Определение № 677 от 23.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Й. Ст. П. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600500 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341, ал.1 вр. с чл.306, ал.1, т.1 НПК.

Производството по в.ч.н.д.№ 500/2025 г. e образувано въз основа на частен протест, подаден от прокурор Р. Т. – заместник-районен прокурор в РП – К., срещу определение, постановено на 02.06.2025 г. по н.о.х.д.№ 25/2025 г. по описа на РС – С.. С атакуваното определение първоинстанционният съд на осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание за изтърпяване от осъдения И. Г. Т., ЕГН:********** по влезлите в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 25/2025 г. по описа на РС – С. и н.о.х.д. № 68/2025 г. по описа на РС – С., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим. Към така определеното наказание съдът е присъединил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 14 месеца и е приспаднал фактически изтърпяната към момента част от това наказание, както и задържането, което осъденото лице е търпяло по двете наказателни производства. В протеста се сочи, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил при определяне на наказанието нормата на чл.24 от НК и не е увеличил определеното общо най-тежко наказание, което е постановил осъденият Т. да изтърпи. С оглед на така направената констатация представителят на РП – К. намира, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Предлага ОС – 1

София да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и да увеличи определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с 13 дни. Държавният обвинител в частния протест до ОС – София излага и аргументи в насока, че по ДП № 273/2023 г. по описа на РУ – С. осъденият Т. е бил задържан 13 дни, преди съдът да одобри споразумение по н.о.х.д.№ 25/2025 г., считано от 25.10.2023 г. до 07.11.2023 г., като с тези 13 дни осъденият е изтърпял повече от определеното от РС – С. общо наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание представителят на ОП – София, прокурор Й. П., поддържа подадения частен протест.

Осъденият И. Т. и защитникът му а. А. изразяват своето съгласие с посоченото в протеста и намират, че определението РС – С. следва да бъде изменено в посочената от прокурора насока.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, установи следното:

Частният протест е подаден от правно легитимирана страна да стори това и в срока, посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 НПК. На следващо място въззивната инстанция намира частния протест за основателен, поради което следва да го уважи.

Видно от материалите по делото на 02.06.2025 г. РС - С., 3-ти състав, е одобрил постигнато споразумение между осъдения И. Г. Т., защитника му а. Л. и РП – К. по н.о.х.д. № 25/2025 г., като е признал осъдения за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК и му е наложил наказание 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със същото определение съдът е приспаднал на осн. чл.59, ал.1, т.1 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което осъдения Т. е бил задържан по наказателното производство за 24 часа по ЗМВР на дата 25.10.2023 г., с постановление за задържане на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок до 72 часа за времето от 25.10.2025 г. до 27.10.2025 г., както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета с определение на РС – С. по ч.н.д. № 714/2023 г. от 27.10.2023 г. до 06.11.2023 г.

След одобряване на споразумението съдът се е самосезирал на осн. чл.383, ал.2 НПК и в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК във вр. с 2 чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК с определение е групирал наложеното наказание по н.о.х.д. № 25/2025 г. по описа на РС – С. с наказание, наложено на осъдения И. Т. по н.о.х.д. № 68/2024 г. по описа на РС – С., като е определил едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което наказание е постановил осъденият да изтърпи на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 14 месеца. РС – С. е приспаднал на осн. чл.25, ал.2 НК изтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“ и изтърпяната част на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ по н.о.х.д. № 68/2024 г. по описа на РС – С., която е в размер на 8 /осем/ месеца. Съгласно приложената по н.о.х.д. № 25/2025 г. справка за съдимост на лицето същото е изтърпяло наказанието 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ от 14.02.2024 г. до 05.09.2024 г.

Освен това РС – С. е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 и 2 от НПК изтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и НПК, по някое от делата, включени в групата. Със същото определение първоинстанционният съд е приспаднал на осн. чл.59, ал.4 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява“ МПС“, времето, през което осъденият е бил лишен от това право по административен ред – считано от 21.01.2024 г. до 09.02.2024 г.

От гореизложеното става ясно, че правилно и законосъобразно РС – С. е групирал наложените на осъдения И. Г. Т. наказания „лишаване от свобода“ по н.о.х.д.№ 25/2025 г. и н.о.х.д.№68/2024 г. и двете по описа на РС – С., тъй като са били налице основанията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК. На следващо място съдът правилно е определил за изтърпяване от осъдения Т. на едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца.

Въз основа на закона първоинстанционният съд е присъединил към това наказание и наказанието, наложено на осъдения Т. по н.о.х.д. № 68/2024 г.

„лишаване от право да управява МПС“ за срок от 14 месеца.

Видно обаче от справката за съдимост на осъдения И. Т., същият е осъждан 7 пъти за извършени престъпления от общ характер, като последните четири от наложените му наказания са „лишаване от свобода“. Действително част от тези осъждания не са включени в последната група осъждания, формирана от първоинстанционния съд по правилата на чл.25, ал.1 във вр. с 3 чл.23, ал.1 НК, но те безспорно имат значение за преценяване на личността на осъдения Т., като го характеризират като личност със сравнително висока степен на обществена опасност, както и като човек, който трайно и упорито отказва да спазва установените в обществото и държавата законов и морален ред и спрямо който множеството наложени наказания не са постигнали своята цел – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите. В конкретния случай въззивният съд намира, че за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК определеното общо най-тежко наказание от съвкупността "лишаване от свобода" следва да бъде увеличено с 13 дни като същото стане 8 /осем/ месеца и 13 /тринадесет/ дни, което да изтърпи при „строг“ режим. Горното се налага и с оглед на обстоятелството, че след групиране на наказанията по н.о.х.д. № 68/2024 г. по описа на РС – С. и н.о.х.д. № 25/2025 г. по описа на РС – С. така както е постановил първоинстанционният съд излиза, че осъденият е надлежал с 13 дни, тъй като той е изтърпял наказанието си по н.о.х.д.№ 68/2024 г. в размер от 8 месеца и допълнително е бил задържан по ЗМВР и е търпял мярка „задържане под стража" в рамките на 13 дни, които са извън този 8-месечен срок по н.о.х.д.№ 68/2024 г. Тези 13 /тринадесет/ дни също са били приспаднати от определеното общо най-тежко наказание за изтърпяване от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното и на осн. 334, т.3 във вр. с чл.306, ал.3 НПК въззивният съд намира, че следва да измени частично определението на РС – С. по НОХД № 25/2025 г. в частта му относно приложението на чл.24 от НК, като определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 25/2025 г. и НОХД № 68/2024 г. бъде увеличено с 13 дни или да бъде наложено едно общо най-тежко за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца и 13 /тринадесет/ дни, което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при „строг“ режим.

Водим от горното и на осн. чл.334, т.3 от НПК Софийски окръжен съд, 3-ти въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ частично определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК по н.о.х.д. № 25/2025 г. по описа на РС – С., като УВЕЛИЧАВА на осн.

4 чл.24 НК определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по н.о.х.д. № 68/2025 г. по описа на РС – С. и по н.о.х.д. № 25/2025 г. по описа на РС – С. с 13 /тринадесет/ дни, като осъденият И. Г. Т., с ЕГН:**********, следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца и 13 /тринадесет/ дни, при първоначален „строг“ режим.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5