна прие за установено следното:

На 14.11.2023г. свидетелите Г. Ч. и А. Х., полицейски служители в сектор ПП при ОДМВР Пазарджик,по време на дежурство, получили сигнал от дежурна оперативна група за настъпило ПТП в района на км.83+100, АМ Тракия, посока на движение към гр.София. На място установили, че жалбоподателят С., при управление на автомобил „***“ ,рег.№ *** ,се ударил в някаква метална конструкция ,намираща се на платното за движение. Бил съставен от св.Ч. Протокол за ПТП №1872153/ 14.11.2023г. /л.10 от делото/ ,подписан и от жалбоподателя С.. В него е отбелязано, че водачът не е изпълнил задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с конкретните условия на видимост, а именно тъмнина, блъска метална конструкция ,като настъпва ПТП с материални щети /на МПС/.

Следва да се отбележи, че няма основание за съмнение в безпристрастността на показанията на свидетелите Ч. и Х., които са изпълнявали служебните си задължения. Доколкото св.Х. даде показание, че жалбоподателят е блъснал протектор на гума, съдът възприе, че става дума за метална конструкция, а не протектор. Това обстоятелство е отразено и в протокола за ПТП, потвърждава се и от показанията на актосъставителя Ч..От друга страна е изминал значителен период от време от датата на инцидента, поради което е обяснима грешката в показанието на св.Х..

При възприетата намира следното: фактическа обстановка, от правна страна Съдът

2

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Относно процесуалната допустимост на жалбата, Съдът намери, че обжалваното НП не е било надлежно връчено на жалбоподателя, поради което за него не е започнал да тече преклузивния срок за обжалване. В този аспект, от материалите по преписката е видно, че жалбоподателят е бил търсен няколкократно на известният му постоянен адрес в гр.София, но не е открит/ докладна записка л.17/ .

Налице е отбелязване от 29.09.2025г. на наказващия орган върху НП да се връчи по чл.58ал.2 ЗАНН.Относно приложението на тази разпоредба е прието в съдебната практика, че за да бъде приложена, не е достатъчно адресатът да е търсен на посочения от него адрес, а е необходимо да бъдат положени и допълнителни усилия за откриването му и връчване на НП,тъй като се касае до съществено процесуално право на обжалване на санкционен акт. В тази насока няма данни да е била установявана местоработата и /или работодател на жалбоподателя.Такива данни са били налице, тъй като в АУАН и НП е отбелязано, че автомобил „***“ ,рег.№ ***, е собственост на фирма „К.Г.“ ООД, която е възможно да е била работодател, или да е имала други отношения с жалбоподателя, позволяващи откриването му и връчване на процесното НП.Ето защо Съдът намери, че депозираната жалба не е просрочена.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН.

Съдът счита обаче за основателни доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение разпоредбите на чл.42 ал.4 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 ЗАНН при издаване съответно на АУАН и НП, относими към обстоятелствата, при които е извършено нарушението, до степен на нарушено право на защита.

Така, след като е отбелязано, че на пътното платно е имало метална конструкция, не става ясно по какви причини ,кога и при какви обстоятелства този предмет се появил на пътното платно. Не са изложени обстоятелства от кой момент, съответно от какво разстояние жалбоподателят С. е могъл да възприеме наличието на този предмет на пътя, и то в тъмната част от денонощието, за да се прецени, дали металната конструкция представлява 3

„предвидимо препятствие“, по смисъла на чл.20ал.2 ЗДвП. В този аспект св.Х. предположи, че вероятно пътят не бил почистен, след инцидент с тежкотоварен автомобил. Това е само вероятност, а отделно няма данни да е имало сигнализация за станало друго ПТП, с която сигнализация жалбоподателят да е могъл да се съобрази и евентуално да наруши задължението си да шофира със съобразена скорост, с която да може да спре пред предвидимо препятствие.

Съдът намира, че неизлагането на фактически обстоятелства в горния смисъл накърнява правото на защита на жалбоподателя, а освен това препятства и Съда да изследва и установи фактическа обстановка, която има значение за правната преценка на вмененото нарушение.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя С . разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро. /1000 лева./В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който М. С. е заплатил на адв. М. В. ,адвокат при САК, сумата от 1000лв.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №23-5313-000003/10.05.2024г. на Началник група в ОДМВР Пазарджик, група КПДГПА , с което на М. К. С., ЕГН ********** от гр.*** е наложена глоба в размер на 200лв. на основание ч.179ал.2 пр.1 ЗДвП.

Осъжда ОД на МВР Пазарджик да заплати на М. К. С., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 511.29 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4