Решение № 170 от 03.04.2025, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ямбол, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20242330103093 по описа за 2024 година

Пред съда е депозирана искова молба от А. М. Х. от с.Х. Д. против Р. И. М. от с.Г. Т. и Г. А. Х. от с.Д., с която се претендира да бъде прогласен за нищожен, като привиден, сключен при условията на относителна симулация договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт № ***, том **, peг. № *******, дело № ***/2013 г. на нотариус peг. № **** на НК и да бъде обявен за действителен на осн. чл. 17, ал.1 от ЗЗД, сключения между Р. И. М. - дарител и А. М. Х. - дарен, договор за дарение от 11.07.2013 г. на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Я. ****, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ 210 кв.м, при граници поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, заедно с изградените в същия поземлен имот: самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м и самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ 9 кв.м, както и присъждане на направените по делото разноски.

Твърденията са за това, че на 11.07.2013 г. по посочения нотариален акт № ****/2013 г. между ищеца А. М. Х. и ответницата Р. И. М. била изповядана сделка за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от описания имот, находящ се на ******* в гр.Я. за сумата 8700 лв., а другата 1/2 ид.ч. била вече собственост на Х. по силата на дарение през 2006 г. През 2013 г. ищецъткупувач по сделката бил в брак с ответницата Г. Х., който бил прекратен с развод през 2018 г.

Сделката покупко-продажба на недвижим имот била привидна - с нея страните прикрили извършено между тях дарение, по силата на което Р. И. М. дарява на А. М. Х. описания в нотариалния акт имот. Действителната си воля страните по сделката изразили в писмен документ - обратно писмо, подписано на датата на изповядване на сделката -11.07.2013 г., 1 като я потвърдили отново и в писмен документ - обратно писмо, подписано пред нотариус peг. № ***** на НК - Д. Л. на 05.09.2024 г. Предвид тези обстоятелства покупко-продажбата се явява привидна и прикрива дарение на недвижимия имот, симулативна е, осъществена при условията на относителна симулация и това съгласно чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД я прави като привидна сделка, абсолютно нищожна и не пораждаща правни последици. Налице е и документ обратно писмо, в което е отразена действителната воля на страните по сделката. В обратното писмо една от ответниците – продавач по сделката е направила писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, този документ е достатъчно доказателство за уважаване на иска. Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на иска за разкриване на симулация с това, че към момента на сделката е бил в брак с втората ответница, което прави придобиването на имота чрез покупко-продажба СИО, а в действителност собствеността е еднолична за ищеца, тъй като имотът е придобит чрез дарение.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от две ответници.

Ответницата Р. И. М. е заявила, че не оспорва иска, а признава заявените в исковата молба обстоятелства за това, че действителната й воля и желание била да дари на сина си А.

Х. своята половина от имота, както и той е бил с това желание. Двамата са подписали два документа, отразяващи действителната им вола и те са представени с исковата молба. М. не е очаквала да получи пари срещу направеното от нея прехвърляне на собствеността на 11.07.2013 г. Желае се уважаване на иска.

Ответницата Г. А. Х. оспорва предявения иск и твърденията по исковата молба за симулативност на сделката, тъй като цялата продажна цена по сделката е заплатена със средства на ответницата Г. Х. и ищеца А. Х. в деня на подписване на договора за покупкопродажба на идеалната част от имота, като плащането на продажната цена на продавача по сделката, ответницата Р. И. М. е получила пред трето за сделката лице адв.К. К. от АК гр.Я..

Истинската вола на страните е била именно тази обективирана в нотариалния акт, а именно: покупко-продажба на имота, за което е заплатена в брой и напълно продажната цена.

Ответницата Р. И. М., която и към 2013 г. живее в с.Г. Т., месец преди изподване на сделката е разговаряла с А. и Г., като им предлага да им продаде собствената си идеална част от имота за сумата от 10000лв., средства които й били необходими, за да подмопомогне дъшеря си З.. В крайна сметка се съгласили да закупят процесния недвижим имот, а цената по сделката да бъде 8700 лв., която сума е заплатена от А. и Г. на продавача Р. изцяло и пред адв.К. на датата на изповядване на сделката 11.07.2013 г., когато тримата и адвоката са посетили нотариус Щ. за изповядване на сделката. Никога страните не са имали воля, още по-малко да са изразявали такава за сключване на договор за дарение, поради което и двете страни по договора са изпълнили насрещните си престации - продавачът да продаде имота, а купувачът да заплати цената.

Представените обратни писма са оспорени от ответницата Г. Х. като документ с невярно съдържание и антидатирани. Невярно е съдържанието и на двете представени по делото обратни писма, тъй като не отразява вярно обстоятелството, че действителната воля 2 на страните не е сключване на договор за покупко-продажба, а е дарение и че продажната цена действително не е изплатена. Страните на посочената дата 11.07.2013 г. не са подписвали обратно писмо, тъй като непосредствено след изповядване на сделката и получаване от Р. М. на продажната цена, същата си е заминала за с.Г. Т. и с А. не са се виждали. По тези съображения на основание чл.193 от ГПК се оспорва истинността на Обратно писмо от 11.07.2013 г. и Обратно писмо от 05.09.2024 г. нот.заверено с рег.№ ***** на Нотариус Д. Л..

Направено е възражение за това, че ответницата Г. Х. е придобила имота и по давност, тъй като е владяла имота като добросъвестен владелец.

С определение *****/6.01.2025 г. съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на двете обратни писма.

В съдебно заседание ищецът А. Х., редовно призован се явява лично и чрез адв.А. поддържа иска. В последното съдебно заседание ищецът направи изявление за това, че по време на сделката свидетелите К. и А. К. не са присъствали, както и не е присъствала и съпругата му Г. Х.. На сделката са били само той и майка му и пари никога не са давани. Х. бил посъветван от приятели да направи покупко-продажба, за да няма след това претенции за този имот, а това е в действителност дарение.

Ответницата Р. М., редовно призована явява се лично и поддържа отговора си на иска, който да бъде уважен.

Ответницата Г. Х., редовно призована не се явява н съдебно заседание, но чрез пълномощника си адв.Х. поддържа становището за неоснователност на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от нот.акт за покупко-продажба № ***, том **, дело № ***/2013 г. на Нотариус рег. № **** – Е. Щ., на 11.07.2013 г. ответницата Р. И. М. като продавач и А. М. Х. като купувач са сключили договор, по силата на който М. продава на Х. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Я. на *****, а именно ПИ с идентификатор *** с площ 210 кв.м, заедно с изградените самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна сграда със застроена площ 46 кв.м, самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ 9 кв.м за сумата 8 700 лв., която е изплатена напълно от купувача. В нотариалния акт е посочено още, че Х. купува 1/2 ид.ч от подробно описания недвижим имот за сумата от 8 700 лв., която е изплатена напълно на продавача и е отразено, че страните декларират, че посочената продажна цена е действително договорена и разплатена между тях.

С исковата молба е представено обратно писмо от 11.07.2013 г. /датата на сделката по нот.акт/, което е подписано от страните по сделката Р. М. и А. Х. за това, че на тази дата са подписали нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан и по собствена воля без заплаха и/или изнудване и без всякаква принуда заявяват, че действителната им воля при прехвърляне на описания имот е: Р. И. М. дарява на сина си А.

3

М. Х. недвижимия имот. Декларирано е, че изразеното съгласие в нотариалния акт за покупко-продажба е привидно, сделката е симулативна и прикрива дарение на недвижимия имот, а изначалното желание и намерение на двамата е М. да дари на сина си недвижимия имот. Р. М. е заявила, че не желае, не очаква, не е получила и занапред няма да получи никакво плащане и/или друга облага срещу прехвърлянето на А. М. Х. на собствеността на описаният в нотариалния акт от 11.07.2013 г. недвижим имот, защото желанието й е да му дари имота. А. Х. е заявил, че не е платил и занапред няма да плати на Р. М. нищо – пари и/или друга облага в замяна на собствеността на прехвърляния му имот, защото имотът му е дарен. Х. е заявил още, че приема с благодарност направеното му дарение. Действителната си воля – прехвърлянето чрез дарение на описания имот са прикрили с покупко-продажба, за да бъде възмездна сделка и след време да не може да бъде оспорена по реда на закона за наследство. Представено е и обратно писмо с нотариална заверка на подписите на Р. И. М. и А. М. Х. от 05.09.2024 г. с идентично съдържание с това изготвено на 11.07.2013 г. Ищецът е представил още нот.акт № **, том ***, дело № ****/2006 г., видно от който М. А. Х. е дарил на ищеца Х. 1/2 ид.част от процесния недвижим имот.

Съгласно влязло в сила решение *****/02.10.2018 г. гражданският брак, сключен между страните А. М. Х. и Г. А. Х. с акт № *****/25.03.2000 г., е прекратен.

От ищеца са представени разписки за платени местни данъци и такси за имота по партидите и на двете страни за периода 2014 г. – 2021 г. в потвърждение на обстоятелството, че единствено той е заплащал консумативите на недвижимия имот като негов собственик.

Представени са и извадки от индекси на пазарните цени на жилищата за третото тримесечие на 2013 г. за страната и за гр. Я. с оглед твърдението, че цените на имотите са били повисоки от посочената в нотариалния акт продажна цена, което е индиция, че страните не са желаели, не са очаквали плащане.

По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните и от двете страни свидетели. Свид. З. А., посочена от ищеца е негова сестра, която заявява, че й е известно желанието на майка й да прехвърли собствената си 1/2 ид.ч. на брат й. Това тя го е споделила на свидетелката по телефона месец и нещо преди сделката, ставало на въпрос за имота на *****. Свидетелката от повече от 20 години не живее в Я., не е имала никакви претенции за имота, както спрямо майка си, така и спрямо баща си, който също е прехвърлил на брат й с дарение своята 1/2 ид.ч. Брат й също се обадил на свидетелката, за да й каже, че са минали сделката с майка им и тогава й казал също, че са го посъветвали да не е с дарение, а да бъде като покупка. На свидетелката не й е известно майка й да е искала пари от брат й и от съпругата му, за да прехвърли имота. Тя никога не е говорила за продажба на имота на брат й. Докато са били заедно брат й и Г., Г. не е работила.

Свид. Н. С. е съсед на имота и му е известно, че леля му Р. е искала да прехвърли имота си на А. чрез дарение, тъй като баща му е прехвърлил своята част преди това. А. споделил на свидетеля, че го посъветвали по-добре да бъде чрез покупко-продажба, за да няма после оспорване на имота и прехвърлянето станало така. Свидетелят заявява, че А. му е казал, че не са плащани никакви пари, просто е прехвърлен имота, защото той си влага 4 парите в него и го ремонтира. Свидетелят знае и от Р., че е прехвърлила частта си на А. без да иска никакви пари, тъй като той й е син, пари не е получавала. Съпругата на А. – Г., докато са били заедно не е работила, а А. ходил по мисии и внасял пари в семейния бюджет.