Решение № 175 от 23.04.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 116/2026
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 ал. 3 и ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 83 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Плевен, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500116 по описа за 2026 година Производство е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2026 от 18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2289/2025 г.
Плевенският районен съд е признал за установено по отношение на страните, че ответницата Р. М. Т. с посочени ЕГН и адрес в с. *** дължи на ищеца „Електроразпределителни мрежи ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, гр. София на основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД парични вземания в размер на сумата от 1 594,73 лв. /815,37 евро/, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия по договора вследствие установено неточно измерване на ел. енергия за периода от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г. и сумата от 99,86 лв.
/сега 51,06 евро/ обезщетение за забава върху главница за периода от 27.05.2024 г. до 12.11.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 3813/20.11.2024 г. по ч.гр.д. № 6655/2024 г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията. Със същото решение ПлРС е осъдил ответницата Р. М. Т. да заплати на ищеца „Електроразпределителни 1 мрежи ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, гр. София сумата от 83,90 лв. /42,90 евро/ представляваща сторените от заявителя разноски в заповедното производство и сумата от 1 149,89 лв. /587,93 евро/ представляваща сторените от ищеца разноски в исковото производство.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. М.
Т., която чрез назначения й особен представител адвокат С. Н. го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че от представените по делото доказателства не се установяват предпоставките за извършване на корекцията във връзка с ползваната от въззивницата ел. енергия, тъй като от една страна електромерът е собственост на електроразпредителното дружество, а от друга липсват доказателства за неправомерно въздействие върху техническото средство за измерване, тъй като пломбите и стикерите на електромера в дома на въззивницата са били здрави. Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които са непълни и неточни, а наред с това не са безпристрастни, тъй като са финансови зависими от ищцовото дружество, като единият свидетел е служител на „ЕРМ Запад“, а другият е представител на Федерацията за защита на потребителите /ФЗП/, която се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество. Посочва се, че представител на МВР е удостоверил върху протокола единствено присъствието си на мястото, но не и констатациите в същия, тъй като проверката реално е извършена от служител на „ЕРМ Запад“. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ПлРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. С жалбата не се правят доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр.
София чрез пълномощника му юрисконсулт С.П., с който се оспорва основателността на жалбата и претендира направените по делото разноски. С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.
В о.с.з. въззивницата чрез особения си представител адвокат С. Н. поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна не се представлява в о.с.з., но чрез пълномощника си юрисконсулт С.П. депозира писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба.
2
Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба /ИМ/ ищецът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София е предявил против ответницата Р. М. Т. искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания в размер на сумата от 1 594,73 лв.
/815,37 евро/, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия по договора вследствие установено неточно измерване на ел. енергия за периода от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г. и сумата от 99,86 лв. /сега 51,06 евро/ обезщетение за забава върху главница за периода от 27.05.2024 г. до 12.11.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 3813/20.11.2024 г. по ч.гр.д. № 6655/2024 г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. За да обоснове вземанията си по основание и размер ищецът се е позовал на констативен протокол № 3036558/09.05.2024 г., удостоверяващ извършена проверка на електромер с фабр. № ***, монтиран в собствения на ответницата имот в с. ***, ул. *** № 7, по отношение на който ответницата има качеството на потребител на ел. енергия. Според ищеца при проверката е установено, че главния АП е свален и от входящата стокова схема към изходящия предпазител е монтиран допълнително ПВА-1-6 км.мм, която схема на свързване води до неотчитане на ел. енергията от средството за техническо измерване /СТИ/, респ. до незаплащането на потребената ел. енергия от потребителя. Според ищеца след проверката служителите на ищеца са възстановили правилната схема на свързване и са пломбирали щита на таблото и клемния блок, а след това е издадена фактура № 3539378/15.05.2024 г. за периода от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г. на основание чл. 50 ал. 2 вр. чл. 56 ал. 2 от ПИКЕЕ за дължимата главница от 1 594,73 лв., по която липсва доброволно плащане. Посочил е, че е подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6655/2025 г. по описа на ПлРС и за ищеца е 3 налице правен интерес да иска от съда да установи съществуването на вземанията му за главница и лихви по фактурата към ответницата.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответницата чрез назначения й особен представител е оспорила предявените искове с възраженията, че след като електромерът е собственост на електроразпределителното дружеството поддръжката му е негово задължение и алтернативно, че липсват доказателства за неправомерно въздействие върху СТИ, което да е довело до промяна в схемата на свързване.
За да уважи изцяло предявявените искове ПлРС е приел, че същите са доказани по основание и размер, като по делото е доказано спазване на процедурите, предвидени в ПИКЕЕ. За да направи тези изводи съдът е позовал на заключението на СТЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Р., които подкрепят констатациите в констативния протокол № 3036558/09.05.2024 г., удостоверяващ извършена проверка на електромер с фабр. № ***, монтиран в собствения на ответницата имот в с. ***, ул. *** № 7.
Приел е по отношение на свидетелските показания, че същите са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви относно правнорелевантните факти – деня и мястото на проверката, поводът да бъде извършена проверката, обстоятелството, че е премахнат мост от таблото, който е паднал пред свидетелите по делото, както и качеството на свидетелите. Приел е, че не може да се направи извод за заинтересоваността на свидетелите, както и че е житейски логично свидетелят Д. да ползва писмени бележки, а обстоятелството свидетелят Р. работи в ответното дружество не обосновава пряк извод, че показанията му са недостоверни и същият е заинтересован от изхода на делото. Приел е въз основа на заключението на приетата СТЕ, че към електромера в имота на ответницата е поставен допълнителен проводник, чужд за ел. системата, който е довел до неточно измерване на количествата ел. енергия, тъй като част от преминаващата ел. енергия не се измерва, както и че вследствие установеното неправилно измерване на количествата ел. енергия правилно на основание чл.
32 ал. 1 от ОУ ищцовото дружество е извършило преизчисление на ползваната ел. енергия от абоната в съответствие с Методиката на основание чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ.
От приложеното ч.гр.д. № 6655/2024 г. по описа на ПлРС се установява, 4 че въззиваемото дружество е депозирало на 19.11.2024 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу въззивницата като длъжник и същото е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 3813/20.11.2024 г. за сумата от 1 594,73 лв. – неплатена главница за ел. енергия за периода от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г. и сумата от 99,86 лв. обезщетение за забава върху главница за периода от 27.05.2024 г. до 12.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 33,90 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че съобщението, ведно със заповедта по чл. 410 от ГПК е върнато в цялост, като длъжностното лице е посочило, че адресатът не е открит на адреса. С разпореждане № 3697/19.03.2025 г. по посоченото ч.гр.д., след като е приел, че заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, ПлРС е указал на заявителя на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК да предяви иск по чл. 422 от ГПК против длъжника, като съобщението е връчено на заявителя на 20.03.2025 г..
ИМ, с която са предявени исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК е подадена на 10.04.2024 г. пред РС Плевен, поради което правилно същите като допустими са разгледани от първоинстанционния съд по същество.
Не се спори пред въззивната инстанция, а се установява и от представените в първата инстанция писмени доказателства, че въззивницата е абонат на въззиваемото дружество с клиентски номер 5300024221056 и разкрита партида с абонатен номер 4208021031 за обект в с. ***, ул. *** № 7, Плевенска област, както и че същата е собственик на имота съгласно договор за покупко-продажба от 20.06.2019 г., отразен в нотариален акт № 51 том 3 рег.
№ 5757 дело № 289/2019 г. по описа на нотариус И.И., рег. № *** при НК и район на действие ПлРС. Не се спори, че имотът, собственост на ответницата е електрифициран и до същия се доставя ел. енергия от въззиваемото дружество, което притежава лиценз за посочената дейност. Не се спори, че на 09.05.2024 г. служители на въззиваемото дружество „Електроразпределителни Мрежи Запад“ АД са извършили техническа проверка на електромера /СТИ/ в горепосочения обект в с. *** с фабр. № ***, за което е съставен констативен протокол № 3036558 от същата дата, че след проверката констативният протокол е изпратен лично на въззивницата и пратката е получена от лицето 5
Ю. Т. Т. на адреса на имота на 23.05.2024 г., че въз основа на констативния протокол въззиваемото дружество е начислило на въззивницата допълнителна сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия в размер общо н а 1 594,73 лв. с ДДС, за която сума е съставена фактура № 3539378/15.05.2024 г. по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ за изчисленото по констативния протокол количество енергия в размер на 4 140 kWh, която фактура е изпратена на въззивницата и пратката отново е получена от лицето Ю. Т. Т. на адреса на имота на 27.05.2024 г..
Спори се пред въззивния съд налице ли са основанията на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката на въззивницата и отразява ли съставения констативен протокол обективно обстоятелствата, отразени в него.
Съгласно разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 1 и ал. 2 т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакциите им действащи към момента на процесната проверка и настоящия момент устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни, а крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия /ОУ/, които наред с останалите реквизити съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 .
Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcea7f08-ad29-4541-980b-7a144fe038ed