Решение № 298 от 18.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Плевен, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20224430200598 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв. С.И. И., *** на жалбоподателя ЯН. Ж. АН., срещу Наказателно постановление №35-0000742/23.06.2021г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че оспорва незаконосъобразността на НП и изложената фактическа обстановка. В депозираната до съда жалба посочва, че не обжалва НП в частта, с която на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено 1 административно наказание – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощения му защитник адв. С.И..

Административно-наказващият орган ИА „АА“, РД„Автомобилна администрация“ - Плевен, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

На 11.06.2021г. около 10.20 часа, в гр. ***, като водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *** и полуремарке с рег. № *** собственост на *** извършва обществен превоз на товари с пътен лист № 163874 сер. А и товарителница № 1109692 сер. А като извършва следните нарушения:

Извършва превоз с ППС, което е с маса която надвишава нормите определени от Министъра на МРРБ. Извършено измерване с електронна мобилна везна ELIAUTO EX100 със заверка до 11.2021г. При разстояние между осите 132см максималното натоварване на тройна ос трябва да е 24 тона, при измерването е 26640кг. Претоварване 2640кг. Не представя документ от АПИ за претоварване. Водачът е без контролен талон.

На жалбоподателят А. му бил съставен на място АУАН Серия А-2020 № 290115/11.06.2021г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия.

В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.

Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното Наказателно постановление №35-0000742/23.06.2021г., с което на жалбоподателя ЯН. Ж. АН. на основание чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 2

/хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на М.

М. ХР. (***) и Л. Ц. Б. (свидетел при съставяне на АУАН и установяване на нарушението), както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.

283 от НПК писмени доказателства – заверено копие на Заповед РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; АУАН Серия А-2020 № 290115/11.06.2021г.; заверено копие на Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната Серия А № 1109692.

От показанията на свидетеля М. М. ХР. се установява, че на посочената дата е изпълнявал служебните си задължения с колегата си Б.. Свидетелят Х. спрял за проверка товарен автомобил и след измерване с електронна мобилна везна е установил, че е полуремаркето е претоварено с 2640кг и за това нарушение му е съставил акт.

От показанията на свидетеля Л. Ц. Б. се установява, че с колегата си Х. са извършвали пътен контрол, при което спрели за проверка товарен автомобил превозващ зърно, управляван от жалбоподателя. Извършили претегляне на МПС-то с мобилна електронна везна, като установили, че натоварването на тройната ос на полуремаркето е надвишена с около два тона и нещо. В случая натоварването е трябвало да бъде неповече от 24 тона на трите оси, като след измерването МПС е установено, че е около 26 и нещо тона.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. и Б., като последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

3

На първо място е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАв П по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал. 3 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 97 от 2017 г.) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:

1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Според разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ – Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматични или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за 4 обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.

Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

5

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът, преди да предприеме превоза на товара е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата. В резултат на неизпълнението на законово вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

Административно - наказващият орган правилно е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал.

3 от Закон за движение по пътищата.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че жалбоподателя не е системен нарушител като водач на ППС, количеството на надвишения товар, както и това, че от нарушението няма настъпили реални вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.

В случая наказанието от 1000лв. е необосновано завишено. Това налага НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба до предвидения в закона минимум от 500лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.

По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000742/23.06.2021г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя ЯН. Ж. АН. е наложено административно 6 наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 /петстотин/ лева.