Определение № 859 от 26.09.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Разград, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр.с чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, представлявано от изп.директор З.Банкина, подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 2769 от 03.09.2025г. по ч.гр.д. № 1533/2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Н. С. Б.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с твърдения, че договорът за цесия не е необходим на съда в заповедното производство, поради което даденото указание от първостепенния съд е незаконосъобразно, съотв. незаконосъобразен е и актът за отхвърляне на заявлението поради неизпълнението му.Отправя молба разпореждането да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на подаденото заявление.

Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното:

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. С. Б. за плащане в полза на заявителя на парични задължения, както следва: главница в размер на 1 221,15 лв. ведно със законната лихва от 25.08.2025 г., договорна лихва в размер на 13,60 лева за периода 01.07.2023 г. - 01.08.2024 г. и мораторна лихва в размер на 175,85 лв. за периода 02.07.2023 г. - 25.08.2025 г. Заявителят претендира разноски по делото: заплатената държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лева. В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за възникване на задължението по договор за потребителски кредит № L303477 от 01.08.2022 г., сключен между Н. Б. и „ Юте Кредит България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, приложен е и договора както и погасителен план към него.С разпореждане № 2660/25.08.2025г. районният съд е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя да поясни обстоятелствата на които се основава искането, като посочи извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, включително дали длъжника е погасявал суми, осчетоводени като такса за разглеждане. Предупредил го е ,че при неизпълнение на дадените указания заявлението ще бъде отхвърлено.Разпореждането е получено от заявителя, но в дадения срок указанията не са изпълнени и с атакуваното разпореждане № 2769 от 03.09.2025г. съдът е отхвърлил заявлението поради неизпълнение на дадените указания.

Обжалваното разпореждане този съд намира за правилно.

Отказът си да издаде заповед за изпълнения в полза на частния жалбоподател съдът е 1 мотивирал при съобразяване на следното от фактическа и правна страна:

На 01.08.2022 г. между „Юте Кредит България“ ЕООД като заемодател и Н. С. Б. като заемател, по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски паричен кредит с № L303477, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1 500 лв., платима на 24 месечни вноски при ГЛП 20 % и ГПР 49,61 % с краен срок за плащане до 01.08.2024 г. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 389,98 лева. Качеството си на кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД позовава на Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 05.03.2025 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу Н. С. Б., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № L303477 от 01.08.2022 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружествотокредитор.Налично е и твърдение на заявителя за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор с нарочно уведомително писмо от 10.3.2025 г.

Приел е, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение в цялост, тъй като от представените към заявлението доказателства и конкретно уговорената такса за разглеждане на кредита в размер на 389,98 лв. е уговорена в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която запретява възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуга, която е свързана с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране и която такса разглеждане влияе на размера на ГПР на договора, вписан в същия като такъв под 50%, като увеличава същия и при липса на конкретизация за заплатените от длъжника суми и тяхното отнасяне към главница и лихви прави невъзможна конкретизацията на задължението и съответно влече отхвърляне на заявлението в цялост.

В настоящия случай въззивният съд също приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, то липсва конкретизация на извършените погашения от страна на длъжника, което е пречка да се определи точния размер на задължението , съответно главница, договорна лихва и такава за забава Въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РРС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изп.директор З.Банкина, подадена чрез пълномощник против разпореждане № 2769 от 03.09.2025г. по ч.гр.дело № 1533/2025 г.по описа на Районен съд Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Разград, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр.с чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, представлявано от изп.директор З.Банкина, подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 2769 от 03.09.2025г. по ч.гр.д. № 1533/2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Н. С. Б.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с твърдения, че договорът за цесия не е необходим на съда в заповедното производство, поради което даденото указание от първостепенния съд е незаконосъобразно, съотв. незаконосъобразен е и актът за отхвърляне на заявлението поради неизпълнението му.Отправя молба разпореждането да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на подаденото заявление.

Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното:

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. С. Б. за плащане в полза на заявителя на парични задължения, както следва: главница в размер на 1 221,15 лв. ведно със законната лихва от 25.08.2025 г., договорна лихва в размер на 13,60 лева за периода 01.07.2023 г. - 01.08.2024 г. и мораторна лихва в размер на 175,85 лв. за периода 02.07.2023 г. - 25.08.2025 г. Заявителят претендира разноски по делото: заплатената държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лева. В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за възникване на задължението по договор за потребителски кредит № L303477 от 01.08.2022 г., сключен между Н. Б. и „ Юте Кредит България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, приложен е и договора както и погасителен план към него.С разпореждане № 2660/25.08.2025г. районният съд е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя да поясни обстоятелствата на които се основава искането, като посочи извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, включително дали длъжника е погасявал суми, осчетоводени като такса за разглеждане. Предупредил го е ,че при неизпълнение на дадените указания заявлението ще бъде отхвърлено.Разпореждането е получено от заявителя, но в дадения срок указанията не са изпълнени и с атакуваното разпореждане № 2769 от 03.09.2025г. съдът е отхвърлил заявлението поради неизпълнение на дадените указания.

Обжалваното разпореждане този съд намира за правилно.

Отказът си да издаде заповед за изпълнения в полза на частния жалбоподател съдът е 1 мотивирал при съобразяване на следното от фактическа и правна страна:

На 01.08.2022 г. между „Юте Кредит България“ ЕООД като заемодател и Н. С. Б. като заемател, по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски паричен кредит с № L303477, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1 500 лв., платима на 24 месечни вноски при ГЛП 20 % и ГПР 49,61 % с краен срок за плащане до 01.08.2024 г. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 389,98 лева. Качеството си на кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД позовава на Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 05.03.2025 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу Н. С. Б., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № L303477 от 01.08.2022 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружествотокредитор.Налично е и твърдение на заявителя за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор с нарочно уведомително писмо от 10.3.2025 г.

Приел е, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение в цялост, тъй като от представените към заявлението доказателства и конкретно уговорената такса за разглеждане на кредита в размер на 389,98 лв. е уговорена в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която запретява възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуга, която е свързана с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране и която такса разглеждане влияе на размера на ГПР на договора, вписан в същия като такъв под 50%, като увеличава същия и при липса на конкретизация за заплатените от длъжника суми и тяхното отнасяне към главница и лихви прави невъзможна конкретизацията на задължението и съответно влече отхвърляне на заявлението в цялост.

В настоящия случай въззивният съд също приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, то липсва конкретизация на извършените погашения от страна на длъжника, което е пречка да се определи точния размер на задължението , съответно главница, договорна лихва и такава за забава Въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.