Определение № 268 от 07.10.2022, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Частно наказателно дело 974/2022
- Вид
- Определение № 268
- Подписан
- 07.10.2022
- В сила
- 30.11.2022
- Състав
- Димитрина Николова
Цитирани разпоредби
- член 206 · Наказателен кодекс
- член 206,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал.3, предл. първо · Наказателен кодекс
- член 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 311, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- член 243,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268 гр. Монтана, 07.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20221630200974 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С постановление от 27.07.2022 година Районна прокуратура град Монтана е прекратила, наказателното производство по ДП № 343/2018 година по описа на ОДМВР Монтана, образувано за това престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и престъпление по чл. 311, ал.1 от НК. Видно от посоченото от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство ДП № 343/2018 година е прекратено на основание член 24, ал.
1, т. 6 от НПК вр. с чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Срещу горепосоченото постановление на РП Монтана е постъпила жалба от адвокат Г. Г. К. от АК Пловдив, повереник на Т. В. В. ЕГН **********. В жалбата К. че „обвиняемата С Б не следва да се ползва от хипотезите посочени от ЕКПЧ и тълкувателно решение № 3/2015 година на ВКС, защото в случая не е нарушена забраната едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също нещо. Деянието по член 209,ал.1 от НК, няма нищо общо с деянието по член 206,ал.1 от НК.“
Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 343/2018 година по описа на ОДМВР Монтана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с изложеното в жалбата и доводите посочени в обжалваното постановление на 1
РП Монтана, приема за установено следното:
Подадената жалба е в срока по член 243,ал.4 от НПК и от лице, имащо право да обжалва прокурорския акт и се явява процесуално допустима. Видно от приложената разписка за връчване жалбоподателят е удостоверил, че е получил препис от постановлението за прекратяване на 09.08.2022 година, а жалбата е постъпила на 08.08.2022 година в РП Монтана. Разгледана по същество съдът намира, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 11.08.2015г. в гр.
Монтана, обл. Монтана, с цел набавяне на имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у Т. В. В., ЕГН **********, че колесен трактор марка „Беларус" , модел „925,2" с номер на рама ХХХ и номер на двигател ХХХ, е собственост на „А" ЕООД гр. Велико Търново и в качеството на лице, заемащо длъжността „продавач-консултант" в „А" ЕООД гр. Велико Търново , с място на работа гр. Монтана, е упълномощена да се разпорежда фактически и юридически с колесен трактор марка „Беларус" , модел „925,2" с номер на рама ХХХ и номер на двигател ХХХ и с това му е причинена имотна вреда в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева -престъпление по чл. 209, ал.1 от НК И за това, че на 11.08.2015г. в гр. Монтана, обл. Монтана в качеството си на длъжностно лице - „продавач-консултант" в „А" ЕООД гр.
Велико Търново , с място на работа гр. Монтана, в кръга на службата си, е съставен официален документ - фактура № 100007/11.08.2015г. и касов бон от същата дата от името на „А" ЕООД гр. Велико Търново, в които са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство пред КТИ гр. Пловдив за придобитото от Т. В. В., ЕГН ********** право на собственост върху колесен трактор марка „Беларус" , модел „925,2" с номер на рама ХХХ и номер на двигател ХХХ - престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.
В хода на разследването по делото е предявено обвинение и привлечена в качеството на обвиняема САБ от гр. Монтана за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, от НК, а именно : За това, че за времето от 08.08.2015 г. до 11.08.2015 г. в гр. Монтана, обл. Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Т. В. В. от с. К, обл. Пловдив, че колесен трактор марка „Беларус" , модел „952.2" с номер на рама 90910482 и номер на двигател ХХХ, е собственост на „А" ЕООД гр. Велико Търново и че в качеството й на лице, заемащо длъжността „продавач-консултант" в „А" ЕООД гр. Велико Търново, с място на работа гр. Монтана, е упълномощена да се разпорежда фактически и юридически с колесен трактор марка 2
„Беларус" , модел „952,2" с номер на рама 90910482 и номер на двигател ХХХ, собственост на „ ВС „ООД гр. Варна и с това причинила имотна вреда на Т. В. В. в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева - престъпление по чл.
209, ал.1 от НК.
С постановление от 14.04.2022г. досъдебното производство е частично прекратено за образуваното престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, същото към настоящият момент е влязло в законна сила.
В хода на разследването по производството безспорно е установено, че обвиняемата САБ е била назначена с трудов договор №1/30.04.2015г. на длъжност „Продавач-консултант“ във фирма „А“ ЕООД в гр. Монтана, с изпитателен срок до 31.10.2015 г. и място за изпълнение на трудовите задължения - базата на фирмата в град Монтана. Като неразделна част от трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика на продавачконсултант. Обвиняемата не е подписвала същата, но на последната било подробно обяснено и запозната, в какво се изразявали нейните задължения, а именно: да предлага наличната стока на клиентите и да им показва машините.
Можела да извършва също така и продажби на стоки, чиято стойност не надвишавала 2000 лева и нямала право да се разпорежда със собствеността на тракторите. Последните били оставени от „ВС“ ООД град Варна в базата на „А“ ЕООД за отговорно пазене, съгласно договорни отношения между „ВС“ ООД и „А“ ЕООД, за което страните подписали приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 01.04.2015г., според който първото дружество предава на второто четири нови трактори марка „Беларус“. Същите трябвало да останат в базата на „А“ ЕООД в град Монтана, където да бъдат представяни на евентуалните клиенти. Окончателна разпоредителна сделка със собствеността върху тракторите, обаче, можела да стане единствено с разрешението на собственика им „ВС“ ООД гр. Варна.
Един от въпросните трактори бил марка „Беларус“ модел „952.2“ с номер на рама ХХХ и номер на двигателя ХХХ. Същият бил внос от Германия и собственост на „ВС“ ООД град Варна, видно от приложените, към материалите по досъдебното производство документи. Обвиняемата имала собствен акаунт за издаване на електронни фактури и касов апарат за продажбата на резервни части и масла. Св. СХД е пълномощник на търговското дружество „А“ ЕООД град Велико Търново, като собственик към този момент бил неговия баща ХАД. Св. Т. В. живее в с. К, обл. Пловдив и е земеделски производител от около петнадесет години. В тази връзка през лятото на 2015г. търсел да закупи трактор и разглеждал обяви в интернет сайтове. В началото на месец август 2015г., попаднал на обява за продажба на нов колесен трактор, марка „Беларус“ , модел 925,2. Обявата видял в сайта „Мобиле.бг“, като била обявена цена на трактора 25 000 лв. Имало телефон за връзка, както и снимки на самия трактор. Още съшият ден, по негови данни петък, се обадил на посочения в обявата телефонен номер. Свързал се с жена, която тогава по телефона не му се представила с име, но потвърдила, че е продавача на трактора. Казала му също така, че трактора е нов, намирал се в гр. Монтана и че цената е 25 000 лв. Освен това му казала, че имало много желаещи да го закупят, и че ако искали да го запазят, да отидат и оставят 3 капаро в размер на 2000 лв. Още на следващия ден- събота, св. Т. В. изпратил приятеля си - св.СС да отиде до гр. Монтана, да види трактора, да се разбере с продавача и да оставил капаро, тъй като той нямал възможност да пътувал точно този ден. Св. Т. В. дал на св. СС номера на телефона на жената, с която разговарял, за да се разберат къде точно трябвало да отиде. В събота св. СС пристигнал в гр. Монтана, заедно със зетя на св. Т. В.- св. ПЗ. Св. С.С разговарял по телефона с тази жена, която се представила с името С/ в случая обвиняемата/. Разбрали се да ги чака на бензиностанция „Еко“ в началото на гр. Монтана. Последната ги чакала на посоченото място и ги завела в база, в която имало и друга земеделска техника. Обвиняемата им се представила за продавач-консултант на фирмата, която продавала трактора. Посочила един от тракторите, който се продавал за цената от 25 000 лв. В базата имало само един пазач, който вдигнал бариерата и ги пуснал без проблеми. Офисът бил заключен, нямало други служители. Обвиняемата отключила и им дала ключ и за трактора. Св. С.С запалил трактора и според него бил разбрал, че имало някакъв проблем, имало шум в мотора, въпреки, че тракторът изглеждал като нов. Обадил се на св. Т.В. по телефона и му казал за този проблем, но той преценил, че ще закупи трактора и му казал да остави капаро от 2000 лв.
Преди това бил казал на обвиняемата, че идвал от името на човек, с който тя е разговаряла по телефона и ще остави капаро от името на купувача, който ще дойдел през седмицата, за да прехвърлят трактора. Дал на обвиняемата сумата от 2000 лв., а тя му издала касова бележка от името на „А“ ЕООД, като в нея пишело, че са закупени резервни части. Освен това обвиняемата му заявила също така, че когато дойдат да закупят трактора, с тази бележка ще приспаднела сумата от 2000лв. от общата сума. На следващия ден - в неделя св. Т. В. видял, че обявата за трактора не е свалена и по този повод звъннал на обвиняемата, но този път от друг телефонен номер, но тя не вдигала.
Свързали се с нея в един момент, като се представил за друг желаещ купувач, при което тя отново предлагала трактора и по никакъв начин не казала, че същият е капариран от други лица. Още в самото начало на разговорите обвиняемата заявила на св. Т. В., че иска плащането да стане на ръка, в брой.
Последният обаче разговарял със счетоводителката си и от нея разбрал, че нямало как да плати 25 000 лв. в брой, а плащането трябвало бъде по банков път. Казал това и на обвиняемата и тъй като бил непреклонен за това, че не можел да и даде парите на ръка, тогава тя му казала, че ще му го продаде за 15 000 лв. ако и ги даде на ръка. Тези уговорки, относно плащането били още по телефона. Фактът, че продавачката намалила цената не го усъмнило по никакъв начин, тъй като си мислил, че заради шума в двигателя цената е пониска. На 11.08.2015г.св. Т. В. пристигнал в гр. Монтана заедно със св. СС и св. ЪА Св. СС останал на бензиностанцията, а с обвиняемата се срещнали св.
Т. В. и св. ЪА след което двамата отишли в базата на фирмата, а обвиняемата не била разбрала и не видяла, че св. С. С е с тях. Тогава всъщност св. Т. В. се запознал с обвиняемата, която му казала, че е служител на „А“ ЕООД продавач. Последният нямал никакви съмнения, че тя е служител на фирмата, защото се представила за такава и имала достъп навсякъде и бил сигурен, че тя като продавач на фирмата имала право да продава трактора. Когато 4 пристигнали в базата имало пазач, възрастен човек, който не ги спрял, виждало се, че я познавал, понеже веднага отворил бариерата като я видял.
Обвиняемата имала ключ от офиса, ключ от трактора, достъп навсякъде - до склад, до касов апарат, компютър и печат на фирмата. Св. Т. В. пробвал трактора и решил, че ще го закупи. Поискал от обвиняемата да се оформят всички необходими документи, като му бъде предоставено и свидетелството за регистрация - немския талон на трактора. Тогава тя му казала, че свидетелството за регистрация - немския талон на трактора не е в офиса на „А“ ЕООД и трябвало да изчака до следващия ден, тъй като шефът и бил на море в град Варна и документът е в него. От своя страна св. Т. В. и заявил, че не можел да чака, тъй като бил дошъл с камион да вдигнел трактора. Тогава обвиняемата му казала да изчакал няколко часа, започнала да говори по телефона, след което му казала, че всъщност документът бил в град София и някой ще го донесе по нейни думи. Говорила няколко пъти по телефона, но не в негово присъствие и на останалите, поради и което незнаел какво и с кого е разговаряла. Отишли да пият кафе, като обвиняемата била с тях, минали около два часа, след което тя отишла някъде да вземе документът по нейни думи, а те я чакали в кафето. Когато се върнала, носела свидетелството за регистрация на трактора, а св. Т. В. предположил, че някой и го е донесъл, тъй като тя му била казала така. Върнали се в базата, като минали през бензиностанцията и взели св. СС с камиона. В базата обвиняемата съставила фактура от името на „А“ ЕООД за сумата от 14 352,00 лв., издала касов бон за същата сума и съставила екземпляри на приемо-предавателни протоколи.
Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dce87607-305f-40d7-80b0-03a9ed4baf11