Решение № 974 от 27.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202559 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Т. Б. Д. против Наказателно постановление № 24-1030-011199/16.04.2025г., издадено от началник група в ОДМВР, Сектор Пътна полиция-Пловдив, с което на Т. Б. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на НП, като се излагат конкретни съображения за неговата незаконосъобразност.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено обжалваното НП. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 25.04.2025г. по ССЕВ, а жалбата е подадена на 29.04.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Жалб. Д. притежавал л.а. Ауди А8, рег. № ****. На 29.12.2024г. жалб.

Д. оставил автомобила си на автомивка „Guner”, находяща се в *****, за да бъде почистен, като оставил ключовете на арматурното табло и се отдалечил от автомивката. Докато го нямало, мияч на автомивката, след като измил автомобила, се качил на същия и поел управлението му, като при извършването на маневра заден ход блъснал автомобил, който също бил в границите на обекта. За така възникналото ПТП бил повикан състав от полицейски служители, сред които св. Я.. Свидетелят установил ПТП-то, установил, че миячът, който управлявал автомобила, не притежава правоспособност, поради което му бил съставен АУАН. Полицейските служители повикали и собственикът на автомобила жалб. Д., като св. Я. му съставил АУАН за това, че е допуснал управлението на автомобила си на неправоспособен водач, който АУАН бил подписан от жалбоподателя с възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Така изложената фактическа обстановка съдът намери за установена по делото на база събраните в хода на производството доказателства. Съдът кредитира показанията на св. Я. като логични, последователни и дадени от незаинтересовано лице. Св. Я. изрично сочи, че не е бил свидетел на управлението на МПС-то и на ПТП-то, а посочва казаното му от намиращите се на място лица, като чрез тях се установява в пълнота фактическата обстановка на случая. Същите освен това съответстват и на представените писмени доказателства, като така изложената фактическа обстановка не се явява спорна между страните.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица съгласно представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. При издаването на АУАН и НП не са нарушените сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен на 29.12.2024г. за нарушение на същата дата, а НП на 16.04.2025г., т.е. преди изтичането на предвидените в закона давностни срокове.

В конкретния казус, както процесното НП, така и АУАН, не отговарят 2 на установените от закона реквизити – липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е извършено то.

Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП описанието на процесното нарушение се изразява в това, че жалб. Д. е допуснал управлението на автомобила си на неправоспособен водач. Същевременно, нито в АУАН, нито в НП не е посочено кое е лицето, което е управлявало автомобила. Посоченото описание в никакъв случай не е достатъчно да обоснове вмененото нарушение, доколкото представлява просто правен извод на органа, но същевременно жалбоподателят няма как да възрази, а и съдът няма как да извърши проверка, дали управлявалият автомобила водач е бил неправоспособен, след като липсват установъчни данни на същия. Нарушението се явява съществено, доколкото основен елемент от състава на процесното нарушение включва управлението на МПС-то от неправоспособен водач, който извод с оглед липсата на описание на конкретни факти няма как да бъде проверен от съда.

Недопустимо е съдът за първи път във фазата на съдебното следствие да установява кое е лицето, което е управлявало автомобила, след като същото не е посочено в АУАН и НП.

Отделно от това, в случая не се установява от фактическа страна и извършването на нарушението по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Видно от текста на нормата, на собственика на МПС се забранява да предоставя МПС на лице, което не е правоспособен водач. В процесния казус липсват каквито и да е представени от страните доказателства, които да обусловят факта на предоставяне на МПС-то от страна на жалб. Д. на лице, за което да е знаел или да е могъл да знае, че е неправоспособно. Видно от приетото от фактическа страна, жалбоподателят е оставил автомобила си в автомивка, т.е. за извършването на услуга по почистване на автомобила, а не за управлението му. От показанията на актосъставителя се изяснява и че поетото управление е било на заден ход, т.е. за извеждане на автомобила след измиването му, което е възможно да е било осъществено от миячът на автомобила без знанието и съгласието на оставилия автомобила си жалбоподател. В случая липсват категорични доказателства, които да сочат на извод, че жалбоподателят е предоставил автомобила си за управлението му, а не за осъществяването на предвидената в обекта услуга, поради което и така извършеното от мияча не може да се вмени във вина на собственика, още повече че видно от 3 представеното на л. 13 от съдебното производство писмо от ДИТ-Пловдив, съгласно длъжностната характеристика на работниците в автомивката, същите нямат право да управляват МПС-та на обекта.

При така посоченото, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи с оглед възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че представените по делото решения на АСПловдив, с които са били отменени заповеди за налагане на принудителни административни мерки, издадени срещу собственика на автомобила Д., не предпоставят наличието на ne bis in idem и недопустимостта на издаденото НП, доколкото същите касаят налагането на принудителни административни мерки, предвидени в ЗДВП и чиято цел се различава от тази по налагането на административно наказание за извършено административно нарушение.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя.

Същият е претендирал разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази стореното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, като счете същото за основателно, доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, същото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на само един свидетел, поради което и уговореното възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимално предвидения в закона размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – до размер на 400 лв., която сума следва да бъде заплатена от въззиваемата страна на жалбоподателя.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е наказващият орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-011199/16.04.2025г., издадено от началник група в ОДМВР, Сектор Пътна полиция-Пловдив, с което на Т. Б. Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Т. Б. Д., ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5