Определение № 584 от 24.10.2022, Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Враца, 24.10.2022 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 24.10.2022 г., през две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА като разгледа докладваното от съдия М.

РАДЕНКОВА ч. адм. дело № 661 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „В 5.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.С.Н., действащ чрез пълномощника си адв. Ч. от АК – Бургас, против Разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0088959/12.10.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение. Изтъкват се съображения за отсъствие на особено важни държавни и обществени интереси, чиято защита да налага предварителното й изпълнение. Твърди се също, че избраната мярка и предварителното й изпълнение не би способствала по никакъв начин за определяне на действително реализираните от дружеството доходи, а напротив – би довело до нереализиране на приходи. Счита се и, че в заповедта липсват конкретни мотиви, обосноваващи необходимост от допускане на предварителното изпълнение. Предвид изложеното се обосновава извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на Заповедта за налагане на ПАМ. Иска се отмяна на оспореното разпореждане и присъждане на сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото търговско дружество. Обжалването на разпореждането е извършено в тридневния срок по чл. 60, ал. 5 от АПК, доколкото заповедта е връчена на нейния адресат на 13.09.2022 г. - четвъртък и жалбата срещу разпореждането за предварителното й изпълнение е депозирана на 17.10.2022 г. в деловодството на административния орган. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, е процесуално допустима.

Съдът приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0088959/12.10.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С последната на „В 5.“ ООД е наложена ПАМ, а именно запечатване на търговски обект – База за рециклиране на отпадъци, находяща се в гр.С., м. „Д.к.“, стопанисван от жалбоподателя, и е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 4 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В заповедта административният орган изрично е разпоредил предварителното й изпълнение, на основание чл. 186, ал. 1, във вр. чл. 188 от ЗДДС и чл. 60 от АПК, което е предмет на сезиращата съда жалба и на производството по настоящето дело.

При извършена на 10.10.2022 г. проверка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не е монтирал и въвел в експлоатация, регистриран в НАП ЕСПФ от датата на започване на дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

Видно от мотивационната част на заповедта, при извършен физически оглед на проверяваният обект е установено, че на територията му са налични два броя съда с изградена връзка между тях, стоящи на собствената си тежест, с обща вместимост 2000 литра. Дружеството е декларирало, че горивото от съдовете се използва за зареждане на челен товарач с рег. №***, който се използва за дейността на фирмата. Направена е справка в ИС „ФУДВ“ , при която е констатирано, че от страна на „В 5.“ ООД е деклариран 1 бр. съд с вместимост 2000 литра, вид на горивото – газьол и предназначение – за зареждане на машини., като същевременно няма ЕСПФ. Посочено е също, че „В 5.“ ООД не е регистрирано като земеделски производител, а горивото не се използва за инсталации за производство или отопление и предвид факта, че за периода 01.01.2022 г. – 10.10.2022 г. задълженото лице е получило 16150 литра гориво административният орган е приел, че е нарушен регламентът, разписан в чл. 3, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2016 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), които въвеждат задължение за лицата, извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и извършващи зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3 от същата наредба.

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че „В 5.“ ООД е нарушило чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, което е сторено с процесната заповед.

Заповедта постановява запечатването да се извърши непосредствено с връчването й.

Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Обстоятелствата, мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, се свеждат до следното:

Административният орган е посочил, че неспазването на нормативно установеното задължение за монтиране, въвеждане в експлоатация и регистрирано в НАП ЕСФП води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и се стига до намаление на данъчната основа и до отклонение на данъчно облагане. Вредата е в размера на дължимия акциз, ДДС и корпоративен данък, които не се внасят върху стойността на неотчетените количества. В тази насока е приел, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и с оглед необходимостта да се защитят особено важни държавни интереси.

Счетено е, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Заключено е, че ако не бъде разпоредено предварително изпълнение на заповедта, за фиска биха настъпили значителни или труднопоправими вреди. В обобщение административният орган е посочил, че именно с цел да се промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед № 1340/11.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП и в предвидената форма.

С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези. В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или трудно поправими вреди за бюджета, които биха могли да настъпят от закъснялото изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на задълженото лице.

Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, визирани от административния орган, като неговата преценка в тази насока противоречи на закона и не е обоснована.

Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид и коригиране поведението на нарушителя не е предвидено от законодателя, като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Предотвратяването и преустановяването на нарушението като цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение. Коригирането на поведението на нарушителя към спазване на правовия ред е цел на наказанието и е регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е посочено като основание за допускане на предварителното изпълнение в чл. 60, ал. 1 от АПК.

Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси, но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл. 6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. Соченият от административния орган държавен интерес всъщност се защитава от чл. 12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.

В случая не е налице и другото обстоятелство – опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта.

Запечатването на обекта и резервоарите няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели събирането на данъчни задължения. Напротив, запечатването на резервоарите неминуемо ще доведе до намаление на приходите на дружеството, които да обезпечат плащането на публичните му задължения, при наличието на такива, и неминуемо ще затрудни дейността му. Липсват конкретни констатации, на които се основава изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ след влизането й в сила, когато принципно се изпълняват административните актове. Няма данни и доказателства, от които да се формира извод, че се налага предприемане на предварително изпълнение на запечатването на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда, която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Изводът на административният орган за съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно облагане, е необоснован. Ако законодателят е считал, че опасността за фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го причини.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcea60b7-ff8f-4c4a-8d52-f75a7f7310b6