Решение № 122 от 11.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200070 по описа за 2025 година Производството пред касационната инстанция е образувано на основание чл.

346 т.1 НПК по жалба на подсъдимата Р. М. Б., подадена чрез защитника й адв. З., срещу решение № 235 от 02.07.2024 г. постановено по ВНОХД № 77/2024 г. по описа на АС-София.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 НПК – че при постановяване на решението е нарушен законът, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и че наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане касационният съд да измени атакуваното решение като намали наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода до размер от три години, независимо от това дали ще бъде определено по реда на чл. 58а ал.1 или чл.58а ал.4 НК, и да отложи изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.

В срока по чл. 351 ал.4 НПК е постъпило допълнение към касационната жалба, изготвено от защитника на подсъдимата Р. Б. адв. Л. Т.. В него са изложени допълнителни съображения в подкрепа на заявените в жалбата касационни основания по чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 НПК, като доводите в подкрепа на оплакването за явна несправедливост са насочени единствено към наказанието лишаване от свобода. В допълнението са формулирани алтернативни искания – да се отмени атакуваното решение на Апелативен съд-София и делото да се върне за ново разглеждане от тази съдебна инстанция или да се измени обжалваното решение в частта относно наложеното наказание (лишаване от свобода) чрез редуциране на размера на същото и 1 чрез прилагане института на условното осъждане.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата Р. Б. адв. Л. Т. поддържа касационната жалба и изложените в допълнението към нея подробни съображения в подкрепа на релевираните оплаквания. Отделно от това сочи, че в решението е объркан номера на делото и че още от първата инстанция категорично е налице липса на задълбочени и пълни мотиви, което се приравнява на пълна липса на мотиви. Моли касационния съд да отмени решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав или да измени въззивния съдебен акт, като редуцира размера на наложеното наказание (лишаване от свобода) и приложи института на условното осъждане.

Подсъдимата Р. Б. не се явява в заседанието пред ВКС и не взема становище.

Представителят на ВКП намира атакуваното с касационната жалба въззивно решение за правилно и законосъобразно. Счита, че извършеното от подсъдимата деяние значително надвишава като степен на обществена опасност осреднената такава на подобен вид деяния и че наложеното й наказание, определено малко под средния размер на предвиденото в закона и редуцирано съобразно съкратената процедура пред първата инстанция, адекватно съответства на обществената опасност и на деянието, и на дееца, поради което не е завишено и е справедливо. С оглед на това пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Повереникът на частните обвинители Б. М. и Е. О. адв. К. моли настоящата инстанция да остави без уважение депозираната касационна жалба и да остави в сила атакуваното с нея въззивно решение. Счита, че то е правилно, законосъобразно и справедливо и постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила.

Частните обвинители Б. М. и Е. О. не се явяват и не вземат становище.

Частният обвинител А. В. и повереникът му адвокат А. В. също не се явяват и не вземат становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 184/22.11.2023 г., постановена по нохд № 5484/2023 г. по описа на СГС, подсъдимата Р. М. Б. е призната за виновна в това, че на 17.12.2020 г. в /населено място/, около 22,50 ч. като водач на МПС-лек автомобил /марка/ модел /модел/ с рег.№ /рег. номер/, движейки се по ул./улица/ с посока на движение от бул./булевард/ към ул./улица/, в района на № /номер/ нарушила правилата за движение, а именно – чл.16, ал.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено ..т.1 – когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; и чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при пътно платно с двупосочно движение, навлязла в лентата за насрещно движение, без да контролира непрекъснато управляваното от нея превозно средство, в резултат на което реализирала пътнотранспортно произшествие, като ударила с предната част на управлявания от нея автомобил предната част на насрещно движещия се лек автомобил марка /марка/ с рег.

№ /рег. номер/, управляван от Н. С. О. и с пътник на предната дясна седалка А. В. В. и 2 по непредпазливост причинила смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице, а именно смъртта на Н. С. О. и средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК на А. В. В., изразяваща се в изкълчване на двете коленни стави и фрактури на капачките на колената, причинило трайно затруднение на движенията на долните крайници, както и разкъсване и скъсване на ставни връзки на двете коленни стави без възможност за спонтанно възстановяване с времето и подлежащо на хирургично лечение, причинили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в пяно състояние – с концентрация на етилов алкохол в кръвта 2%о, поради което за така извършеното престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1,пр.3, вр.чл.54 от НК й е определено наказание 8 години „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с една трета, като така намаленото наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години и 4 месеца е постановено да се изтърпява при начален „общ режим“ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Със същата присъда на основание чл.59,ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане за времето, през което подсъдимата Б. е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 20.12.2020 г. до 19.02.2021 г. включително. С посочената присъда на основание чл.343г вр. чл.343 ал.4 вр. чл.49, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от седем години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което по административен ред подсъдимата е била лишена от възможността да упражнява това си право считано от 17.12.2020 г. до 22.11.2023 г. включително. С присъдата подсъдимата Р. Б. е осъдена да заплати разноските по водене на наказателното производство в размер на 1978,45 лв., 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, както и да заплати направените от частния обвинител А. В. В. разноски за ангажиране на повереник в размер на 5000 лв. и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимата Р. Б. адв. З. срещу така постановената присъда пред Апелативен съд-София е било образувано внохд № 77/2024 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 235 от 02.07.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право на жалба; срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Заявените в жалбата процесуални нарушения по своето съдържание се свеждат до оплаквания за допуснати абсолютни процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК (липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт, както и липсата на отговор от страна на въззивния съд на наведените от защитата с въззивната жалба възражения срещу дейността на първоинстанционния съд по определяне на наказанието на подсъдимата - нарушение на чл. 339 ал.2 НПК) и по чл. 348 ал.3 т.3 от НПК (незаконен състав на въззивния съд поради основателно съмнение в безпристрастността и в непредубедеността на съдията-докладчик Г.Г.), както и на допуснати относителни такива по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК (нарушение на чл. 373, ал.

3 от НПК - че САС е коментирал и интерпретирал като негативни данни за личността на подсъдимата обстоятелства, които не се съдържат в ОА и които тя не е признала; грешното посочване на номера на първоинстанционното дело от страна на САС).

Доводите, че предходните инстанции не са отчели наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, че не са им обърнали никакво внимание и че това е довело до незаконосъобразен отказ за 3 прилагане на чл. 58а ал.4 НК, очертават оплакване за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 54 или чл. 55 НК и в частност недоволство от отказа на съдилищата да приложат чл. 58а, ал. 4 НК и да определят наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Доколкото с това оплакване се претендира допусната грешка при самото определяне на наказанието (налагането му), същото се отнася към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за правилното приложение на закона.

Възраженията за игнориране на обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 НК, респ. за неправилна и превратна оценка на значението и тежестта на същите и конкретно на данните за личността на подсъдимата - че е с изключително ниска степен на обществена опасност, трудово ангажирана и същевременно единствен родител, ангажиран с отглеждането и издръжката на малолетното й дете; на данните за изразеното от нея съжаление и критично отношение; на данните за здравословното й състояние; както и възраженията, че размерът на това наказание не съответства на целите по чл. 36 НК поради пренебрегването на личната превенция и че в случая данните за личността й дават основание за извод, че не е необходимо тя да бъде изолирана от обществото и от своето дете, се отнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Извън пределите на настоящия касационен контрол следва да останат заявените в жалбата лаконични оплаквания, че е налице неправилно приложение на закона, тъй като установените факти не са довели до верни правни изводи; и че направеният анализ на доказателствата налага извода за допуснато съществено нарушение на закона. Формулирани по този начин, тези възражения се явяват декларативни и лишени от конкретно съдържание и поради това несъответстващи на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК. Затова, след като в тях не е ясно посочено в какво точно се изразява претендираното нарушение на закона, касационната инстанция обективно е лишена от възможност да им даде мотивиран отговор. Същото се отнася и до заявеното в съдебните прения оплакване, че още от първата инстанция е налице липса на задълбочени и пълни мотиви. И това оплакване се свежда единствено до декларативно твърдение и е лишено от конкретно съдържание. Отделен е въпросът, че това бланкетно недоволство е отправено към първоинстанционния съдебен акт, а не към въззивния, който единствено подлежи на касационна проверка. По тези съображения горните оплаквания не съставляват годно основание за касационна проверка и следва да бъдат изключени от обхвата на същата.

В рамките на допустимите за касационна проверка оплаквания приоритетно следва да бъдат обсъдени тези за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а това би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност и справедливост.