Решение № 858 от 12.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Плевен, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430106923 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. В. С., ЕГН **********, чрез ЕАД Е. И., срещу „***“ ООД, ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на договор за кредит №***/*** г., и осъждане на ответника да плати сумата от 285,22 лв. недължимо платена по нищожния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор с ответника за паричен заем с № ***/***г., като отпуснатият заем е в размер на 1500 лв., с ГПР 47,936 %. С чл. 6 от договора страните се съгласили заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10 от ОУ към договора, и с още едно от изброените обезпечение: банкова гаранция или поръчител. Посочва се, че с клаузата на чл.8 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условията, регламентирани в чл. 6 от договора и чл. 10 от ОУ, за заемателят се поражда задължение за неустойка в размер на 2091,39 лева, разсрочено заедно с погасителната вноска. Посочва се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не се дължи плащане на неустойка. Въвежда се довод за заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури поръчител, който да отговаря на всички изисквания и/или предоставяне на банкова гаранция. Ищцата счита още, че тези изисквания са практически неизпълними и неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, което е следвало да бъде включено в ГПР. Според ищцата начислената неустойка за непредоставено обезпечение представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата се кумулирала и противоречала на принципа на добросъвестност и излизала от присъщите за неустойката обезпечителна и обезщетителна функция. Неустойката освен това била уговорена в необосновано висок размер и обуславяла извод за неравноправност на клаузата, въз основа на която се дължи. . Ищцата счита, че неустойката, която не е свързана пряко с претърпените вреди, без данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на 1 обезпечение, води до накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции. Стигало се и до заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Ищцата твърди още, че кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Действителният ГПР по договора многократно надхвърлял допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което счита, че е налице нарушение на тази императивна норма, което обуславяло нищожността на договора.

Непосочването на ГПР по договора счита за приравнено като хипотеза на непосочване на ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този факт осъществява състава на чл. 22 от ЗПК. Счита още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като възнаградителната лихва е изключително висока и противоречи на добрите нрави. В заключение иска от съда да уважи предявените искове.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** на *** г., за сума от 1500 лв., получена от кредитополучателя, за което е подписал РКО от *** г. Страните се уговорили, заемната сума да бъде върната от ищеца на 17 месечни погасителни вноски от по 116.98 лв., с посочен размера на погасителната вноска от по 240 лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, съгласно погасителен план към договора. Страните уговорили фиксиран месечен лихвен процент от 3. 330% и ГПР от 47.936%. Сочи се, че било уговорено заемателя да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител и ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се възниквало задължение за замателя да заплати неустойка в размер на 2 091.39 лв., съгласно чл. 8 вр. чл. 6 от договора, вр. чл. 10, ал.

2, т. 1 от ОУ. Сочи се, че условието по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска, която заемателят следва да заплаща за уговорения 17 месечен срок. Сочи се, че заемателят е бил осведомен за плащанията по договора.

Сочи се, че размерът на договорната лихва е съобразен със законовото ограничение по чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че ГПР е фиксиран, в размер на 47.936 %., съобразен с ПМС № 426/2014 г. и с основния лихвен процент на БНБ, който считано от 01.01.2023 г. е 1,42 на сто. Сочи се, че уговореният в договора ГПР от 47,936 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Съгласно чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, ГПР се изчислявал по формула, отразена в приложение №1 към закона, като не се включвали разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Въвежда се довод, че договорът за заем отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК, като е посочен общия размер на заема, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от заемателя, изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата. Сочи се, че към договора е подписан погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Сочи се, с подписването на договора, заемателят е декларира, че му е известно, че при непредставяне на обезпечение в срока по чл. 6 или ако същото не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, за заемателят ще възникне задължението за заплащане на неустойка в размер на 2 091,39 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Сочи се, че уговореният в чл. 3 от договора общ размер на всички плащания в размер 2 на 1 988.61 лв. и уговореното между страните възнаграждение е в размер на 488,61 лв. не противоречи на закона. Сочи се, че договорът за заем е сключен в изискуемата от закона форма, написан е по ясен и разбираем начин, посочен е ГПР. В заключение иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се сторените разноски.

В с. з. ищецът не се явява, но с писмено становище счита, че предявените искове са основателни, претендира адв. възнаграждение.

В с.з. ответникът не се явява, но с писмено становище сичта, че начислената неустойка не следва да се включва в ГПР по договора и моли претендираното от ищеца адв. възнаграждение да не се уважа. Счита, че предявените искове са неоснователни.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От молба за отпускане на заем №***/*** г. подадена от Л. В. С., се установява, че е поискано сключване на договор за заем с параметри 1500 лв., брой вноски 17, първа вноска на 13.10.2023 г. с посочена цел: до заплата.

От представеният договор за заем №***/*** г. се установява, че е със следните параметри: размер на кредит-1500 лв., със срок на договора – 17 месеца, дължима на 17 вноски с дата на последно плаща-13.02.2025 г., погасителна вноска от 116,98 лв., ГПР 47,936%, месечен лихвен процент 3,330%, обезпечение по чл.6 и обща сума за плащане от 1988,61 лв. Предоставения заем е усвоен от ищцата на *** г., както е видно от представения разходен касов ордер на л.67. Тези параметри се потвърждават и от представения СЕФ.

Съгласно чл. 6 страните постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен с гарант/и отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, и с още едно от посочените в договора обезпечения по избор на заемателя, а именно: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга съгласно чл. 10, ал. 2 ,т 2, 3 и 4 от ОУ.

С клаузата на чл. 8 от договора страните договорили още, че ако в тридневен срок от сключването на договора заемателят не предостави уговорените обезпечения, дължи неустойка на заемодателя в размер на 2091,39 лв., разсрочена в погасителния план към ДПК.

От погасителния план се установя, че неустойката е разсрочена с вноските по ДПК, като към всяка погасителна вноска от 116,98 лв., е добавена и месечна вноска за неустойка в размер на 123,02 лв.

Видно от удостоверение за активен кредит№***/*** г., издаден от „***“ ООД, е че ищцата е получила заем от 2500 лв., а подлежаща на връщане сума е 3948 лв., от която тя е заплатила 2820 лв.

От представените Общи условия към ДПК се установява, че с клаузата на чл. 10 са регламентирани четири вида обезпечения: 1) гарант – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки, да няма кредити към банки и др.; 2) залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорена главница и лихва;

3) първа по ред ипотека; 4) предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по ДПК, включваща договорената 3 главница и лихва.

От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че посочения в договора ГПР от 47,936 % включва главница и лихва. Когато към тях се включи и стойността на начислената неустойка от 2091,39 лв. по чл. 8 от ДПК, тогава ГПР е в размер на 400,02 %. По договора за заем ищцата заплатила общо сумата от 1785,22 лв., с които е погасила 1500 лв. главница, 65,64 лв. лихва и 219,58 лв. неустойка.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства и заключение на ССЕ. Съдът дава пълна вяра на събраните и анализирани писмени доказателствени средства, тъй като се ползват с придадените по смисъла на ГПК доказателствена стойност и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.Съдът дава вяра изцяло на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като същото е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени искове с правно основание чл.

26,ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК; чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Договорът за паричен заем е реален, като по делото безспорно се установява, че заемната сума е предадена на ищцата, поради което е осъществен фактическия състав за сключване на договора. Спазена е и предвидената в чл. 9 от ЗПК писмена форма на потребителския договор. За съда няма съмнение, че страните са обвързани от заемно правоотношение, както и че по него н е е предоставено обезпечение, за което е начислена неустойка в размер на 2091,39 съгласно чл. 8 от договора, към всяка погасителна вноска.

Ответникът не отрича, че такава уговорка съществува, но оспорва предявеният иск с доводите, че клаузата е действителна и стойността на неустойката не е част от общите разходите по договора.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл.

Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.