Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15936 от 21.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51382/2021
Вид
Решение № 15936
Подписан
21.08.2024
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50, ал. 1, т. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15936 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. Х.ВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20211110151382 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Т. В., ЕГН **********, постоянен адрес в град София, ул. „......“ №31, ет. 3, ап. 8, съдебен адрес в гр. София, ул. „............." № 99, ..... адв. Х. В., САК, тел: .... срещу Е. П.

Д. с ЕГН **********, постоянен адрес в град София, ул. „.............” № 205, като наследник на починалия длъжник Д. В. Д. с ЕГН **********, последен постоянен адрес в град София, ул. „.............” № 205 , с която е предявен иск за осъждане ответника да заплати на Е. Т. В., ЕГН **********, постоянен адрес в град София, ул. „......” 31, етаж З, ап. 8, сумата общо от 36 000 лЕ., представляващи дадени в заем, но невърнати суми, както следва : по договор за заем от 15.01.2019 г. - сумата от 9 750 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 15.07.2019 г.; по договор за заем от дата 26.02.2019г. - сумата от 9 750 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 26.08.2019 г.; по договор за заем от 13.05.2019 г. сумата от 8 000 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 13.10.2019 г.; по договор за заем от 26.06.2019г. сумата от 8 500 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 13.10.2019 г.,/ с оглед допуснатото изменение на първоначално заявените като частични искове с Определение № 11645/30.12.2021г. по реда на чл. 214 ГПК / В исковата молба се твърди, че горепосочените заемни суми са предадени от заемодателя и са получени от заемополучателя изцяло и в брой, като съгласно чл. 2 от всеки от договорите същите служат и като разписка за получените суми.Твърди се, че от предоставените в заем суми съгласно подписаните договори, длъжникът не е върнал нищо, въпреки многобройните покани, като всички задължения са с определен падеж и са просрочени. Сочи се, че през месец май 2021 г. ищецът узнал, че длъжникът е починал, и 1 изразява знание, че негов наследник е съпругата му, с която бил в сключен граждански брак – лицето Е. Д..

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по подадената искова молба. Поддържа становище, че предявеният иск е неоснователен. Изтъква, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Твърди се, че претендираните от ищеца суми не са дължими, както и че между неговия наследодател и ищеца не са сключени договори за заем, като представените с молбата такива, не са подписани от лицето – Д.. Посочва, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, съобразно която ищецът като ФЛ с оглед на наведените от него твърдения, че е предоставил суми, които надхвърлят 10 000 лЕ., то същия е следвало до 30 април 2020 г. да подаде годишна данъчна декларация.

С Определение № 11645 в закрито заседание от дата 30.12.2021 г. съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.м 214 ГПК , като искът да се счита предявен за осъждане на Е. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.

София, ул. „.............“ № 205, като наследник на починалия длъжник – Д. В. Д., ЕГН ********** и е допуснал увеличение на размера на иска, като от частичен иск, ищецът преминава в иск за осъждане на пълната предявена претенция, а именно сумата общо в размер на 36 000 лЕ., представляващи дадени в заем, но невърнати суми както следва: по договор за заем от дата 15.01.2019 г. сумата от 9750 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 15.07.2019 г.; по договор за заем от дата 26.02.2019 г. сумата от 9750 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 26.08.2019 г.; по договор за заем от дата 13.05.2019 г. сумата от 8000 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 13.10.2019 г.; по договор за заем от дата 26.06.2019 г. за сумата от 8500 лЕ., която сума заемополучателят е трябвало да върне изцяло на дата 13.10.2019 г.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото като писмено доказателство е приет договор за заем от дата 15.01.2019 г., видно от който ищецът, в качеството на заемател е предоставил на ответника заемната сума в размер на 9750,00 лЕ., която ответникът в качеството си на заемател се е задължил да върне в шестмесечен срок, считано от датата на подписване на договора, т.е. до дата 15.07.2019 г., ведно с уговорена между страните договорна неустойка в случай на забава на плащането в размер на 975,00 лЕ., както и обезщетение за забава в размер на 10,00 лЕ. за всеки ден забава след датата на падежа или след датата на предсрочно прекратяване на договора.

Представен е като писмено доказателства договор за заем от дата 26.02.2019 г, от който е видно, че ищецът в качеството на заемател е предоставил на ответника заемната сума в размер на 9750,00 лЕ., която ответникът в качеството си на заемател се е задължил да върне в шестмесечен 2 срок, считано от датата на подписване на договора, т.е. до дата 26.08.2019 г., ведно с уговорена между страните договорна неустойка в случай на забава на плащането в размер на 975,00 лЕ., както и обезщетение за забава в размер на 10,00 лЕ. за всеки ден забава след датата на падежа или след датата на предсрочно прекратяване на договора.

Приет е като доказателство и договор за заем от дата 13.05.2019 г., видно от който ищецът в качеството на заемател е предоставил на ответника заемната сума в размер на 8000,00 лЕ., която ответникът в качеството си на заемател се е задължил да върне до дата 13.10.2019 г., ведно с уговорена между страните договорна неустойка в случай на забава на плащането в размер на 800,00 лЕ., както и обезщетение за забава в размер на 10,00 лЕ. за всеки ден забава след датата на падежа или след датата на предсрочно прекратяване на договора.

По делото е представен и договор за паричен заем от дата 26.06.2019 г., видно от който ищецът в качеството на заемател е предоставил на ответника заемната сума в размер на 8500,00 лЕ., която ответникът в качеството си на заемател се е задължил да върне до дата 13.10.2019 г., ведно с уговорена между страните договорна неустойка в случай на забава на плащането в размер на 850,00 лЕ., както и обезщетение за забава в размер на 10,00 лЕ. за всеки ден забава след датата на падежа или след датата на предсрочно прекратяване на договора.

По делото е постъпило писмо от НАП София ТД „Красно село“ от което се установява, че в информационната система на НАП няма данни за подавана годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансова 2019 г. от ищеца по делото.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля – Васил П........

От показанията на свидетеля П....... се установява, че е бил в приятелски отношения с ищеца – Е. В. и Д. Д., като приятелството им продължило до смъртта на Д.. Разказва, че преди 3 години празнували рожден ден на ищеца В. в гр. Разлог. Споделя, че знае за финансовите отношения между тях двамата.

Твърди, че с Д. на времето работили заедно в „нафтата“ и му викали „Краси нафтата“, защото същия оставял нафта в маркуча и оставал с по 50 лЕ. на ден, докато работели с цистерна и раздавали нафта. Поддържа, че в началото на 70 – те години заедно с Д. пълнели туби с нафта на хората. Свидетелят споделя, че Д. е играел комар и Е............ (ищецът) му давал пари на заем. Свидетелят твърди, че е присъствал, когато ищецът му е давал пари, като дори на рождения ден на Е............ (ищеца), същият попитал кога ще си оправят отношенията и Д. отговорил „Всеки момент Е............, знаеш, че съм точен“.

Свидетелят споделя, че е присъствал, когато ищецът му е давал пари преди рождения ден по 7000 – 8000 лЕ.. Според свидетеля през 2019 г. Д. е имал да дава на Е............ поне 30 000 лЕ.. Заявява, че след като родителите на ищецът Е............ починали, същия получил пари от наследство, тъй като сестра му 3 която живее в Америка, се е отказала от всички имоти и ги е оставила на Е............. Заявява, че сумата от 7000 – 8000 лЕ. е давана на части преди рождения ден. Споделя, че Д. е ходил на определени места за да играе комар.

Посочва, че на рождения ден на Е. , същия го попитал кога ще си оправя отношенията, а Д. му отговорил „Е............, знаеш, че няма да те излъжа“.

Свидетелят разказва, че сумата е давана нееднократно и не наведнъж. Твърди, че Д. е разписвал нееднократно документи и не знае същия да е върнал парите. Твърди, че е присъствал на погребението на Д. преди година и половина. Поддържа, че Д. през последните години се е занимавал с комар.

От приетата по делото съдебно – графологична експертиза се установява, че подписите, положени от името на Д. В. Д., за „Заемополучател“ в процесните договори за паричен заем, не са положени от името на Д. В. Д..

От приетата по делото тройна съдебно – почеркова експертиза, се установява, че подписите на „Заемополучател“ на всеки лист в представените договори за паричен заем от дата 15.01.2019 г. за сумата от 9750,00 лЕ., от дата 26.02.2019 г. за сумата от 9750,00 лЕ., от 13.05.2019 г. за сумата от 8000,00 лЕ. и от дата 26.06.2019 г. за сумата от 8500,00 лЕ. категорично не са положени от лицето – Д. В. Д.. Установява се още, че при сравняване на изследваните подписи в оспорените договори за паричен заем с образците от подписа на Д.

В. Д. се установяват различия при относителния размер при изписването на началния щрих при изписване на първия елемент на двете букви „Д“ – в изследваните подписи увеличен, а в образците намален. Установяват се различия и в степента на разтегливост при изписване на свързващия овален елемент на буква „Д“ – в изследваните подписи разтегливи по вертикала, в образците с ниска степен на разтегливост по хоризонтала, както и в относителното разположение на допълнителните елементи след първата буква „Д“ – в изследваните подписи в дясно до буквата, в образците под редовата линия на буквата. Установяват се различия и във формата на движение при изписване на допълнителните елементи след първата буква „Д“ – в изследваните подписи праволинейна или примковидна, а в образците триъгълна или овална, както и в относителния размер при изписване на парафните елементи – в изследваните подписи увеличен, а в образците намален. Вещите лица констатират още, че формата на движение при свързване на парафните елементи – в изследваните подписи е ъгловата, а в образците дъговидна / вълнообразна. От заключението на вещите лица, се установява и различие в относителното разположение на втората буква „Д“ и парафните елементи спрямо редовата линия на подписите – в изследваните подписи в низходящ ред, а в образците хоризонтално или в два хоризонтални реда.

Съдът кредитира експертните заключения като обективни, обосновани и компетентно изготвени.

Други относими към делото доказателства не са представени.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 4 делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД „с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество“.

За основателността на иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки:

-Съществуване на процесните Договори за заем между страните;

-Предаването на заемните суми на ответника;

-Изискуемостта на задълженията за връщане на заемните суми.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валиден сключен договор.