Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4259 от 06.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7979/2024
Вид
Определение № 4259
Подписан
06.01.2025
В сила
23.12.2024
Състав
Мирослава Тодорова, Иво Юриев Хинов, Христинка Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4259 гр. София, 23.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607979 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 249 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

248 ал. 3 т. 3 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен частен протест на СРП против Определение от 30.09.2024 г по н.о.х.д. № 5252/24 по описа на СРС, 15 състав, с което, в рамките на разпоредителното заседание, е прекратено съдебното производство, на основание чл. 248 ал.

1 т. 3 НПК, като делото е върнато на СРП за отстраняване на съществено процесуално нарушение. СРС е установил, че в диспозитива на обвинителния акт не е посочено името на пострадалото лице, което прави невъзможно съдът да го призове като пострадал и да му даде възможност да се конституира като частен обвинител и / или като граждански ищец.

В своя протест СРП посочва, че това име е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Прави искане да се отмени обжалваното определение.

Частният протест е подаден в срок, има изискуемото от закона съдържание.

Разгледан по същество е основателен.

СРС е бил сезиран с обвинителен акт, в чиято обстоятелствена част е посочено, че в гр. София, на 25.04.2021 г, подсъдимата Р. А. е намерила мобилен телефон (с посочена индивидуализация) на детска площадка, който бил загубен малко преди това от Р.С., негов собственик. Посочва се, че тя е заложила мобилния телефон в заложна къща, но в седемдневен срок от намирането му не е съобщила на органите на властта или на собственика на загубената вещ. Дадена е правна квалификация по чл. 207 ал. 1 НК.

След това, в диспозитива, са посочени отново датата и мястото на деянието, както и в какво се изразява то – намирането на телефон (с дадена негова индивидуализация), като в 1 продължение на една седмица не е съобщила на собственика , на властта или на този който е я загубил. Посочено е, че това е престъпление по чл. 207 ал. 1 НК. В диспозитива не е посочено, че собственик на телефона е Р.С..

В списъка на лицата за призоваване на първо място е посочено името на Р.С..

Въззивният съд не възприема доводите на СРС, че в обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото името на собственика на загубената вещ не е посочено в диспозитива. Съобразно чл. 246 ал. 2 НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се посочи „пострадалото лице“. Такова изискване не е поставено в чл. 246 ал. 3 НПК, относимо към заключителната част.

При все това практиката е установила в диспозитива на обвинителния акт да се посочва името на лицето, което е претърпяло вреди от твърдяното деяние. Това е необходимо тогава, когато чуждото право на собственост на вещта, предмет на деянието, е въведено като съставомерен елемент, какъвто е настоящия случай.

При все това, пропускът на прокурора да посочи това име в диспозитива, не е съществено процесуално нарушение.

Поради което не може да се приеме, че СРП е допуснала съществено процесуално нарушение, като е формулирала обвинителния акт по начин, при който името на пострадалото лице е посочено само в обстоятелствената му част, но не и в диспозитива.

Нито СРС, нито защитата твърдят, че този пропуск води до неяснота или непълнота на обвинението.

СРС е извел извода си за допуснато съществено процесуално нарушение с конкретна фактическа последица – като се е аргументирал, че липсата на посочване на името на пострадалия в диспозитива прави невъзможно това лице да бъде призовано за разпоредителното заседание. Такава невъзможност не е налице – доколкото в обстоятелствената част ясно е посочено това име и то също така е посочено в Списъка за призоваване. Следователно СРС е имал обективна възможност да призове пострадалия, като му разясни правото да се конституира като частен обвинител и / или граждански ищец.

Поради това обжалваното определение следва да се отмени.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 30.09.2024 г по н.о.х.д. № 5252/24 по описа на СРС, 15 състав, в частта, в която, в рамките на разпоредителното заседание, е прекратено съдебното производство, на основание чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществено процесуално нарушение – а именно за посочване името на пострадалия в диспозитива на обвинителния акт.

ВРЪЩА делото на СРС, 15 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3